dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

вторник, септември 14, 2010


а сега се предполага, че трябва да обобщя лятото.

обичах го. беше красиво. беше пълно с хора и път. с море и волейбол. с всичко.

имаше дълго пътуване до другия край на страната. имаше красиви залези над езера. имаше най-прекрасните и откачени роднини на света. возене на лодка в езерото им. гледане на световното по футбол в къщичката до езерото. най-веселата баба на света, защото, симона, не знам дали знаеш, но 'хем е далече, хем не е!' :D обожавам я. имаше варна, където видяхме слънце само един ден, а после ни наваля хубаво дни наред. имаше и още неща, които ме докараха до нервна криза, и над които сега се смея. ИМАШЕ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ПО ВОЛЕЙБОЛ. имаше казийски, имаше разговори с всички и снимки и тичане пред двореца със знамена на гърбовете, и лутане по коридорите на двореца в опит да ги намерим, и тайно надзъртане през дупките на вратите в опит да видим тренировките им. успешен опит! имаше делфини, имаше надя, имаше и съвсем случайно: 'извинявай, може и да се припознавам, Хез?' след като 20-тина метра тичах след рижавата й коса, която няма как да сбъркаш, дори никога да не си виждал на живо. имаше конници, манастири, калиакра, където имаше такъв вятър, че би било добре да снимат 'брулени хълмове' там. после имаше още мачове, много риби и аквариуми, хиляди цветя на едно място, разни побити камъни във форма на какво ли не, стари столици и още пътуване. някъде измежду тия неща имаше и репродукция на 'тя и той' на живо. ;d
после имаше вкъщи, часове stucked в 'пингвините', защото навън вали проливен дъжд, единственото сладко кафе в живота ми, лигави филмчета в киното. разни луди мъже, гонещи ни от пейки и забраняващи ми да снимам. елизабет втора. ;d после 'о, боже, ама той е едно към четири!!' sleepovers в опити да убием пчела с арбалет. имаше връщане в миналото. имаше росен, който е най-прекрасният човек на тая земя [след още няколко ;d], имаше рожденни дни и ресторанти с течащ покрив, вода, събираща се в жълти легени и яко кибичене, симона, помниш ли, в смотани дискотеки. :D това лято имаше и готвене на разни вкусотии и, вярвате ли, справих се без да запаля къщата или себе си.
имаше гърция, в която единственото хубаво нещо.. всъщност е повече от едно, са кафето на плажа и невероятните сладки в хлебарницата, които, видиш ли, се оказа, че ги прави българка. е, и сто пъти да отида, няма да си променя мнението, гърция не е българия. чужда е и това е то.
после имаше провалени планове.
после 'събиране' с класа, на кое се явиха има няма 10 човека. имаше боулинг, от който после имах мускулна треска на дясната ръка. ;d
пък съвсем накрая успя да ме хване летният вирус и един ден упорито повръщах, изгледах половината филми на земята и изпих половината глюкоза в аптеката.

имам чувството, че мога още стотици неща да кажа за лятото, още повече, че не е особено приятно да завършвам с глюкоза и повръщане, но такова е положението.
а, и това лято успях да изгледам хиляда сериала, да се запише.

песен на лято '10 - starship - nothing's gonna stop us now
книга - on the road - jack kerouac


благодаря, лято.
сбогом, лято.

неделя, септември 12, 2010

иска ми се да спра тая гадна пиано версия на песента, защото засилва тежкото чувство в мен, защото гошо си отиде преди малко и защото с него си отиде и последната частица лято, която упорито и инатливо се опитвах да задържа в шепите си, защото ми е мъчно и сълзливо, защото навън е по английски мрачно, пък аз обичам англия, а оставих плановете за нея до след няколко години. защото това беше най-хубавото лято, а след него нямам никаква представа какво ще правя с живота си. а нуждата от взимане на бързи решения упорито чука на вратата с риск да я разбие, докато аз още съм неподготвена за чуждо нахълтване в стаята.

неделя, септември 05, 2010

на тоя свят две неща мразя най-много - безпорядъка и хората, защото го създават.