имам нужда да си поговоря с бате.. ей така за пет минутки само.
да ми каже: данко, какво ти става, бе.. я вдигай тая глава.
и да ми разроши къдриците, както обича още откакто бяхме мънички мънички..

имам нужда да отворя недялко йорданов и да получа отговор на нещата..
и да ми даде увереност, че всичко е наред. и че той е бил там. тук. където съм аз сега. и го е преживял и дори го е въплътил във велики стихотворения.

имам нужда да кажа на мама: 'страх ме е' и тя да ми каже с вечния оптимизъм: 'я стига, няма защо да те е страх, всичко си е наред' ии и просто да й повярвам, защото наистина е така, когато мама го казва. всичо е толкова лесно и просто и хубаво и слънчево, когато мама ми го казва.

имам нужда да говоря с тате и да седна сериозна за момент и да заплача дори, защото знам, че той винаги приема нещата насериозно. и да му кажа, че ми е трудно, много, и че е уморително и че понякога имам чувството, че просто не мога да се справя и че имам нужда от помощ. едно рамо. и той да ми даде рационално предложение за решение на проблема.

имам нужда да се заровя с Ради в 'пингвините' и да си купя книга, с която да си излекувам мъничката пукнатинка в сърцето. да я закърпя поне за секунда. не искам обувки-терапия, искам книга.

имам нужда Рая да ми нарисува картинка, на която почти не си личи какво е нарисувано и после да ми я закачи на стената.

имам нужда Ия да ми каже тихичко: 'дани, а може ли да ми помогнеш..'
Ия е толкова Мен.


и последно.. имам нужда от Теб.


read this one. (: