dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

събота, юли 31, 2010

-you worry a lot about your people, don't you? your friends, your mother, your brother. no wonder your head's all clogged. you're still sunk under.
-under what?
-your attachments. all these people who feed you biscuits, pat your head, and tell you you're not fit for the outdoors. you still see yourself through their eyes. is that it? Ha! God, you're easy. we've got to get these people out of your head!
-do you understand? these people are my family, i can't just cut them out.
-peter can't use his powers without someone holding his hand.


-you get to know people if you see them when they think they're alone. you see them for what they truly are. selfish, deceitful and gassy.
-so what is that, your big truth about the world?
-the sooner you learn it, the sooner we get that collar off your neck. people suck, friend, every last one of them. never forget that.
-not all of them.
-Oooh, right, there's a girl.
-she's not like the rest of them.
-everyone's like the rest, that's why they're the rest.


HEROES

сряда, юли 28, 2010

Убеден съм, че нещата могат да се подобрят чувствително, ако всеки спре да мрънка, мислейки себе си за поредното изключение, очаквайки промяната на неговата лична съдба да дойде от вън. Необходимо е всеки да положи максимално старание в качественото реализиране на своята „мисия” (…човек, танцьор, ватман, пекар, хигиенист, архитект, клоун, президент …), като не по–малко важно условие е, успоредно с това, да не пречи на останалите да реализират тяхната. Защото качеството на живота, който водим, е плод на порочна верижна реакция от незавършени или претупани човешки дела. Затворен кръг, за който сме отговорни всички до един.


искам да ви разкажа за росен.

росен е от ония хора, които могат да променят и теб и дългогодишно изграждания ти мироглед за света само с няколко изречения.
росен е от хората, които са в такъв абсолютен мир със себе си и околните, с целия свят, че осъзнаеш ли го, с такава сила те зашеметява, че се чувстваш като една малка мравчица. чувстваш се ужасно нищожен преди такива хора.
росен е от личностите, напълно противоположни на моята, което още повече ме кара да се озадачавам как, за бога, е възможно почти еднаква кръв да тече във вените ни. аз мога да се притеснявам за най-малкото нещо, а той умее да успокоява хората около себе си по такъв невероятен начин.. без дори да каже и думичка. мен можеш да ме запалиш за секунди и така да крещя, че после да нямам глас, а той говори толкова леко и тихо, че понякога ми се налага сериозно да напрягам слух, за да го чуя.
росен е от хората, които не говорят просто, за да тренират мимическите си мускули. той е една от ония ходещи книжки с приказки, пълни с мъдри думи. винаги можеш да научиш нещо от него. две минути и вече знаеш двеста и две нови неща.
росен е от мъжете, които така добре са усвоили момчешкото си възпитание на млади години, че никога няма да се превърнат в част от огромната невъзпитана маса мъже, заливащи света. той е от застрашения вид все по-фрапиращо бързо изчезващи учтиви хора.
които казват 'драго ми е', докато се ръкостискат с теб и чуват името ти.
росен е човек, който ще ти препоръча да гледаш филм или да прочетеш книга и още преди да си го направил ти ще знаеш, че този филм или тази книга ще са способни да прередят маниакално подредените ти мисли, точно както самият той е успял да направи.
той ти подхвърля една мисъл, зашеметява те с едно умозаключение и ти просто си мислиш: божичко, ама какво правя аз тук.. какво правя аз там горе, в облаците, когато този човек е стъпил толкова здраво на земята и ни показва на всички как трябва да се живее. докосвайки пръстта под краката си.
росен е последният каубой. за челите 'мостовете на медисън'. за останалите - застрашеният вид. човекът, който за разлика от мен, от теб, от почти всички останали, се опитва да няма излишни драми в живота си. опитва се да го опрости и да го направи колкото се може по-истински и земен. човек, който обича планината, обича родното, обича първичното и натуралното, обича погледите на хората, които говорят повече от думите им.

