dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

неделя, май 30, 2010

понякога има моменти, ужасни моменти, в които си мисля: ами ако никога не те бях срещала?

ако никога не бях имала възможността да бъда толкова объркано-щастлива за толкова малко време? ей така, щастлива. да знам, че е глупаво и детинско и измислено и прекалено поезийно, за да бъде истина. и все пак - щастливо.
ако никога не бях имала възможността да напиша най-хубавите стихотворения, които може би ще напиша през целия си живот, защото, да, присъствието ти в живота ми ми подари най-ползотворния ми творчески период.
ако никога не се бях събуждала с мисълта за теб, без да го искам, просто се получаваше. щрак. събуждах се и автоматично името ти беше първото нещо, което минаваше пред очите ми. и денят ми започваше с усмивка.
ако никога не бях пропила цялата стихосбирка на маргарита петкова с мисли за теб, защото сякаш всяко стихотворение там е писано за теб. от мен.
ако никога не бях изградила с теб спомени из целия град, ако никога не те виждах навсякъде, навсякъде.
ако никога нямах онези моменти на сърце-туп, когато чуех онова 'дзън' на телефона при ново съобщение.
ако никога не знаех, че винаги има човек, на когото мога да се обадя, когато е тъмно и страшно.
ако никога не бях складирала с обичайната ми склонност никога да не хвърлям неща и винаги да ги пазя, независимо колко ненужни са ми вече.. ако никога не бях складирала по хартиени и не-хартиени източници, в сърцето си, думите, които наистина бяха толкова красиви.


ако никога не бях повярвала на всички неща, които ми каза?


защото сега складираните неща само ми напомнят, че вече са само.. складирани. и все повече се приближават към оная купчинка 'ненужни вещи, които все още пазя, просто защото.'
защото вече не съм сигурна, че мога да ти се обадя, когато е тъмно и страшно.
защото сърцето ми още прави 'туп', щом чуе оня тих звук, само че никога не си ти.
и защото те виждам навсякъде. а те няма.
защото не мога да чета маргарита петкова без да мисля за теб, а нейните стихотворения съвсем не винаги са с добър край.
защото денят ми не винаги започва с усмивка.
защото се чувствам празна и не мога да напиша и ред, без да скъсам листа веднага след това.
защото не съм щастлива.



понякога има моменти, ужасни моменти, в които си мисля: щеше да бъде по-добре ако никога не те бях срещала.



Мъчно ми е

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

Огнен обръч през челото ми,
а ръцете - лед.
Сякаш съм пробита лодка,
пътник без билет,
сякаш съм чадър, забравен
във среднощен влак,
болен щъркел изоставен,
съд без похлупак,
лятна шапка посред зима
и безгласен вик,
дума, дето не я има
в никакъв език,
непразнувана годишнина,
празно езерце...
Плача те и те въздишам,
свита на клъбце.

четвъртък, май 27, 2010

Изслушай ме сега, защото имам доста за говорене..
Аз съм онова момиче, което плаче безпричинно, седи на пода в стаята си и се засипва със спомени, които ежедневно разбиват сърцето му.
Аз съм онова момиче, което ходи по концерти, губи си гласа по улиците, дави мъката в текила, а после се налага приятелите му да го събират.
Аз съм онова момиче, което лежи по корем на поляната и чете любовна лирика, докато сълзите му се губят по страниците.
Аз съм онова момиче, което седи с часове на терасата, загърнато с одеало, чакайки да се появи дори една падаща звезда.. за да може да сподели на някого желанията си. И така.. всяка вечер.
Аз съм онова момиче, което се намира в книгите.. или се оставя да бъде превърнато в някоя самоубийствена блондинка. А после си ближе раните само, защото никой не се занимава с мъртвите героини.
Аз съм онова момиче, на което му е втълпено, че не си заслужава. Че не си заслужава някой да остане заради него, че не си заслужава някой да идва заради него. Че не заслужава целувките по челото.
Аз съм онова момиче, чието спасение беше в думите на другите хора, в мелодиите на чуждите сърца, в китарите на мъже, които никога няма да познава. Не че иска.
Аз съм онова момиче, което не може да рисува, да пише, да пее, да танцува, да снима, да бъде нещо специално.. Но затова пък съм онова момиче, което обича въпреки всичко. Въпреки разстоянието, въпреки характера, въпреки пречките.
Аз съм онова момиче, което никой не може да нарани толкова, колкото то самото се наранява.

