'никой никога не знае какво да отговори, когато го питаш най - простото ... какво иска.' - мими http://shemettt.blogspot.com/

аз знам.

искам декември. от оня, най-снежния. бяло бяло бяло, докато ослепееш от белота.
и август - от най-щурчовия.
искам зелената полянка и с ради да лежим на нея в последния ден от лятото, точно по залез, да гледаме облаците в небето и да слушаме щурците около нас.
искам сладолед посред зимата, и сериали и розов захарен памук посреднощ.
искам книги, много книги, рафтове, отрупани с книги.
искам коледа с ия и рая и бате.
искам много много много жълти гари. изпращането на жълтите гари никога не е толкова тъжно, колкото на тези с други цветове. жълтото обещава нови срещи.
искам музика. постоянно летящи нотички около мен. нещата винаги са още по-прекрасни с малко музика на фона им. и много по-простички, когато ти се струват прекалено заплетени.
музиката ме е спасявала n-пъти.
искам поезия. оттук до 'втората звезда отдясно и после праааво до сутринта'.
искам снимки и кутии със спомени, които щом отвориш, няма как да затвориш без да си пролял една-две сълзи по отминалите дни.
искам лято, пълно с басейни и тренировки по плуване и много гошо, защото той ме накара да обичам лятото. и морето. иначе мразя море. само с гошо е хубаво.
и искам ядене на китайско с гошо до пръсване от манджа и смях.
искам дъждовни дни, в които тичам с ради под дъжда с книги и сладолед в ръце.
искам небе със звезди. мноооого звезди. обичам звезди.
искам стари дънки и широки тениски.
искам детски книжки за кораби и пирати.
искам все такива хора в живота си, каквито имам сега. които ти се обаждат в 00:00, за да ти честитят рождения ден; които идват от *някакво голямо число* километри, за да те видят, които ти правят оригами птичета; които ти подаряват книжки с усмивки ^^, които ти пращат лилави тефтери от германия, защото обичаш лилаво и обичаш тефтери, само германия не обичаш особено, но германците са красиви ;d. хора, които ти подаряват мартенички в червени пликове и ти честитят имен ден 48283 пъти в годината ;d


искам хората да се научат да казват какво искат. и да престанат да драматизират. писнало ми е от театър извън театрите.
искам да се научат да се радват на това, което имат сега. в момента. не какво са имали някога или може би ще имат.
да се научат да се откъсват от нещата. ако нещо си е тръгнало - тръгнало си е. точка. така е трябвало да стане. винаги, винаги нещо си тръгва, за да дойде друго на негово място. и не противоречете. мразя да ми се противоречи ;d



искам да ти чета приказки, да ти правя сладкиши, да ти оставям бележки с хубави думи навсякъде, така че случайно да попадаш на тях. обичаме случайните усмивки, нали? (:
искам камина и боцкаща брада ^^ искам да ти пиша стихотворения и да ти правя чай.
искам да споделя тишината си с теб.

хихи ,3

http://fuckyeahhlove.tumblr.com/post/326800539/99-things-i-love-about-you

знам, че това съм го пускала вече, обаче е едно от най-милите неща, на които съм попадала и винаги ме усмихва много яко, so.. усмихни се и ти ^^

because sometimes you have something you need to say, but you can't because the words won't come out, or you get scared, or you feel stupid, so.. if you could write a song and sing it, then you could say what you need to say, and it would be beautiful, and people would listen, and you wouldn't make a complete idiot out of yourself. But all of us can't be song writers, so some of us will never be able to say what we're thinking, or what we want other people to know that we're thinking, so we'll never get the chance to make things right again.
ever.

rory, gilmore girls <3

отвратителен, непоносим ден. чувствам се малка, сива и нещастна. толкоз по тоз въпрос.
ще взема да стана от компютъра, да си науча наизуст всички уроци, да прочета половината "Дейвид Копърфийлд", да се натъпча с шоколад и да умра от захарна кома.


http://more-like-me-less-like-you.blogspot.com/

аз пък пак ще започна да пиша тук както пишех едно време, ай мийн, мои си мисли [по-дълги от две изречения >.<], не само цитиране на чужди работи, ама какво пък съм виновна, че думите на другите винаги описват по-правилно нещата, отколкото моите собствени.