росен е от хората, които са на тази земя с единствената цел да покажат на всички нас как всъщност се живее.

п.п. а ако ви кажа, че освен това е и невероятен архитект, фотограф и художник, обещавате ли да повярвате? ;p









росен пък миналата седмица ми препоръча да гледам 'писмо до америка' и това се оказа най-истинският филм, който някога съм гледала.
и има унищожително истинска игра на актьорите. и унищожително истински цитати.

Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

Ще озвуча финалната сцена с оная песен на баба ми.. нали я помниш? Дето животът минава като сянка.

Трябва да се съобразяваме с това, което жените искат.

мене не ми го побира акълът как от толкова хора във ню йорк точно тебе избра нейно величие смъртта. сигурно е красива, нали? питай я, питай я, мамицата й. питай я всичко, което искаш да узнаеш и ЗАПОМНЯЙ! цитати ще искам.

Зная, че не съм ти писал отдавна, но ти ще се събудиш и ще ми простиш, чуваш ли? Аз страхотно го бях закъсал. Намразих думите.. спрях да пиша.. не обичам да говоря. Как ме изтрайва Нина, не знам. Не мога да си обясня защо още е с мен.. .... бахти идиотщината.


- а вие на каква тематика пишете?
- Не знам какво значи тематика. Не ме интересува. За мен си струва да пишеш само абсолютно истински неща. Нещо, което те стиска за гърлото, нещо, което те помила.


- мога ли да ви направя един портрет? Нося със себе си една камера.
- На мен ли?
- Да, много ли ще ви притесни?
- Не, ама.. аз излизам ужасно на снимки. Иначе нямам нищо против. Може да напишете някой ден един разказ за една самотна реставраторка, която пътува със старата си лада и разказва мита за орфей. Какво да правя сега?
-Нищо не правете. Просто си.. бъдете Вие.
- [смях] е.. много е трудно да си бъдеш Ти, когато те наблюдават.


- ти какъв си?
- Пиша книги. С това се занимавам. Тръгнал съм към едно село да търся една песен. Бабата на един мой приятел я знае тази песен.. невероятна е, песента. Едно време възкресявали мъртвите с песни. Някои хора вярват..
- Ей такива, тинтири-минтири, ама най-ги мразя. Абе вие що за хора сте, бе. Абе може ли мъж, здрав-прав, да тръгне да ми се мота нагоре-надолу да ми търси една песен. Аз се скапах от бачкане. Блъскам като вол. Случва се да не мигвам по петдесе часа. По петдесе и два часа се е случвало. Аз ако легна един път в гроба, айде, ако обичате, да не ме закачате. Айде, много ви моля, поне там да не ме безпокоите. Ай, да му се не види макар..

- ще ми позволите ли да ви снимам? Така, както сте с хляба.
- Мене? Мене ме е дълбоко срам. Снимай си наоколо.
- Наоколо е тъжно, а вие сте.. така усмихната. Нека ви снимам.
- Мястото тъгува. Но аз не му се давам.


Стана много истинско. Много добре стана. Така де, ако почнете да се лъжете от началото.. става АД.


Харесва ми, когато вали. Когато вали се чувствам спокоен. Въобще.. обичам да вали. Ужасно много ми липсвате. Мхм. И чакам да се обадиш.

понеделник, юли 19, 2010

and I didn't know if you knew, so I'm takin' this chance to say
that I had the best day with you today.

(:

радвам се, че най-сетне си си тук, the bestest of all my best friends, за да ме спасяваш от глупавите ми депресии, изразяващи се в безсмислено лежене на пода на стаята с блуждаещ поглед по тавана, изразяващ пълно отчаяние от личността ми, защото нямам никаква идея какво да правя с бъдещето си, още по-фрапиращо - с настоящето си и защото теб те няма, за да ми помогнеш с отговорите на тия тъй ужасяващи въпроси. наистина го мислех онова оня ден.. когато ми се обади и ти казах, че искам да се прибираш по-бързо, защото без теб се чувствам само 10 процента от човека, който мога да бъда.

