dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

събота, октомври 31, 2009




а sugarland вече се изкачиха на първо място в ласт.фм-ма ми, което не мога да повярвам, просто защото си бях обещала никога повече да не слушам sugarland след оная вечер, която беше най-ужасната вечер в живота ми. и толкова беше гадно, че дори не го чувствах, напълно затъпена бях откъм емоции. и точно тогава за пръв път прослушвах sugarland, и те пееха в ушите ми в същия момент, когато имах чувството, че всичко се разпада и няма, няма повече какво да изгубя. а те пееха

when your faith is stretched so thin
that you can see straight through your soul
and you can't find a nickel to buy a smile
'cause your pockets all got holes
you wanna shut the door
and hide before
the day can get much worse
i wanna be the one you reach for first.

и си мислех как задължително не трябва никога повече да ги слушам, защото ще ми напомнят за оная ужасна вечер и пак ще ме карат да я преживявам, но напротив.
всъщност сега ме спасяват, ужасно много ме спасяват, защото ми напомнят, че всичко се оправя, всичко преминава, и както самите те пеят: but the hard times pass like the good ones do.
о сърцето ми.
получих писмо от хората в стара загора
за конкурса
че трябва да потвърдя, че ще бъда там на 6-ти и 7-ми за заключителния етап
и т.н.

а още не съм казала на мама, че съм участвала.
изобщо.. никога не съм й показвала стихотворенията си, но
не знам точно как, сигурно някакъв майчин инстинкт, тя знае, че пиша

и сега, предполагам
трябва да й кажа.

защо толкова ме е страх, за бога

...

както и предполагах, мама си е мама
реагира така, сякаш всеки ден си говорим за моите стихотворения:
-леле, как ще се изложа..
-е глупости, така ли трябва да се приемат нещата?


boy, плаче ми се от страх, облекчение, пак страх още страх. ииии страх ме е.
мразя непознати за мен ситуации, за които не знам нищо.
след като знам, че съм козирог и обичам да стъпвам по твърда земя, тогава защо постоянно се опитвам да летя. >.<

това ще бъде най-притеснителната седмица в досегашния ми живот.

колко яко.



и си мисля да този стремеж към самоунищожение разходки по ръба е точно желание за това като кръвта, като болката и те в боен клуб, точно това да тръгнеш по пътека, която е съвсем нова съвсем неочаквана и те е страх от себе си докъде ще стигна, а ще мога ли да спра? и можеш да спреш във всеки един момент но не бива - просто не бива защото тогава безсмъртната душа бяга, изчезва и оставаш само една нормална черупка със жизнени функции. затова не спираш и то независимо как, пътищата са различни, дори свършват понякога преди това, което трябва да имаш, но нацелиш ли посоката и вятъра - наред е, да.

http://whiteningblack.blogspot.com/

петък, октомври 30, 2009


[20:12:41] Лю [люляк™] каза: така.
няма значение дали съм първа на оня конкурс или последна, и дали ще се изложа яко и дали ще потъна под земята от срам и дали ще искам да изчезна ии дали ще си казвам 'как можа сама да си го навлечеш', защото даже и да не спечеля
[20:12:58] Лю [люляк™] каза: все пак имам теб, ради и всички останали прекрасни хора, които обичате нещата ми
[20:13:20] Лю [люляк™] каза: ии няма значение дали ще спечеля, ще продължавам да ви посвещавам стихотворения и да плача на недялко йорданов ии
[20:13:22] Лю [люляк™] каза: мда.
[20:13:27] Лю [люляк™] каза: Life's like this.



[20:09:34] Leen. каза: имам нужда от момче
[20:09:39] Leen. каза: имам нужда от целувки и ръка в моята


и просто ако някой дойде в момента, не знам дали ще имам достатъчно от леденото отношение, за да го прогоня. that's how weak i am right now. но по-лошата новина е, че просто никой не идва. мда.

защо момчетата са такива бъзльовци, за бога. предполага се, че вие сте силните, uh.
подстригах се.
да, отново, няма нужда да питате 'пак ли?' XD
и имах най-дългото избиране на книга евър! цял почти час, ради полудя от скука, докато ме чакаше, макар че не го показваше, егати търпеливото същество, заклевам се!
та четеше ми се поезия и прерових целите пингвини, не е реално просто колко зле започват да пишат хората. отваряш книга с надеждата най-сетне да видиш нормално подредени стихове, не проза в четиристишия и какво: бяла страница и най-отгоре две изречения от рода на:

черешата падна.
далеч от дървото.