А ти.. ти си онова момче. То. Той. 'till the end of today, разбира се.
Момчето, чийто глас ме приспива и разбужда. Което ме спаси.
И аз вече не съм просто онова момиче.


my lover

сряда, май 26, 2010

[22:17:10] Ради каза: когато ти пътуваш към село, минаваш пред града на момчето, което харесвах.. когато аз пътувам към село, минавам през града на момчето, което ти харесваше. странно. we're screwed up, man. and i don't know how, but we're gonna figure it out.

обичам го това момче, как винаги се появява, когато най-много имам нужда от някого и наистина, ама наистина не знам кой би могъл да помогне. и изведнъж той се появява от нищото и изведнъж осъзнавам, че, да, точно той може да помогне, защото той никога не си тръгва и винаги се връща. и защото заради него обичам лятото.

а днес се чувствах толкова безсилна и изтощена и докато се къпех и се опитвах да заплача, една проклета сълза поне да отроня, та дано ми олекне малко, ама не.. нищо не става. само едно яростно настроение, уморено яростно настроение. отчаяно яростно настроение. и си мислех как ако някой сега просто ми каже, че всичко ще бъде наред, ще му повярвам и как имам нужда само от това.

и после си седях в стаята и чух гласа на гошо отвън и изтичах на терасата и погледнах надолу 'леле, това гошо ли беше?' и в следващия момент той почука на вратата ииии ми стана толкова слънчево и спокойно, както ми става само когато видя него, защото е такоооова оптимистично слънце. и проклетникът е станал още по-висок, та сега ще трябва да ходя на балет, за да се науча да си стоя на палците, та да мога да го гушкам по-удобно :d и после ме гъделичкаше и ми се подиграваше на пчелата, висяща от тавана и я бутна на земята и после я закачаше и се правеше на аристократ и дефилираше из стаята ми на the cranberries - zombie [не питайте как се дефилира на тая песен, безумно е :d], която е една от песните от онова лято, когато бяхме заедно на море.

и постоянно ми мрънкаше как не иска да си ходи на софия и как ще си дойде след един месец и ще ходим на плуванее ии 'боже, дани, ти догодина завършваш!'



аах. обезателно успя да успокои нервните ми отчаяни пристъпи.
thanks. see you soon.

вторник, май 25, 2010

16711.) I want to become a famous writer so that one day you will see my name somewhere and just maybe, possibly really miss me.



16709.) some days i miss you like crazy, & then there are some that i jst don’t give a fck.

събота, май 22, 2010

And Hansel said to Gretel: "Let us drop these breadcrumbs so that together we find our way home."
Because losing our way would be the most cruel of things.


This year, I lost my way.

четвъртък, май 20, 2010

How do you say goodbye to someone you can’t imagine living without?

I didn’t say goodbye.I didn’t say anything.

I just walked away.


Elizabeth, My Blueberry Nights

______

No. No, you can’t… STOP. Please don’t go away. Please? No one’s ever stuck with me for so long before. And if you leave… if you leave… I just, I remember things better with you. I do, look. P. Sherman, forty-two… forty-two… I remember it, I do. It’s there, I know it is, because when I look at you, I can feel it. And-and I look at you, and I… and I’m home. Please… I don’t want that to go away. I don’t want to forget.


Dory, Finding Nemo

___

Some people feel like they don’t deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past.