и благодаряяя, че винаги имаме толкова щури и прекрасни и откачени и спокойни и красиви и летни и дъждовни и всичко това събрано в едно дни.

обичах днешния ден.
обичам, когато спонтанно решаваме да се изнесем от вкъщи и да хванем следващия автобус. обичам как винаги имам маниакалната нужда да планирам абсолютно всичко точка по точка, от началото до края, като германски войник, но когато съм с теб, някак знам, че всичко ще се нареди точно както трябва да се нареди и не проявявам тая плашеща за останалите черта от характера ми, караща ме още малко да извадя и карта, за да начертая маршрут. ебаси дългото изречение. два пъти си изгубих мисълта.
обичам когато си губя мисълта, а това се случва наиииииистина често, а ти не казваш нищо и просто търпеливо ме чакаш да си намеря думичките.
обичам колко бързо си избра гоблен. аз щях да стоя поне 8492 години, докато взема решение. не е реално как изобщо не мога да взимам решения. remember?

'give me reason, but don't give me choice,
'cause i'll just make
the same mistake
again.'

и беше страшно хубав моментът, в който те снимах, видях готиното момче на алеята отсреща и насочих обектива към него и точно преди да остане с гръб към нас, той забеляза, че го снимам и така готино се усмихна, че ми направи деня с пет идеи по-прекрасен. if possible.

обичам дори моментите, в които разни луди мъже се разкрещяват насред парка да спра да те снимам. ама той НАИСТИНА, НАИСТИНА беше луд и дори мисля, че беше пророк or smth. иначе защо те нарече 'елизабет втора', когато пет секунди преди това ти разказвах за чантата ми с нея? ;d точно така. пророк. луд пророк. ама ужааааасно ме изплаши. :D

обичам, че обичаш кафе, а аз не. и все пак с теб е супер супер сладко. ;d или може би беше от кафето. ;d малкото кафе и многото мляко. no idea ;d и обичам точковата ни система за красиви мъже и онзи зад теб може би не беше 10-ка, но очите му определено бяха за 11. ;d

обичам прекарания един час в детския кът в 'пингвините', върху малките дървени масички и столчета за деца, насред всички хубави цветни детски книжи. докато навън вали страхотен дъжд. обичам подкопаването на конкуренцията. ;d обичам плановете за нашата собствена книжарница, която ще бъде тооооолкова прекрасна.

с теб дори обичам киното да не е пълно. обичам как се подиграваме и се смеем на блестящия едуард, когато предлага брак на спъващата се лейди. обичам успокояващите речи на.. оная.. no idea как се казваше. ;d

между другото си сложих звездичката в една кофичка от сладолед, пълна с вода и сега я наблюдавам как расте. ще я кръстя Дори. ;d


ООО БИИИ ЧААААМ ТЕ!



'When we were five, they asked us what we wanted to be when we grew up. Our answers were things like, astronauts, president... or in my case, a princess.
When we were ten, they asked again. We answered, a rock star, cowboy, or in my case, a gold medalist. But now that we're grown up, they want a serious answer. Well, how about this. Who the hell knows?
This isn't the time to make hard and fast decisions; this is a time to make mistakes. Take the wrong train and get stuck somewhere. Fall in love... a lot. Major in philosophy, because there's no way to make a career out of that. Change your mind, and change it again, because nothing's permanent. So, make as many mistakes as you can. That way, someday, when they ask what we want to be, we won't have to guess... we'll know.'

четвъртък, юли 15, 2010

i hate to tell myself to just be happy.. but i don’t feel happy. and when i try to change it, when i try to remember what being happy felt like, i can’t. i don’t feel joy. i don’t feel inspired. i feel numb.

oth

pretty much the way i feel.

искам си ради. връщай се бързо, best friend, 'cause i need you.


