йеа. мноого шашаво ми започна деня и в училище само пищях колко мразя втора смяна и даже влязох в стаята с думите: добро утро и всички се засмяха и аз излязох и пак влязох, вече с думите: добър ден ;d

и запях някаква песен, коя беше, симона, забравих вече?
и кико ми каза: дани, стига с тая мъчителна.. песен.
но съм сигурна, че искаше да каже 'мъчителен глас', но просто пожали чувствата ми ;d


но всъщност сега започвам да се сещам защо обичам втора смяна, тъмничко е, обичам тъмно.

а снощи сънувах баба и господина по музика.
ужасно странно е да сънуваш мъртви хора.
в смисъл.. в хубав смисъл. невероятно. все едно ти се дава втори шанс да им кажеш някои неща и не знам за вас, но аз вярвам, че нещата, които казах снощи на баба, са стигнали до нея.
много беше хубаво.

и въпреки че любимият ми Альоша казва 'о, господи, толкова не искам да сънувам!', аз всъщност искам и ме е страх, че след време съвсем няма да сънувам баба.
както спрях да сънувам прабаба.

тъжно ми е.