Christopher McCandless, Into The Wild

вторник, май 18, 2010

my pen is the barrel of a gun. remind me which side you should be on.

imagine a future moment in your life where all your dreams come true. you know it's the greatest moment of your life and you get to experience it with one person. who's standing next to you?

peyton



You don't want me to, right. Right, what was I thinking, because you told me that you loved me after the basketball game, and silly me, I just thought that that feeling would last for longer than, I don't know, one night!? But, then again I forgot, you're the guy who loves to rip the rug out from underneath me just when I feel like we're getting some sort of stable ground.


haley



петък, май 14, 2010

роячки има къща, създадена за разни пиянски събирания, баба-пич и гадни съседи, които щели да викнат полиция. и сестра, която пише книги. и знае немски. *поклон* *повръщ* и десет минути определено не изглеждат толкова малко, когато минаваш през разни тъмни кътчета на града и през гари и релси късно вечер. но пък е велико, когато има страхоооотни гръмотевици и подскачаш весело. симона е много палава, откакто седи с коце по руски, а роячки е перверзен, заради червеното :D снежи е левскарка, крум се напи безобразно и, както разбрахме, изглежда всички си мислим за секс по време на часовете по математика :D найс, а. коце заплаши асен, че ще го пребие, за да може той да дойде с мен на бала, а асен каза, че и със счупени крака пак ще дойде :d пешо има маракаси, които не дава на мен и нина да пипаме, а ради разбра, че имам гъдел и ме измъчи. денис лежа на моите и на нина колена, а тя през цялото време ме питаше какво ми е, защото съм изглеждала тъжна. и не, симона, с ради не се 'усамотявахме', той просто ми четеше стихотворенията на сестрата на роячки, докато бях готова да заспя. а ти конфузно отвори вратата, изгледа ни стреснато, каза обичайното 'о-па' и изчезна. :D благодаря :D
готиният поздрав на карамфила така и не доживя бял свят, слава богу. ;d за новата танцьорка на мултиспейс, поздрав с хищна хиена? не, мерси :D
стефан остави коце и крум на роячки, а роячки каза: 'абе как ще ми оставяш брат ти. вземи си го :D' и си го размятаха наляво надясно. :d асен писа смс 'на мама, защото се притеснява': тука ще спя точка :D
в джина имаше повече лимон, отколкото джин. :D как беше, муньо: 'еми малко лимон и спрайт и малко джин и после изтискахме лимон и после сложихме лед и после резенчета лимон ' :D

а наобяд, докато минавахме покрай малкия фонтан на центъра, обещах на ани и симона ако вечерта работи да мина през него.

и така в 2 и половина през нощта минах през фонтан :D и беше готинооо, в самия фонтан, i mean. много разхлаждащо и гъделичкащо, обаче когато излязох от него, се оказа, че има доста вода и станах мокра и си свалях чорапогащника почти на центъра на града, а симона стоеше с големия ми лилав шал около мен ;d има и снимков материал за желаещите :D


phew. изморих се. ;d

четвъртък, май 13, 2010

...

хайде, кажи ми какво да направя
да се опитам да те забравя?

да се опитам да не опитам
да те потърся, да те попитам

там далече, далече, далече
къде си, с кого си във тази вечер?

н. йорданов

вторник, май 11, 2010

- знаете ли колко пъти исках да си тръгна, сър? по дяволите, знаете ли колко много пъти бягах? ..
просто имах нужда.. за секунда, две, да бъда себе си съвсем сама. да седя в снега и да ям сладолет, да се смея сред купчина оранжеви кафяви червени и жълти листа, да лежа по гръб в лодка по средата на езеро, докато малки капчици се борят с убежденията ми, че има пълно спокойствие, да тичам през тревата или да скоча с парашут от ръба на.. нещо.
и винаги търся ръба.. защо?
защо, когато бягам, никога до никъде не стигам?..


Ради

вторник, май 04, 2010


сестра ми слуша оттатък.. момент само..
-ели, как му е името на тоя женчо?
-джъстин бийБър

та, значи, сестра ми слуша отсреща джъстин бийБър, а аз умирам от смях, защото минавам покрай стаята й и след около осемстотин двайсет и второто слушане на тая тъпа песен даже започвам да си припявам love me, love me, say that you love me, защото толкова здраво ми се е stuck-нала в главата.. та тананикам си аз й се провиквам: ' ели, как се казва тая певица '
и тя ми казва: ' ама това е момче. знам, досега съм се превивала от смях '

и в следващия момент съм на земята от ROFL, защото кой би предположил, че тоя невъзможно лигав женски глас извира от дълбините на същество от мъжки пол ?! моля ?!

