просто отдавна не бях чела стихотворения, които да са толкова много Мен.
(:

______________________


МОНОЛОГ НА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

Герда няма защо да тъгува за Кай.
Тя си има два розови храста,
още - баба, балкон, малък земничък рай...
Аз - единствено бяло всевластие.
Във косите ми сняг и в душата ми - сняг.
Кой сред преспи се чувства прекрасно?
Кой самичък последва моя приказен впряг?
Кой е млад, обожава опасностите?
Той съдбата си снежна самичък избра -
моят поглед зелен го омая.
Аз, разбира се, мога да бъда добра.
Но и лоша да бъда - все тая.
Вярно, аз съм кралица, но също - жена.
Няма разлика между двете.
И не чувствам сега ни снежинка вина.
Огледалото дяволско също тъй - не винете.
То е само едно оправдание. Кай
може някой ден и да прогледне,
да потърси отново своя топличък рай,
да напусне двореца ми леден.
Но тогава, когато самичък реши.
Без елени, разбойнички, гарвани.
Нека честно ми каже: 'Кралице, сгреших.'
Ще го пусна. Но само тогава.
Всяко нещо си има и начало, и край.
Връщаш, взел ли си нещо назаем.
А това, между мене и Кай,
само двамата си го знаем.


P.S. Но ще призная, с длан над острието,
докато Кай на рамото ми спи,
че предпочитах да вледя сърцето му,
наместо моето да се стопи.



МАРГАРИТА ПЕТКОВА


__________________________


ТРИГЪЛНИКЪТ

Две сме - изключващи се взаимно.
Двете не сме ли ти много?
Тя - пияна от изпитото вино,
аз - пияна от погледа ти.

Ти най-добре си знаеш цената.
Забавляваш ни - както смогваш.
Тя под масата търси ръката ти,
ти гледаш мене.. затрогващо е.

Една по една ни водиш на дансинга.
Прегръдки - дълги, колкото песен.
Право на избор ли? Везната на шанса
не се наклонява лесно.

Две сме. А ти си един. И единствен.
Как беше там, за триъгълника?
Смешно е. Тъжно е. И ми писна.
Аз съм избрала. Да тръгваме.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

_______________________

ОТГОВОР

Не се любел само с мене. Браво!
Скитал по кръчмите. Ами ще скита!
Важното е, че аз му вярвам,
щом ме погледне в очите.

Можел всеки миг да ме зареже.
Нека. Значи така е трябвало.
Груб бил. По-добре, отколкото нежен.
Важното е, че ни е сладък хлябът.

Нямало да нося неговото име.
Чудесно! Нямам и намерение!
Важното е, че сега не можеме да заспиме -
аз без него и той без мене.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА


____________________


хайде, спирам се, че както съм почнала цялата й книга ще ви дам да прочетете ;d