сряда, юли 14, 2010

just in case you haven't figured this out yet, men need to be hit over the head with things. sometimes frying pans, mostly love.

oth
we are going to have to be strong for everybody else who can't be.

oth

понеделник, юли 12, 2010

и разбрах, че никога няма да се почувствам себе си, докато не се махна от тук и докато теб те няма.

неделя, юли 11, 2010

home, sweet home.
варна sux, а аз изпълних едно от нещата в списъка 'things to do before die' и гушнах матей казийски. и всички останали пичове. love love love.
подробности later, защото испания има нужда от моята съществено важна подкрепа.

неделя, юли 04, 2010

Много често единственото, от което се нуждаем, не е любов, а тоалетна.
беше ужасна загуба на време и емоции да си мисля, че някога изобщо съм те обичала.
имам ужасяваща представа за разграничаване между любов, привързаност, приятелство и производните, особено когато човекът отсреща е още по-голям глупак от мен.
anyway, радвам се, че се отърсвам.
[въпреки че понякога още те сънувам.]
за лятото и за музиката, която напомня за него. за вечната тейлър суифт, която има текстове за в-с-и-ч-к-о. за бозавия o.c. и за сет, който не го прави бозав. за адам броуди преди всичко. едноминутно мълчание в израз на дълбоко уважение към очарователната му душевност и красивото му телосложение. ;d за поезията, която пишем по салфетки, в тетрадки, на скъсани листчета, по стените и вратите, по телата дори и общо взето, кой където намери. за синьото. небето, което не ни е простор, защото ние нямаме простор, толкова сме необятни ;d морето, което е поезийно и петя дубарова, която е всичко. за романтичните филми и детските филмчета, които продължаваме да гледаме. за това, че през повечето време не вярваме в себе си, а в останалата част от времето опитваме да убедим останалите, че ние всъщност м-о-ж-е-м. за нещата, през които сме преминали, за които не мрънкаме. е, малко, може би. но които са ни направили това, което сме. за това, че мразим да говорим банални неща, но тайничко в себе си знаем, че са верни. за това, че често се паникьосваме, когато говорим с определени хора. да, и аз го имам тоя проблем. и езика ми се завързва, и устата ми залепва, ушите ми оглушават и нищичко не мога да кажа. после за моментите, когато пък не млъкваме, защото, слава богу, противоположно на горното, има хора, с които се чувстваме толкова Себе си, че няма накъде да бъде по-перфектно. за прекрасните момчета и мъже, защото 'някой път ей тъй седя и обичам мъжете'. за същите мъже, които свирят на китара и могат да готвят. и аз държа да имат брада, ти не толкова. ;d
за това, че сме седемнайсетгодишни и побъркани. ^^

за всичко прекрасно на тоя свят, защото вярваш или не, ние всъщност сме си едни доста прекрасни момичета. ;p [trying to find a place in this world].
и ние сме способни да се справим с всичко.
и накрая всичко ще се нареди.
и we're gonna be ok, perfectly fine, alright...

много пъти по 365.

честит рожден ден, Тони. (:

п.п. ще се видим след близо три дни!
мисля, че депресията ми минава нездравословно бързо поради присъствието на единия от гошовците, който само ме разсмива и който ИМА ТЕНИСКА НА ШВАЙНЩАЙГЕР! ах. умир.
не знам, не знам, мисля, че в тоя свят до края на живота ми единствено с момчета, наименувани георги, ще мога да съжителствам нормално без да ми се иска след определено време да удуша някого. нещо в името има сигурно. просто нося георги-аура и Това Е То.