този дъжд в мен вали и се мятам
между струите му непрекъснато,
сякаш бягам от мен самата
там - при твойто нелепо отсъствие.

маргарита петкова

Ти си толкова крехък,
че ме е страх да те докосна -
да не би да се счупиш.
Ти си толкова силен,
че се боя да те доближа -
да не би да изригнеш като звезда
и нищо, нищо да не остане от теб.
Ти си толкова нежен,
че е немислимо да те докосна -
ще се отрониш като есенен лист.
Ти си толкова груб,
че е невъзможно да те доближа -
острият ти поглед ме боде като игли.
Ти си толкова много
и толкова различни неща.
А аз съм само една
и те обичам като за сто.
Ти..

24. 03. 08

МУНЬОО!!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ъген ;d
МЕЧКИ МЕЧКИ МЕЧКИ

пожелавам ти! [и понеже си ме знаеш, знам, че няма да се учудиш, че всички пожелания са толкова егоистични и ме има във всички.. истината е, че просто не можеш да живееш без мен и каквото и да ти пожелая няма да ти бъде щастливо ако аз не съм там ;d *пърх скромно с мигли*]

та.. пожелавам ти!
да оберем банката в [*отваря алтаса и упорито му търси правописа*] [*но не може да намери пустия град и затова кара по спомени..*] чънгдзу?
да оберем банката, да дадем парите на нашите си хора, да ни вкарат в затрова, янаки междувременно да е спечелил от италианското тото, за малко почти някакви мафиоти да са го убили, но той нали е големия подлец, ще се е измъкнал, ще дойде и нас да измъкне и после.. ще си живеем живота ;pp
в къщичката до перун!
пожелавам ти да си я купим, да я РЕ-ДЕ-КО-РИ-РА-МЕ, но тя иначе ще си е същата, само че ще е по-хубава, де.
и ти пожелавам да пием чай на терасата [*не знам как се съгласих да включим тоя чай в картинката, представи си колко те ловя..*], аз да пиша сърцераздирателни стихотворения на същата тераса късно вечер, докато навън има звезди и щурци и ти после да ги четеш и да се прехласваш и т.н. ;d и да ми ги публикаваш, защото нали щеше да си ми някакъв мениджър? [*а по тоя въпрос с ради трябва да проведете един сериозен разговор, защото и тя има претенции над моите писателски и публикувателски права ;d*]
и ти пожелавам! да ти идвам много на гости, въпреки че винаги мрънкам как не обичам да спя в не-моето си легло; обичам да спя при теб пък и да ти спя на трапчинката на корема и ти през нощта да ме гушкаш хихи ;d
и също така! пожелавам ти да стана малко по-умна по химия, за да няма нужда да ми подсказваш ;d
и ти пожелавам навън винаги да вали много сняг, за да съм щастлива и да си щастлива и ти, и също така да има много мъгла и какви ли още не глупости.

и тука едно не-егоистично, пожелавам ти да спреш да се притесняваш за глупости и да идеш да учиш в Русия ;d
ще ти идвам на гости и постоянно ще те карам да ме водиш до Кремъл, защото това е любимото място на любимия ми Альоша от оня разказ, който все забравям да ти дам..
и ти пожелавам да си пишем още милиарди хартиени хубави летни писма всяка ваканция до ЗАВИНАГИ!
и да се омъжиш за някъв негър и да си имате най-красивите деца мулатчета на света, а мойте да са руси и ти да им правиш сладки ;d уау, симона, за моите деца идването на гости при теб ще е нещо като твоето ходене при баба ти, после ще ми мрънкат по цял ден колко са преяли ;d

добре.. стига ти толкова, че много хубаво не е на хубаво [?! ;d]

обииииииииииииииииииичам те!

