dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

събота, май 01, 2010


this is the first day of my life and i'm glad i didn't die before i met you.

and so I thought I’d let you know
that these things take forever,
i especially am slow.
but i realize that i need you
and i wondered if i could come home.


миналото ме поглъща.. колкото и да се ровя в него, изтръгвам само откъслечни образи и не ми е съвсем ясно какво точно представляват те, нито дали са спомени или небивалици.

исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. все едно се мъчиш да уловиш времето за опашката.

жан-пол сартр, 'погнусата'



не мога да помня лицата на хората. мога да прекарам цял ден с тях, цяла седмица, цял месец, цял живот.. накрая никога не мога да си ги представя.. цялостни. само откъслечни черти. мога да те гледам гледам гледам и да си мисля 'няма как да забравя тия черти, всичко е толкова простично и ясно и красиво', но после тръгваме в различни посоки и след има-няма половин час вече не мога да си те представя. виждам как повдигаш вежда, или как вятърът кара косата ти да пощурее на всички посоки, виждам как, когато се усмихваш, около очите ти се появяват бръчици, или малка трапчинка на бузата, виждам как сбърчваш нос.. и всичко това поотделно. никога не мога да го видя като цялостна картина.
и не мога да помня дните като едно цяло. и всеки важен ден е свързан с важен човек, но не помня цялата последователност от неща, които сме правили, като дълга нишка. помня ги като малки мъниста тук-там по нишката на деня.


помня малки моменти. нещо като фотографирани секунди в съзнанието ми. щрак. и толкова. щрак.
и се мъча да уловя времето за опашката.



а моментите в ума ми са като малки калинки, хиляди малки красиви червени калинки.


ради, която стои на ръба на басейна, а ние с гошо вътре умираме от смях, защото нея я е страх да скочи.
'скачам! ама не, вече сериозно с к а ч а м!' ... и така три часа ;d

яна на жълтата гара, полускрита зад ръката си, защото не иска да я снимам.
и книжки с усмивки.

ани, която ме целува по бузата, за да се събудя.

пешко, който ми показва сложните си архитектурни чертежи на центъра на благоевград и ми подарява птици оригами. и джон стайнбек. и листа от дървета. и красиви картички за рождения ден ^^

гошо, който намира пръстен на дъното на басейна и безмълвно ме моли да се омъжа за него, паднал на колене под водата ;d

бате, който разбира без да му кажа нищо и ми дава да плача на коленете му.

симона, срещу която тичам в коридора на училището за catch me! и си разбиваме носовете и брадичките ;d

гошо 2, който има най-красивите-най-сини очи на света и ми пише списъци без да съм го молила ^^

мими, която тича срещу мен с хубавия шарен шал ;p

гошо 1, който ме учи да правя звезда в басейна. dude, благодаря, че идваше с мен на първите уроци по плуване и никога не ми се смееше в началото ;d

надя и синята възглавничка с кита и най-умното куче на света. и мелбите с чадърчета. чадърчо ^^

влади, с когото ядем сладоледи на онова мостче, точно до ятото пингвини. наистина мислех, че ми говориш за истински пингвини ;d

ради, която ми пищи по време на концерта на джеймс блънт: божичко, колко е МОГЪЩ!

сузи и горещото лято и случайното осъзнаване, че сме на море в един и същи град и срещата при лунапарка ^^

гошо, който стои на пръсти, разперил ръце 'снимай ме как летя!'

ети, с която осъзнаваме, че носим една и къща книга в чантите си. ане франк, remember? ;d
и когато искахме да влезем в оная библиотека, но те не ни дадоха ; (

и нещо много отдавна, което дани наскоро ми напомни на един рожден ден; как сме бягали през прозорците на съблекалните по носии и цвички, точно преди концерт. как не ни избесиха любчо и калинка преди сами да се отпишем, нямам идея... ;d

и снежи, която знаеше точно какво да ми каже, така че да ме накара да изпия онова вино.. и после fun ;d
уел, искам само да ти кажа, че и без това онова нещо се случи, така че повече няма да се дам да ме примамваш с такива работи ;d

яна, повтаряща непрестанно пуйка пуйка пуйка пуйка, докато пешко почти спи на тъпия филм ;d

бате, който ми помага да се кача на покрива на къщата при черницата. беше ми любимото място. знаеш ли, че я отрязаха? ;s

гошо, дрънчащ фалшиво на китарата на ели на рождения ми ден. добре, че и не запяхме. ;d

ани, която съвсем необезпокоявано спи на два метра от нас, докато ние пищим на supernatural ;d

нина, с която гледаме как г-жата по плуване стои до басейна с дистанционно и си играе с лодка, плуваща между нас ;d




и така нататък, и така нататък..