пхахахаха.

божичко, това не е поезия, по-скоро бих се обесила.
та си купих 'връх за пеперуди' на мария панайотова.
мерси, поетесо, за това, че възвърна вярата ми.


обещах на ради да гледаме вампирските дневници, та сега ще се запътвам към съседната къща.
чао и
до нови срещи, пийпъл.

четвъртък, октомври 29, 2009

I think I'm done caring about what people think about me.


I just want to be the one that makes pancakes for you when you can't sleep in the middle of the night.


being happy is really easy, even if you have to put conscious effort into it and actually think about thinking positive, good thoughts, and how your attitude affects other people. & soon enough you won't have to think about being happy, you'll just be it. i promise, from experience. just try it for one day, and smile :]


Your texts and cute nicknames you call me make me smile.

сряда, октомври 28, 2009

днес симона ми се разсърди за пълни глупости,
а нина ми подари бурканче боровинки. <3

и сега устните ми са сини. ^^
току що констатирах нещо много тъжно.
от всичките 40 златни книги на 20 век, само 5 от авторите са жени.

тъжно, тъжно.

вторник, октомври 27, 2009

You know, I always fall for someone who is so far to reach yet close enough to hurt. But once I get that someone, I got bored. I think I have some serious problem.



You died 7 months ago, 3 days ago. I didn't think about it once that day. It scares the shit out of me that I think about you less and less every month; but everytime I do think about you it, it literally breaks my heart. Just come back and we won't have to worry about this mess anymore.

петък, октомври 23, 2009

на Хезиода (:

но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи.
и сигурно нещо е грешно във мене
и може би всъщност аз оглупявам
правопропорционално на течащото време.
КЪДЕ Е ПОЕЗИЯТА В ТАЯ ДЪРЖАВА ?!

и май е време хезиод да възкръсне,
(слава богу, вече си имаме хезиода)
преди да е станало прекалено късно -
не ледени философи - по-добре поети на огън.

23. окт. 09г.
15:44



I don't fall in love with people.

I fall in love with characters in books,
mountains, waterfalls, rain showers,
and everything that is intangible.



имам нужда да си поговоря с гошо, някак винаги когато съм в супер странно скапано мразещо света настроение, гошо с две изречения успява да ми покаже колко тъпо се държа по един особено мил начин.

ох ох.

сряда, октомври 21, 2009

people are strange
when you're a stranger.


Sometimes I wonder if, in some previous life, something truly devestating happened to me and that's why I'm so sad. Other than that, I have no idea why I feel this way.

неделя, октомври 18, 2009


[18:59:36] Лю [люляк™] каза: а знаеш ли колко е гадно да влезеш в банята и след 10 мин. да осъзнаеш, че няма топла вода
[18:59:40] Лю [люляк™] каза: много. много е гадно

та сега чакам водата да се стопли. fuck fuck. чак заплаках от безсилие, ужасно много мразя да ми е много студено. и не точно мразя, ами.. някак супер беззащитна ме прави и имам чувството, че всеки момент ще получа удар. и пак продължавам да обичам най-много снега, зимата, студа, въпреки че чувството за студ е от малкото неща, които могат на секундата да ме разплачат. ебати странното.
и помните ли онзи пост, в който обяснявах, че скоро ще дойде момент, в който ще застана пред нещата и ще ги приема, но това ще ме съсипе. е, моментът мина. слушах azure ray - november, чудесен текст, между другото, с тате се бяхме скарали, навън беше ужасно студено, а до парното ужасно топло [една от най-любимите ми комбинации на света] ии
заплаках.
това е.
баба я няма.
плаках и си мислех 'това е. баба я няма. край. осъзнах го. разбрах го, разбрах го, така че, съзнание, престани да ме караш да чувам гласа й и да очаквам да ме извика за обяд.'
между другото това е едно от нещата, които винаги съм си мислела, че се случват само по книгите и филмите. винаги съм си мислела: 'глупости, как така може да чуваш гласа на някого, който знаеш, че вече просто го няма.' е, може, наистина може. особено когато просто не можеш да повярваш, че е истина и продължаваш да си мислиш, че е някаква шега ии.. сън.
плаках, повтарях си го, и тогава осъзнах, че не мога, каквото и да правя, колкото и да плача, никога няма да мога да повярвам, че наистина я няма.