твой Йори ;pp


п.п. и обличай секси бельото довечера, жено. ще горим калории. *намиг* ;d
твой мъж.

просто отдавна не бях чела стихотворения, които да са толкова много Мен.
(:

______________________


МОНОЛОГ НА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

Герда няма защо да тъгува за Кай.
Тя си има два розови храста,
още - баба, балкон, малък земничък рай...
Аз - единствено бяло всевластие.
Във косите ми сняг и в душата ми - сняг.
Кой сред преспи се чувства прекрасно?
Кой самичък последва моя приказен впряг?
Кой е млад, обожава опасностите?
Той съдбата си снежна самичък избра -
моят поглед зелен го омая.
Аз, разбира се, мога да бъда добра.
Но и лоша да бъда - все тая.
Вярно, аз съм кралица, но също - жена.
Няма разлика между двете.
И не чувствам сега ни снежинка вина.
Огледалото дяволско също тъй - не винете.
То е само едно оправдание. Кай
може някой ден и да прогледне,
да потърси отново своя топличък рай,
да напусне двореца ми леден.
Но тогава, когато самичък реши.
Без елени, разбойнички, гарвани.
Нека честно ми каже: 'Кралице, сгреших.'
Ще го пусна. Но само тогава.
Всяко нещо си има и начало, и край.
Връщаш, взел ли си нещо назаем.
А това, между мене и Кай,
само двамата си го знаем.


P.S. Но ще призная, с длан над острието,
докато Кай на рамото ми спи,
че предпочитах да вледя сърцето му,
наместо моето да се стопи.



МАРГАРИТА ПЕТКОВА


__________________________


ТРИГЪЛНИКЪТ

Две сме - изключващи се взаимно.
Двете не сме ли ти много?
Тя - пияна от изпитото вино,
аз - пияна от погледа ти.

Ти най-добре си знаеш цената.
Забавляваш ни - както смогваш.
Тя под масата търси ръката ти,
ти гледаш мене.. затрогващо е.

Една по една ни водиш на дансинга.
Прегръдки - дълги, колкото песен.
Право на избор ли? Везната на шанса
не се наклонява лесно.

Две сме. А ти си един. И единствен.
Как беше там, за триъгълника?
Смешно е. Тъжно е. И ми писна.
Аз съм избрала. Да тръгваме.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

_______________________

ОТГОВОР

Не се любел само с мене. Браво!
Скитал по кръчмите. Ами ще скита!
Важното е, че аз му вярвам,
щом ме погледне в очите.

Можел всеки миг да ме зареже.
Нека. Значи така е трябвало.
Груб бил. По-добре, отколкото нежен.
Важното е, че ни е сладък хлябът.

Нямало да нося неговото име.
Чудесно! Нямам и намерение!
Важното е, че сега не можеме да заспиме -
аз без него и той без мене.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА


____________________


хайде, спирам се, че както съм почнала цялата й книга ще ви дам да прочетете ;d

имам нужда да си поговоря с бате.. ей така за пет минутки само.
да ми каже: данко, какво ти става, бе.. я вдигай тая глава.
и да ми разроши къдриците, както обича още откакто бяхме мънички мънички..

имам нужда да отворя недялко йорданов и да получа отговор на нещата..
и да ми даде увереност, че всичко е наред. и че той е бил там. тук. където съм аз сега. и го е преживял и дори го е въплътил във велики стихотворения.

имам нужда да кажа на мама: 'страх ме е' и тя да ми каже с вечния оптимизъм: 'я стига, няма защо да те е страх, всичко си е наред' ии и просто да й повярвам, защото наистина е така, когато мама го казва. всичо е толкова лесно и просто и хубаво и слънчево, когато мама ми го казва.

имам нужда да говоря с тате и да седна сериозна за момент и да заплача дори, защото знам, че той винаги приема нещата насериозно. и да му кажа, че ми е трудно, много, и че е уморително и че понякога имам чувството, че просто не мога да се справя и че имам нужда от помощ. едно рамо. и той да ми даде рационално предложение за решение на проблема.

