навярно още ти е интересно,
когато с мене по земята крачиш.
за теб съм още непрочетен вестник,
току-що взета дреха от шивача.

сравненията са навярно груби,
но струва ми се, има нещо общо.
и все пак знам едно - че ми е хубаво,
че искам да те виждам още, още,

че искам да те слушам как говориш,
че искам да потъвам във очите ти
и да мълча прехласнат и неспорещ,
неотговарящ и непитащ.

и от хипнозата да ме събужда
смехът ти ненадеен, непрекъснат.
какво, че ще ти стана скучен, чужд,
нали това ще е по-късно..

недялко йорданов

-

ама не. наистина не трябва да се самоизмъчвам така с недялко йорданов.