и не знам поради каква причина го споделям тоя безумен факт, но незнайно защо ми е весело и продължавам да тананикам глупави песни.

било то защото навън най-сетне е ЗЕЛЕНО, всичко е зелено и има ЩУРЦИ!!!! има щурци!
или пък поради факта, че тая седмица нямаме математика и общо взето все едно половината ден в училище ни е празно пространство. или може би защото, докато се прибирах леко нацупена на света поради факта, че ради е на рожден ден и не се прибираме заедно и че трябва да гоня разни глупави автобуси, изведнъж от нищото се появи васко с вълшебната си кола и се прибрах с него. или защото имам моливи и бели маркери за рисуване и цветни картони за рисуване и най-сетне имам муза и желание да правя нещо по-различно от това просто да лежа на пода и да наблюдавам тавана или звездите и да слушам depressing songs. или защото се чувствам лятно поради факта, че пиша хартиено писмо на дени, с която не сме се чували от близо две години.
обичам хартиени писма. някой да иска да му напиша? ;d

като заключение - днес светът е особено красив.
пожелавам ви и утре да е такъв.

усмивки усмивки усмивки

събота, май 01, 2010


this is the first day of my life and i'm glad i didn't die before i met you.

and so I thought I’d let you know
that these things take forever,
i especially am slow.
but i realize that i need you
and i wondered if i could come home.


миналото ме поглъща.. колкото и да се ровя в него, изтръгвам само откъслечни образи и не ми е съвсем ясно какво точно представляват те, нито дали са спомени или небивалици.

исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. все едно се мъчиш да уловиш времето за опашката.

жан-пол сартр, 'погнусата'



не мога да помня лицата на хората. мога да прекарам цял ден с тях, цяла седмица, цял месец, цял живот.. накрая никога не мога да си ги представя.. цялостни. само откъслечни черти. мога да те гледам гледам гледам и да си мисля 'няма как да забравя тия черти, всичко е толкова простично и ясно и красиво', но после тръгваме в различни посоки и след има-няма половин час вече не мога да си те представя. виждам как повдигаш вежда, или как вятърът кара косата ти да пощурее на всички посоки, виждам как, когато се усмихваш, около очите ти се появяват бръчици, или малка трапчинка на бузата, виждам как сбърчваш нос.. и всичко това поотделно. никога не мога да го видя като цялостна картина.
и не мога да помня дните като едно цяло. и всеки важен ден е свързан с важен човек, но не помня цялата последователност от неща, които сме правили, като дълга нишка. помня ги като малки мъниста тук-там по нишката на деня.


помня малки моменти. нещо като фотографирани секунди в съзнанието ми. щрак. и толкова. щрак.
и се мъча да уловя времето за опашката.



а моментите в ума ми са като малки калинки, хиляди малки красиви червени калинки.


ради, която стои на ръба на басейна, а ние с гошо вътре умираме от смях, защото нея я е страх да скочи.
'скачам! ама не, вече сериозно с к а ч а м!' ... и така три часа ;d

яна на жълтата гара, полускрита зад ръката си, защото не иска да я снимам.
и книжки с усмивки.

ани, която ме целува по бузата, за да се събудя.

пешко, който ми показва сложните си архитектурни чертежи на центъра на благоевград и ми подарява птици оригами. и джон стайнбек. и листа от дървета. и красиви картички за рождения ден ^^

гошо, който намира пръстен на дъното на басейна и безмълвно ме моли да се омъжа за него, паднал на колене под водата ;d

бате, който разбира без да му кажа нищо и ми дава да плача на коленете му.

симона, срещу която тичам в коридора на училището за catch me! и си разбиваме носовете и брадичките ;d

гошо 2, който има най-красивите-най-сини очи на света и ми пише списъци без да съм го молила ^^

мими, която тича срещу мен с хубавия шарен шал ;p

гошо 1, който ме учи да правя звезда в басейна. dude, благодаря, че идваше с мен на първите уроци по плуване и никога не ми се смееше в началото ;d

надя и синята възглавничка с кита и най-умното куче на света. и мелбите с чадърчета. чадърчо ^^

влади, с когото ядем сладоледи на онова мостче, точно до ятото пингвини. наистина мислех, че ми говориш за истински пингвини ;d

ради, която ми пищи по време на концерта на джеймс блънт: божичко, колко е МОГЪЩ!

