сестра ми слуша оттатък.. момент само..
-ели, как му е името на тоя женчо?
-джъстин бийБър

та, значи, сестра ми слуша отсреща джъстин бийБър, а аз умирам от смях, защото минавам покрай стаята й и след около осемстотин двайсет и второто слушане на тая тъпа песен даже започвам да си припявам love me, love me, say that you love me, защото толкова здраво ми се е stuck-нала в главата.. та тананикам си аз й се провиквам: ' ели, как се казва тая певица '
и тя ми казва: ' ама това е момче. знам, досега съм се превивала от смях '

и в следващия момент съм на земята от ROFL, защото кой би предположил, че тоя невъзможно лигав женски глас извира от дълбините на същество от мъжки пол ?! моля ?!

и не знам поради каква причина го споделям тоя безумен факт, но незнайно защо ми е весело и продължавам да тананикам глупави песни.

било то защото навън най-сетне е ЗЕЛЕНО, всичко е зелено и има ЩУРЦИ!!!! има щурци!
или пък поради факта, че тая седмица нямаме математика и общо взето все едно половината ден в училище ни е празно пространство. или може би защото, докато се прибирах леко нацупена на света поради факта, че ради е на рожден ден и не се прибираме заедно и че трябва да гоня разни глупави автобуси, изведнъж от нищото се появи васко с вълшебната си кола и се прибрах с него. или защото имам моливи и бели маркери за рисуване и цветни картони за рисуване и най-сетне имам муза и желание да правя нещо по-различно от това просто да лежа на пода и да наблюдавам тавана или звездите и да слушам depressing songs. или защото се чувствам лятно поради факта, че пиша хартиено писмо на дени, с която не сме се чували от близо две години.
обичам хартиени писма. някой да иска да му напиша? ;d

като заключение - днес светът е особено красив.
пожелавам ви и утре да е такъв.

усмивки усмивки усмивки