на anna nalick вълна съм. again. <3

Yeah they talk about her.
She smiles like shes so tough
She says 'hey can you talk a little louder,
I don't think my heart is broken enough'

But someday we'll all be old
And I'll be so damn beautiful

Meanwhile I'll hide my head here in this paper bag.
Cause if I can't see you then you can't see me.
And it'll be okay, fly little bee away.
To where theres no more rain and I can be me.

оо, не е реално колко велики текстове има това момиче. <3>

And someday love will find me in the rough.
Someday love will finally be enough.


а да не говорим за 2 AM, която е песента с Великият Текст. ♥

Yeah we walk through the doors, so accusing their eyes
Like they have any right at all to criticize,
Hypocrites. You're all here for the very same reason

.

поезията ми е ужасно калпава, но все пак..

Безпоезийно


На Денис (:
благодаря за вдъхновението

Не съм писател и поет не съм,
но чувствата ми в думи се преливат.
И нищо, че това е просто сън,
и нищо, че нощта с деня се слива.
И нищо, че морето е солено,
или пък че във мене ще горчи,
когато дойде зимата студена,
защото топли ще са твоите очи.

Не съм писател и поет не съм,
но има ли това значение,
когато съществуваш в моя сън
като последен пристан и спасение.

23 юли '09
16:30


Безчувствено

На Яна.
защото за нас зимата е вечна.

Вземи, вземи това, което имам
и с нищо, нищичко не ме оставяй.
И нека във сърцето бъде зима.
Не ми дарявай огън, а забрава.

Не искам чувства, само тишина,
защото трудно е със чувства да се бориш.
Защото всичко се превръща във война
и постоянно бягаш, криеш се и спориш.

И търсиш себе си във другия. Но после,
разбрал, че търсиш нещо невъзможно
във теб се трупат хиляди въпроси
и вече просто чувстваш, че не можеш.

Вземи, вземи това, което имам.
Омръзна ми да бягам и да споря.
И нека във сърцето бъде зима.
Не мога вече с чувства да се боря.

17 юли '09
00:07

home, sweet home. ♥

.

хей, море. здравей (:

искам вече път.
обичам да пътувам през нощта и да слушам eddie vedder.
и josh kelley.
след това да виждам изгрева, пътувайки и да слушам тони димитрова.
след това пак път.. и да видя морето. слушайки taylor swift.

обичам път.
дайте ми само път и нищо друго не ми трябва.
е, почти де, но за по-голям драматизъм..

път.

а с вас ще се видим след 5-6 дни.
много ви обичам, знаете (:

п.п. яна! постарай се да устоиш на изкушението да гледаш хари потър преди да дойдеш!
а, пешко каза, че ще дойде ^^ bye, lover. :*

иска ми се мими да издаде книга.
би била такова огромно успокоение в трудни моменти.
нещо, което се спасява, когато е тъмно и нещо, с което би искал винаги да посрещаш светлината.
защото би било част от самата нея.
все едно винаги я имам до себе си.
за подкрепа, за усмивка, за мила дума, за успокоение, за съвет, за обич, за всичко. ♥

Мими, напиши ми книга.

подстригах се. ^^
обичам нови коси <3

.

мими е ебати пича! ^^

{}

благодаря на хората.
защото да, мими пак се оказа права. :Р
не времето, а хората лекуват.
та, благодаря, че ми помагате да излекувам всички рани.
*гуш* за всички.
о, да. благодаря на Хез за Sweet home alabama и на Аврил за великите песни, които са толкова 'едно време'. <3

днеска беше приключенски ден.
с ради отидохме до библиотеката, взех си разни неща на кърт вонегът(никога! никога няма да ме накарате да му казвам името по смешния начин, по който го казва половината свят! курт вонигът? what the fuck?!) и паулу коелю(ама и тоя има егати името, man).
ядохме сладолед(йогурт и пъпеш ftw!) и тогава заваля <3333.
всички тичаха, а ние с ради стояхме на готината сцена, защото точно там не валеше XD
ух, беше чудно.
започна да спира, ние решихме да се прибираме, и някъде по средата на пътя заваля ааадски силно и ние тичахме и пищяхме(за гилмор феновете: както когато рори и лорелай хвърляха яйца по колата на джес и после пищяха така, сякаш ги гони полиция. с ради обичаме да го правим). беше смешно и мокро. мноого мокро.

но, уха! беше хубаво (sun)

It's nice to know that you were there..
It's nice to know we had it all


п.п. трябва да престана да се страхувам и да отворя новия хартиен дневник.
когато кажеш нещо на глас, когато го напишеш, омастилиш хубаво.. вече звучи толкова истинско, нали? не е като само да ти е в мислите и да се опитваш да го пропъдиш.
искам да се науча да казвам и да омастилявам нещата, и да не се плаша, че това ги прави по-реални.

'cause life's like this.

theres nothing you can say, nothing you can do
theres no other way when it comes to the truth
so keep holding on
cause you know we'll make it through


аврил може и да е станала най-голямата лигла на света, но все още нейните песни са едни от най-великите за мен.
и са.. свързани с най-хубавия период в досегашния ми живот.
и носят успокоение, надежда, вяра.

.

.


времето лекува ли?


.

дори и в мъката си аз съм егоист


защото толкова молитви казах,
и молих се, и скрито сълзи роних.
не исках гласно мъка да изказвам.
но ти си тръгна. лист отронен.
ти нямаш право. аз не проумявам,
че повече не ще те видя, пипна,
а само ледените ти ръце - до бяло -
ще ми нашепват - няма смисъл, няма смисъл..
Да. няма смисъл. той къде е?
смъртта сега е толкоз близо.
къде е всичко? как да проумея,
че всъщност, всъщност има изгрев?

Тогава.. нека бъда егоист:
'не трябваше така да става.
и не за другите, и не за тоя лист.
аз исках още да те опознавам.'

а няма време.

1. юли. 09
08:41


* * *

не се привързвайте към хората. недейте.
не ги обичайте, защото щом си тръгнат
ще носите в сърцето си жалейка,
болезнена като последният акорд на струна.

и ще се лутате безсмислено крещейки:
'не виждам смисъл!' Звук от струна.
не се привързвайте към хората. недейте.
защото болката накрая е безумна.

и няма, няма смисъл щом смъртта
накрая винаги ни побеждава.

а още чувам твоя глас.

1.юли.09.
12:19