сузи и горещото лято и случайното осъзнаване, че сме на море в един и същи град и срещата при лунапарка ^^

гошо, който стои на пръсти, разперил ръце 'снимай ме как летя!'

ети, с която осъзнаваме, че носим една и къща книга в чантите си. ане франк, remember? ;d
и когато искахме да влезем в оная библиотека, но те не ни дадоха ; (

и нещо много отдавна, което дани наскоро ми напомни на един рожден ден; как сме бягали през прозорците на съблекалните по носии и цвички, точно преди концерт. как не ни избесиха любчо и калинка преди сами да се отпишем, нямам идея... ;d

и снежи, която знаеше точно какво да ми каже, така че да ме накара да изпия онова вино.. и после fun ;d
уел, искам само да ти кажа, че и без това онова нещо се случи, така че повече няма да се дам да ме примамваш с такива работи ;d

яна, повтаряща непрестанно пуйка пуйка пуйка пуйка, докато пешко почти спи на тъпия филм ;d

бате, който ми помага да се кача на покрива на къщата при черницата. беше ми любимото място. знаеш ли, че я отрязаха? ;s

гошо, дрънчащ фалшиво на китарата на ели на рождения ми ден. добре, че и не запяхме. ;d

ани, която съвсем необезпокоявано спи на два метра от нас, докато ние пищим на supernatural ;d

нина, с която гледаме как г-жата по плуване стои до басейна с дистанционно и си играе с лодка, плуваща между нас ;d




и така нататък, и така нататък..

Отдавна беше, откакто написах последното писмо.
Не съм променена, не съм те забравила. Ти си тук, в малкото листче в ръката ми, в мириса на книгите ми и звука около мен. Просто си много далечен…. Странно чужд. Къдриците ми забравиха допира на ръката ти. Очите ми забравят и лицето ти. Пазя снимки, но нали знаеш, хората всеки ден се променят. Изгубила съм няколко променени стотни от лицето ти.
Липсва ми гласът ти. Телефонът е лъжец. Липсват ми думите ти. Вече не пишеш на хартия…. Електронните писма, които си написал, казвайки че си добре не са достатъчни. Печатните букви лъжат. Когато пишеш на ръка поне разбирам какво наистина се случва…. Докосвам страницата и разбирам колко си ядосан. Поглеждам разкривените буквички и знам дали наистина всичко е наред.
Виждам подписаното с любов хартиено приятелче и му вярвам. Но ти забравяш това в писмата, за които не тичам до пощенската кутия на двора.
Липсва ми светлината в очите ти, докато седя сгушена в топлото рамо и гледам слънцето, сгушващо се в любимия си.
Помниш ли вечерта, когато ми каза, че приличам на него. Аз прошепнах: замълчи, слънцето обича своите любими, те са много. А аз обичам теб за хилядите слънчеви вълни. А пък и приличам повече на дъжда.
Липсва ми вятъра, дето прави прическата ти смешна.
Липсва ми погледът ти, докато четеш книги.
Липсваш ми целия.
Почти забравям всичко. Кажи ми нещо откачено. Нещо, което не би казал на друг…. има ли още неща, които се нуждаеш да знам? Кажи ми, че има къде да се хвана.
Прошепни, че мога още във тебе да вярвам…. Направи нещо, не просто те моля.
Повярвай, трябва, за да мога да продължа да се боря със цялото това отчуждаване.
„Нещо направи веднъж, за бога!
Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...
Иначе не знам дали ще мога
утре пак така да те обичам.”

Да те чакам ли, принце? Има ли смисъл, честно кажи ми….
Ще бъда силна, обещавам! Няма да плача, ще вървя и полека, парче по парченце, ще покоря света…


РАДИ

http://lullaby-throughtheblue.blogspot.com/