и като че ли те са единствените хора, на които се оставям да ми казват в очите колко съм отвратителна понякога без да се озъбвам и да проявявам агресия ;d и винаги знаят какво точно да ми кажат после. ;d обичам ги и туй то. добре, че и те ме обичат, иначе не знам как щяхме да се оправяме. но тегавата тема за мен и любовта някой друг път. ;d

[00:48:12] Gosho каза: stiga si gi hranila horata be
[00:48:14] Gosho каза: smisul
[00:48:15] лю каза: :D:D
[00:48:15] Gosho каза: ti da ne misli6
[00:48:17] Gosho каза: 4e e lesno
[00:48:26] Gosho каза: bahti sportniq kritik det si
[00:48:31] лю каза: :D
[00:48:34] лю каза: ай ноу. ; (
[00:48:40] Gosho каза: ieie
[00:48:43] Gosho каза: i luf ya anyway
[00:48:43] Gosho каза: ;d
[00:48:47] лю каза: (rofl)(hug)



[00:52:52] лю каза: не ми помагаш с тия кифленски определения.
[00:53:09] Gosho каза: e tfa tree6e mine za buzik,koito strannoto ti 4uvstvo za humor nemoja da asimilira
[00:53:11] Gosho каза: :D
[00:53:24] лю каза: 8-|нямам странно чувство за хумор пък.
[00:53:35] Gosho каза: izobshto daje
[00:54:14] Gosho каза: dobre puk
[00:54:16] Gosho каза: nqma da riskuvam da te razdraznq
[00:54:20] Gosho каза: are leka nosht sluncho {}
[00:54:33] лю каза: (hug) лека ^^
[00:54:42] лю каза: тенк ю вери мач фор биинг хиър :О
[00:54:53] Gosho каза: uhm
[00:54:59] Gosho каза: s kakfo tolkova pomognah
[00:55:00] Gosho каза: ;]
[00:55:12] лю каза: айде, не ме карай да говоря банални работи,
знаеш колко мразя ;d
[00:55:20] Gosho каза: znam,da
[00:55:22] лю каза: просто мерси, защото ми е депресирано и самотно
[00:55:26] лю каза: и ти си тук и ме развеселяваш
[00:55:27] лю каза: ;d
[00:55:38] Gosho каза: nali se nqkak trqq da ti pomogna :D
[00:55:43] лю каза: ъф корс
[00:55:49] лю каза: все пак имаш тениска на швайнщайгер
[00:55:50] лю каза: :D {}
защо? защо непрекъснато си повтаряш 'да, но аз не бях такъв човек..'
да, не беше. не си. вече не си същия човек. онова време свърши. а откъде всъщност си сигурен, че човекът, който си бил тогава, е по-добър от този, който си в момента? ти си такъв, какъвто си Сега. такъв, какъвто създаваш себе си спрямо заобикалящата те среда и случващите се събития; спрямо ситуацията, конкретната ситуация, в която си се намирал в дадения момент. тогава си бил такъв, защото така е трябвало. така е било най-удобно за теб. така си съществувал най-комфортно, в унисон със себе си. онази ситуация никога няма да се повтори; никога моментите не се повтарят идентични на дадени минали. и след като ситуацията няма да се върне пак същата, защо считаш за нужно Ти да се върнеш същият? ти си такъв, какъвто ти е най-удобно да съществуваш в момента. отърси се от човека, който си бил и не искай да бъдеш него отново. той не би се справил в ситуацията, в която се намираш в момента. може тогава да е бил изключително удобен за създаване на щастливо настояще, но тогава моментите са били различни. остави тази личност на мира. може и да е била невероятна навремето. не и сега. сега не би била. сега Ти си.
Ти си по-силен и по-добър човек, отколкото си бил и отколкото някога ти се е искало да бъдеш.
в момента искам да избягам някъде и понеже всъщност няма да избягам, ще седя тук цяла вечер и ще пиша всякакви глупости, които са ми се въртяли през главата последната година, а аз съм била прекалено мързелива, уплашена, без желание, време или смелост да ги напиша и т.н.
прощавайте, че ще ви затрупам с всички неща, които вероятно ще ми се излеят изпод пръстите.
кой знае, може пък като започна да пиша да осъзная, че все още страдам от същия недостиг на желание и смелост да пиша.
пък и поезията ми е тотално умряла и искам да си избия творческата агресия в друга посока a.k.a. 'пиши глупости в блога'
.

