dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

събота, март 06, 2010


едно време пишех в хартиени дневници.
едно време, ай мийн, до преди година. не е много едно време.
та мисълта ми е, обичах да пиша.
сега тефтерите си стоят на дъното на бюрото и ги отварям, когато имам желание да се депресирам от носталгия.

и винаги когато идвах на гости на гошо пишех и го карах да ми напише нещо, но то аз винаги карам хората да ми пишат съобщения навсякъде. за спомен, ю ноу.
и сега понеже дори не си нося хартиен дневник, камо ли да взема да пиша, ще пиша тука, защото.. няма пък, това си е традиция. да съм при гошо и да пиша колко ми е щастливо.

гледахме 3d alice in wonderland и направихме мазалоооо с пуканки. хип хип ура за общата ни простотия. ;d blush
и гошо много се вдъхнови от шапкаря и сега прави шапки. лилави. и им закача някакви зелени шалове. мисля, че и моя е някъде там ;d и слага червени гердани и ги мери по моята глава и скоро ще го ударя ;d
хвърля ми разни лилави топченца по косата и мисля, че сигурно утре сутринта ще намеря 10-тина, заплетени в косата ;d

'даниии, на състезанието да ми се обааадиииииииш' - казвай той, лежащ или по-скоро разпльокал се от преяждане
'кога това?'
'в съботааааа. искам да ме нахъсааш'
'ти ще си ги биеш и без да те нахъсвам, ама ще ти се обадя. в колко часа'
'емииии... не знам кога е ;d'

абе велико човече ;d

'i'm out of this room!' - казва с театрален тон
'къде, бе?'
'да изкарам от себе си проклетото китайско..'

ебаси, никога през живота си не съм се чувствала по-преяла ;d;d
лежим на пода двамата и нагъваме и аз си разкопчавам най-горното копче на панталона, защото ще се пръсна [никакви мпс мисли, моля! ;d ] и пъшкаме колко мнооого сме яли, но продължаваме да ядем и ядем ;d

'дани, може ли да ти сплета рибена кост?'
'не, георги..'
'ама.. ама много си се променила, преди винаги ми даваше да ти сплитам косата' - и тъжна физиономия, на която не мога да кажа не ;d

и сега отиде да издирва ластик из къщата ;d

слушам U2 и той припява. пее почти толкова добре, колкото мен ;d;d
и има две дебели котки, едната от които е бременна.

нещо ми прави по косата и май не е рибена кост ;d
'дани, като се видиш не искам да се плашиш. на това.. висша мода му се вика...'

awwwww. купих си 'the time traveler's wife'!! книгата!! на английски!!
лове лове лове.


изморих се ;d ще допълвам после.
click на снимките за bigger view на простотията ;d



2 усмивки:

Анонимен каза...

Ей, мушмороци... :)
Запазете детското в себе си.



С.

wbgenetic каза...

Веселбата е на шест. Усмихващо е :)