и още по-добре, си мисля.
просто малка почивка, хах.
и плюс това помните ли в братята с лъвски сърца, как в оная страна времето течеше по-бавно, отколкото тук. е, това е добрата новина.

а вчера през цялото време имах чувството, че нещо не е наред. най-любимото ми състояние на времето е, когато всичко е спокойно и върви както аз съм го планувала, но по някое време това спокойствие започва да ме ровичка и сякаш постоянно ми шепне в ухото, че скоро няма да е така. и имам чувството, сякаш зад първия ъгъл ще се строполи камък над главата ми, или както готината лейди от театъра миналат седмица удреше чиновника по главата и той пропадаше надолу и надолу. само че при мен не пропадам на степени, а тотално се стоварвам на земята.

ебати трагедията.

между другото наскоро осъзнах, че няма нещо, което да не мога да направя. сериозно. с всички е така, опитайте. не, първо си повярвайте и после опитайте.

чао, народе.


п.п. би ме ощастливило да ми напишете някой коментар, примерно дали ви се е случвало да си насапунисате косата и да спре водата, или кога за пръв път сте казали на някого, че го обичате, и изобщо лесно ли ви е да казвате на някого, че го обичате; или как сте прекарали деня си, или коя нова прекрасна група сте открили, или кое е любимото ви сладко и такива хубави неща.
споделай, народе ^^
цунки.

събота, октомври 17, 2009





толкова е красиво. <3











много те обичам днес специално, а и всякога още повече. ^^

I'm terrified I will ALWAYS only be able to catch looks but not hearts.


I sometimes want to kill myself just so that I'll never have to lose someone I'm close to again.


I find it easier to tell my deepest secrets to strangers rather than to my friends. Strangers opinions don't scare me as much as my friends' opinions do.



неделя, октомври 11, 2009


чета книги в тоалетната, затова не се учудвайте, ако намерите бредбъри до четката за зъби и стайнбек до тоалетната хартия. цветята в стаята ми увяхват, а мен ме мързи да ги сменя. имам грозна лилава панделка на нощната лампа, и не искам да я изхвърля, защото носи спомени. шкафовете ми са пълни с ненужни работи, които не искам да хвърля по същата причина. слушам рок, кънтри и класическа музика. имам стотина списания мики маус. обичам да правя изцепки от рода на: тих училищен коридор с 5-6 човека и аз: ПЕТЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!! ^^ и съответно петя: данииии! това беше тъпо. хах. мразя, ненавиждам да ми говорят баналности. стига вече, всички знаем наизуст нещата, повтаряни по милиарди пъти от милиарди хора. винаги оставям хубавото за накрая, и съответно много често въобще не стигам до него. това се опитвам да го поправя. carpe diem. крещя толкова силно, че съм единствения човек, който може да въведе тишина в зала, пълна с говорещи 11-класници. готино чувство е XD всички бърборят, ти викнеш: 'еей, народе!', всички млъкнат и те погледнат и ти започнеш да се хилиш, след което и те. когато реша дадена задача по математика, крещя и скачам из цялата къща. много е готско. когато ми е истински смешно, така се смея със сълзи, че ставам вир-вода. настроението ми се сменя с V на светлината. обичам да подчертавам с молив любими цитати в книги. 451 на бредбъри има повече подчертано, отколкото не. още нямам етажерки в новата стая и книгите ми са по пода. мазало. обииииичам да мириша нови книги, учебници и производните им. стоян ми каза, че съм откачалка. нямам нищо против да бъда сама или да мълча, не разбирам защо хората си мислят, че така страдам, хах. питайте ради как пея 'i'm not gonna write you a love song.' XD винаги съм готова да стана в 4 часа, за да гледам мачове на националите по волейбол. единствената рожденна дата, която помня, е моята собствена. о, яна, много готин темплейт си си избрала <33 напълно неспособна съм да споделям с когото и да било лични проблеми, тревоги etc. предпочитам сама да си ги обмислям, въобще не е вярно, че другите хора могат да ти помогнат, най-много да го направят още по-заплетено. мога със затворени очи, миришейки дадена моя книга, да позная коя е. помня в коя част на тетрадката се намира всяка теорема, но не мога да помня лица на хора, въобще. някак ми се губят. мъглата ме кара да се чувствам щастлива, пълноценна и запълнена със смехотворен газ. имам много много плюшени играчки, по-точно имах, в новата стая си донесох само три, но никога не ми е било удобно да спя с някоя от тях, хвърлях ги на пода, когато спях. единствената играчка, с която някога съм спала е рудолф-буба-кърк от гошо, но то беше само 5-6 пъти, защото после осъзнах, че има много дундесто дупе и ми пречеше да си легна на възглавницата нормално. глупости говоря в повечето време. когато чета или пиша си прехапвам долната устна, винаги, и симона много се дразни, защото и тя го прихвана XD с яна и пешко винаги гледаме тъпи филми. ^^ в повечето случаи, когато някой ми се обажда, започвам да си изливам мислите, които ме занимават, и до момента, когато свърша, вече съм забравила, че другия човек се е обадил на мен, а не аз на него, и казвам: 'айде, чао XD'. много съм егоистична, а по-лошата новина е, че това не ме тревожи особено. бях ужасен песимист, но с малко усилия се оправих и вече съм слънце ненагледно XD пиша с дясната ръка и нося часовника си също на нея. за една седмица се научих да плувам всички стилове. пиша си домашните на пода на стаята, по-удобно ми е отколкото на бюрото. окей, тва беше. чао и благодаря ^^