събота, юли 03, 2010

[разговор, проведен на висше философско ниво с най-малката братовчедка. върховният сладур. :D]

-дани, хайде да гледаме детско.
-детските са при ели оттатък.
-е искам с теб да гледам.
-еми аз имам само търсенето на немо и ледена епоха тука.
-хайде ледена епоха. само, моля те, кажи, че е три.
-е, не, съжалявам, че ще те разочаровам. две е.
-нищо, хайде да гледаме.
-айде, лягай тука на диванчето.
-нее, искам на леглото.
-ама далече ще ти е. лягай, аз ще си чета книжка.
-неее, искам да гледаш с менее. ела, ще ми легнеш на дупето.
-хахаха, чакай това да си го запиша.
-какво, да ми легнеш на дупето ли? кака вече три пъти ми е лягала на дупето. колко много думи пишееееш. к-а-к-а в-е-ч-е т-р-и п-ъ-т-и м-и .. много думи са. дани, виж колко ми е рошав бретона. дани, айдеее, защо пишеш, не съм толкова смешна. виж още колко реда написа.. ужас. вече няма да събереш място на екрана. престаниииии. нарочно го правииииш.
-айде, тръгваме.
-айде, тръгвай. ама кажи какво е смешнотоо.
(и ме рита по дупето)
-само се смееш, а нищо не ми казваш.

Боже, как гадно ме рита :D

петък, юли 02, 2010


и тъй. лято е, а аз съм паникьосана и депресирана.
'е, това си ти е перманентното състояние', би казала нина. ;d

миналата година по това време.. сякаш беше вчера. сякаш е днес.
миналата година по това време се опитвах да проумея, че смъртта е на една крачка от мен. още не съм го проумяла. не мисля, че някога ще мога.
миналата година по това време слабо ме вълнуваха много неща. всички неща. защото нещо огромно си беше отишло предишният ден и аз не виждах смисъл в това да се вълнувам за каквото и да било.
миналата година по това време неуспешно и все пак упорито се опитвах да се оттърся от случилото се, от случващото се, защото имах нужда да започна отначало. имах нужда да загърбя толкова много неща, защото знаех, че ако не го направя, много скоро ще полудея.
миналата година по това време нямах сила за нищо.
миналата година по това време сякаш е днес.

днес се опитвам да помня хората, които си отидоха без да са искали, сграбчени от тънките пръсти на смъртта.
днес се опитвам да забравя хората, които си отидоха по собствено желание, въпреки че ми дължаха присъствието си.
днес се опитвам да повярвам в себе си, защото през последната година никой друг не го прави, а аз още по-малко.
днес се опитвам да загърбя нещата, които ме дърпат назад, защото станаха прекалено много, прекалено тежки и прекалено забавящи ме. а аз имам отчайващата нужда постоянно да съм в движение.
днес имам същите здравословни проблеми, които имах и миналата година и мисля, че не мога повече да се боря.

днес избърсах прахта от книгите, оставени за Някога и за два часа прочетох 'За мишките и хората' на Стайнбек, а после за още толкова плаках, защото Стайнбек винаги успява да трогне ония забравени частици в мен, оная състрадателност, която не бива, не бива да оставям да хване прах като книгите. защото познавам Лени.
днес имам българското знаме, разпростряно на леглото си, чакащо след няколко дни да стане пряк участник в сбъдването на една моя мечта.
днес изпратих най-добрия си приятел, типично пътешествениче-типче с раница, по-голяма от него, до автобуса, от който започва Пътешествието.

няма да допусна лятото на 2010 да бъде лятото на 2009, защото i believe i deserve everything i dream about.
а аз заслужавам много повече от лято, пълно със сълзи и печал.