click

сега осъзнавам, че не само някои дни са ми такива, цялата ми последна година е такава.

искам си предишната дани. някой да ми я върне, моля.

“Life is too short to wake up in the morning with regrets, so love the people who treat you right and forget the ones that don’t and believe that everything happens for a reason. If you get a chance, take it. If it changes your life, let it. Nobody said that it’d be easy, they just promised it would be worth it.”

Камелия Кондова

Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога до помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.

Ала и ...смъртна присъда.

........

Откраднах си любов. Или не беше.
Не знам. Не ме интересуваше.
Но знам, че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така. И пак опитах.
Да, тръпка бе - почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах. (друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги. (после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. очакват двойката да запълни празнотата в тях. каква ужасна грешка! когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. а после? после може би ще потърся нов, и нов, и нов.. или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата. ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. разрешението е в това да се откажем от изюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата.
или по-скоро срещите.
аз с теб.
ти с мен.
аз със себе си.
ти със себе си.
ние със света.


хорхе букай

имам ужасно краткотрайна памет, а някои неща не искам да забравям.


тя ме научи да плета шапчици и дрехи за куклите.
лятото седяхме на стълбите на двора и разглеждахме черно-бели снимки затрупани с албуми от едно време. и ми показваше кой кой е.
последната година всеки следобяд ме чакаше да се прибера от училище и ми пазеше яденето топло, за да обядваме заедно. сега си мисля, че всичко си има смисъл и точно тогава трябваше да се случи цялото това нещо с 'всеки следобяд съм с баба'. бяха ужасно хубави дни. нещо като.. 'даваме ти последен шанс да бъдеш с нея по най-пълния начин, защото скоро няма да го имаш.'
като малка е обичала да рисува цветни застъпващи се кръгове. няма да го разберете, но аз си го знам. и няма да го забравя. и ме учеше да ги рисувам.
и ми казваше, че когато е жадна водата винаги й е по-сладка от паничка за супа, отколкото от чаша. сега обичам да пия така и да се сещам за нея.
никога никога никога не ми повиши тон. а умееше да крещи невероятнооо, невероятно. ето от кого съм го наследила ;d
когато първите минзухари се появяваха, винаги ми донасяше букетче за стаята.
и ми оставяше най-хубавата пита мед.
и ме научи да бъда добра и състрадателна. първият ми урок по разбиране на хората и приемането им такива, каквито са, обичането им такива каквито са, беше от нея.
разказваше ми за леля, мама и вуйчо и колко приличам на леля и кога точно и как са нарисували всички рисунки по стените в къщата. <3 толкова обичам тия рисунки.
и винаги беше толкова усмихната. дори да й беше тъжно или лошо, винаги беше слънчева, когато бяхме около нея.
и каквото и да я помолех.. винаги го правеше.


извинявай, че цял ден не дойдох да те видя в ония последни дни.
просто ме беше страх.
страх ме беше, че ще те видя отслабнала, а ти си толкова мен и аз съм толкова теб и знам как не обичам хората да ме виждат слаба ии.. не исках да те запомня такава. ти не си такава.
извинявай.



знам, че още си тук.

j.b. и ние бяхме там

честит рожден ден, love love love

...

Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука. За мен - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.

Без стихове, без сълзи и без болка.
Без " ох " и " ах ". Без гняв, без страст, без звук.
Ключът в ключалката. " Довиждане ". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.

Но ти за мен не беше всяка. Беше
единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.
...

Дамян Дамянов

...what matters most is
how well you
walk through the
fire.

oh shit. i fucking miss it.

самият факт, че си го признавам.. предвид моята гордост. мдаа ;d

но си имам зелена шапчица и шал и 42 причини защо ме обичат ии ииии!! щастливо ми е. (sun)

И после яли, пили и се веселили и ако не са измрели сигурно още са живи.

ИЗ МОМИНСКИЯ МИ ДНЕВНИК
(или защо не се влюбих в поет)

Миряна Башева

Някой се примъква, плах, към мене.
Друг досадник пъха мокри устни.
Скучно е без теб, Сергей Есенин!
Да не кажа даже, че е пусто.
Виждам, че поети има много.
Всички пият, пушат, пишат мъдро.
Но не зная ни един, ей богу,
който да е синеок и къдрав!
Здраве да е, нека са брюнети.
Хайде и да са плешиви. Може.
Но така обидно е, че - ето:
не умеят да ме разтревожат.
Може би лиричните разноски
раснат паралелно на стандарта?
Адски
тихо
е
без
Маяковски!
Дявол ли си, като нямаш тартор?
Едри, гръмогласни - виждам много.
Мразят всичко мръсно. И са прави.
Но не зная ни един, ей богу,
който да се гръмне от ненавист!
Майната им, нека си живеят.
Всъщност те са нужни и полезни.
Но така обидно е без нея -
звънката, шамарена поезия!
......................................
Аз самата съм безумно кротка.
Чиста като новичко индиго.
Имам майка, дъщеря и котка.
А от татко - цял чеиз от книги.
В революцията още нямам вноски.
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.
Тъпо е,
Володя Маяковски!
Скучно е,
Серьоженка Есенин!

<3

and then i decided - if i was going to feel terrible and lonely, i'd like to do it with someone i love.

7th heaven

моите 50 причини защо обичам ради. ^^
click, за да прочетете.

За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте като преглъщате.


Маргарита Петкова

честити ми long live rock ботуши и честита ми двойка по литература. ;d
мдаа, симона, наистина кофти се самоурочасах ;d
'абе, първия срок имам само шестици, трябва да взема да изкарам и някоя двойка втория..'

и хоп. две :d нааайс.
мисля да си пожелая розово пони, с това темпо на самоурочасване, току виж утре ми се появило пред вратата. ;d

а сега бягам, че трябва да прочета под игото до утре ;d;d

днеска обаче осман ме изненада.
-добър дееееееен
-яя, дани пак с нова прическа.
-ъм?
-забелязал съм, че всеки ден си с различна прическа
-хах ;d

някво мило беше ;d
симона, честит имен деееееен

йеа. мноого шашаво ми започна деня и в училище само пищях колко мразя втора смяна и даже влязох в стаята с думите: добро утро и всички се засмяха и аз излязох и пак влязох, вече с думите: добър ден ;d

и запях някаква песен, коя беше, симона, забравих вече?
и кико ми каза: дани, стига с тая мъчителна.. песен.
но съм сигурна, че искаше да каже 'мъчителен глас', но просто пожали чувствата ми ;d


но всъщност сега започвам да се сещам защо обичам втора смяна, тъмничко е, обичам тъмно.

а снощи сънувах баба и господина по музика.
ужасно странно е да сънуваш мъртви хора.
в смисъл.. в хубав смисъл. невероятно. все едно ти се дава втори шанс да им кажеш някои неща и не знам за вас, но аз вярвам, че нещата, които казах снощи на баба, са стигнали до нея.
много беше хубаво.

и въпреки че любимият ми Альоша казва 'о, господи, толкова не искам да сънувам!', аз всъщност искам и ме е страх, че след време съвсем няма да сънувам баба.
както спрях да сънувам прабаба.

тъжно ми е.