имам нужда да се заровя с Ради в 'пингвините' и да си купя книга, с която да си излекувам мъничката пукнатинка в сърцето. да я закърпя поне за секунда. не искам обувки-терапия, искам книга.

имам нужда Рая да ми нарисува картинка, на която почти не си личи какво е нарисувано и после да ми я закачи на стената.

имам нужда Ия да ми каже тихичко: 'дани, а може ли да ми помогнеш..'
Ия е толкова Мен.


и последно.. имам нужда от Теб.


read this one. (:

с нокти и зъби докрай своята чест отстоявай,
не остарявай, любов, моля те, не остарявай.. [click]

(:

невероятно е.

искам ей така да замразя мига и цяла вечност да гледам как снегът навън продължава да пада и пада и трупа и трупа
и да чувам гласа ти в ушето си.

u > snow

едно време пишех в хартиени дневници.
едно време, ай мийн, до преди година. не е много едно време.
та мисълта ми е, обичах да пиша.
сега тефтерите си стоят на дъното на бюрото и ги отварям, когато имам желание да се депресирам от носталгия.

и винаги когато идвах на гости на гошо пишех и го карах да ми напише нещо, но то аз винаги карам хората да ми пишат съобщения навсякъде. за спомен, ю ноу.
и сега понеже дори не си нося хартиен дневник, камо ли да взема да пиша, ще пиша тука, защото.. няма пък, това си е традиция. да съм при гошо и да пиша колко ми е щастливо.

гледахме 3d alice in wonderland и направихме мазалоооо с пуканки. хип хип ура за общата ни простотия. ;d blush
и гошо много се вдъхнови от шапкаря и сега прави шапки. лилави. и им закача някакви зелени шалове. мисля, че и моя е някъде там ;d и слага червени гердани и ги мери по моята глава и скоро ще го ударя ;d
хвърля ми разни лилави топченца по косата и мисля, че сигурно утре сутринта ще намеря 10-тина, заплетени в косата ;d

'даниии, на състезанието да ми се обааадиииииииш' - казвай той, лежащ или по-скоро разпльокал се от преяждане
'кога това?'
'в съботааааа. искам да ме нахъсааш'
'ти ще си ги биеш и без да те нахъсвам, ама ще ти се обадя. в колко часа'
'емииии... не знам кога е ;d'

абе велико човече ;d

'i'm out of this room!' - казва с театрален тон
'къде, бе?'
'да изкарам от себе си проклетото китайско..'

ебаси, никога през живота си не съм се чувствала по-преяла ;d;d
лежим на пода двамата и нагъваме и аз си разкопчавам най-горното копче на панталона, защото ще се пръсна [никакви мпс мисли, моля! ;d ] и пъшкаме колко мнооого сме яли, но продължаваме да ядем и ядем ;d

'дани, може ли да ти сплета рибена кост?'
'не, георги..'
'ама.. ама много си се променила, преди винаги ми даваше да ти сплитам косата' - и тъжна физиономия, на която не мога да кажа не ;d

и сега отиде да издирва ластик из къщата ;d

слушам U2 и той припява. пее почти толкова добре, колкото мен ;d;d
и има две дебели котки, едната от които е бременна.

нещо ми прави по косата и май не е рибена кост ;d
'дани, като се видиш не искам да се плашиш. на това.. висша мода му се вика...'

awwwww. купих си 'the time traveler's wife'!! книгата!! на английски!!
лове лове лове.


изморих се ;d ще допълвам после.
click на снимките за bigger view на простотията ;d

отворих 'английският пациент' и се сетих, че през лятото я четох. сега почти не я помня, но съм подчертавала хубави цитати.

не обичах поезията, докато не чух стиховете от нейната уста. тогава се влюбих. в глас. просто в глас. не исках да слушам нищо друго.