събота, октомври 10, 2009


пише ми се във форум.
като едно време.
много готини хора, много смешки ии разговори.
колко беше яко <333


fall into me,
my arms are opened wide
and you don't have to say a word
'cuz i already see..

sugarland

петък, октомври 09, 2009


а всички са някакви страшно големи философи в блоговете си, май само аз пиша супер скучноватите неща.

oh, boy.

лошата новина е, че не помня коя е последната книга, която съм прочела. за пръв път попадам в такъв период, в който не ми се чете книга. ужасно, дори не съм предполагала, че някога няма да ми се чете.
все още отказвам да повярвам в някои неща и се правя, че никога не са се случвали. мисля, че оттам идва това с книгите. колкото по-скоро си призная, че нещата се случват наистина и ги срещна лице в лице, толкова по-скоро ще започна отново да чета.
но самото срещане толкова ме плаши, защото знам, че тотално ще ме срине, че предпочитам да не чета.
можете ли да си представите.
аз да не чета.

аз не мога. което означава, че много много скоро ще бъда разбита.
oh, boy.

п.п. някво взе да ми писва от тъпи комплексирани администратори.
(: go brooke yourself. ^^


And it's alright, yeah I'll be fine,
don't worry about this heart of mine,
just take your love and hit the road.

There's nothing you can do or say,
you're gonna break my heart anyway.
So just leave the pieces when you go.

the wreckers


[18:49:41] Лю [люляк™] каза: ще се самоубия ако още някой каже нещо банално

-хората не говорят за нищо
-ами! все трябва да говорят за нещо
-не, не говорят. те всички казват едни и същи неща, никой не казва нещо различно от другия

бредбъри отново е гений

понеделник, октомври 05, 2009

днес - горе долу важен ден.
нямам грешка на контролното по химия, което е невиждано, ако имате и най-малка представа колко обичам химията [а колко я знам.. нека не отваряме тоя въпрос] е, изглежда силата ми е толкова безгранична, че мозъкът ми може да се пребори и с такова зло като химията.
получих известие от драгите хора в стара загора, че стихотворенията ми за конкурса вече са получени, so.. вече няма как да се залъгвам, че може би не са получили нещата ми, ако евентуално никога не бъде известена, че съм спечелила някое призово място XD
получих и 'проспекчус', както му казва нина : D, от university of derby, а дори не помня кога съм си го поръчала наред с милиардите други, за които пратих писма.
сложно нещо е това животът.

божичко, колко обичам да съм заета.
побърквам се, когато няма какво да правя.
обожавам да има нещо, което да ме провокира да го свърша.

so, тая вечер ще си догледам индиана джоунс-овете, може би и love actually.
препоръчайте коледен филм? (моля без сам вкъщи ^^)

п.п. съжалявам, много искам да го кажа : D

x.o.x.o.
gossip girl XD


много бозав сериал, ей.

п.п.2 имам 65 от 72 на C1 по английски >.<

събота, октомври 03, 2009

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими.. (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците щом запеят ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(дори на веселите. колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

петък, октомври 02, 2009

а само да знаете колко много мразя превземки, побъркват ме до дъното на мозъка ми и колкото повече хората са не-себе-си, толкова повече ме подлудяват.

п.п. а вчера е бил денят на поезията и аз отново го пропуснах >.< всяка година едно и също

[19:10:38] Selene. каза: всеки твой ден е Ден на Поезията.



sun sun sun :*