без целувка. само прегръдка. откъсва се от нея и си тръгва. обръща се назад. тя продължава да стои на същото място. той се връща на няколко метра разстояние с вдигнат показалец, за да подсили думите си.
-само искам да знаеш. още не ми липсваш.
-ще ти липсвам.

-изплъзваш се от всичко поради страха си и омразата към собственическия инстинкт, към това да притежаваш някого или да бъдеш притежаван, към обсебването. ако те напусна, при кого ще отидеш? ще си намериш ли друга любовница?
не отговорих.
-отречи, дяволите да те вземат.

целуни ме, моля те. престани да се защитаваш. целуни ме и кажи името ми.

тая страна има нужда от един хубав сняг.

мислех си, пред тази вила, на тази трева, че би трябвало да легнем заедно и аз да те прегърна, преди да умрем.

маса и недочетена книга - това й бе нужно, за да се опомни.

недей да трепериш, трябва да бъдеш моето сигурно ложе. дай ми да се сгуша в теб като в добър дядо, да те прегърна. обичам думата 'сгуша' - толкова бавна дума, така спокойна...


слабо лице. къса коса. няма го воала на мистериозните дълги къдрици. каквото и да е състоянието й, тя изглежда спокойна в собствения си свят.

трябва да се пазиш от тъгата. тъгата е много близо до омразата. ще ти кажа нещо, което научих в този живот. поемеш ли част от нечия горчилка, за да облекчиш някого, започваш да трупаш чуждата отрова у себе си.

героите на една любовна история не погубват сърцето си, те откриват този мрачен обитател на тялото. ако наистина се натъкнеш на него, разбираш, че плътта не може да измами никого и нищо - нито мъдростта на съня, нито изисканото общуване. сърцето поглъща теб и миналото ти.

ръката й докосна моята китка.
-ако ти дам живота си, ще го захвърлиш, нали?
не отговорих.

да можеше да измине няколкото крачки, които го деляха от нея, и да я докосне, щеше да си възвърне равновесието.

бедата на средната възраст е в това, че ни приемат за напълно формирани личности.

той не може да промени това, което обича най-много в нея - нейната безкомпромисност, съчетаваща все още болезнено поетичния романтизъм с истинския свят. защото знае, че без тези качества редът на света престава да съществува.

нима не прощаваме всичко на любимия? егоизма, желанието, измамата. стига ние да сме били причината за тях.

тя винаги държеше на думите, обичаше ги, осланяше се на тях. те внасяха яснота, сочеха причини, придаваха форма.

тонът на нейния глас, нравът, дори красотата й се променят като съдбата на спасителна лодка, направлявана от скритите сили на морето.

нейното аскетично лице отначало изглеждаше студено, а всъщност излъчваше проницателност..
а ето че тя се бе превърнала в прекрасната непозната, към която изпитваше много по-голяма любов, защото не притежаваше никоя от чертите, приписвани й от него.

думи, караваджо. те наистина имат сила.

четеше непрестанно и не общуваше почти с никого, сякаш нещо се бе случило или тя внезапно бе осъзнала това дивно свойство на човешкото същество да се променя. тя откриваше себе си. беше болезнено да наблюдаваш този процес на самообразование.

но аз съм човек, чийто живот по различни начини е бил подвластен на думите. на мълвата и на легендите. на чертежите или писанията. на словото.

беше писател, тълкувател на света. и най-малката отломка от емоция превръщаше в мъдрост.

всичко, което съм искал, е да ходя по земя, неразчертана в карти.

аз вярвам, че срещнеш ли този, в когото ще се влюбиш, една част от духа ти започва да пише историята на любовта, като педантично подрежда спомени от миналото или случки, когато другият е минал покрай теб неподозиращ..

simple as it should be.

Три неща са ми нужни. Това са:
един порив – искрен и чист,
една проста дървена маса
и един непокътнат бял лист.

н. йорданов

'cause none of it was ever worth the risk..
but, darling, you are the only exception

and i'm on my way to believe it (: