имам ужасно краткотрайна памет, а някои неща не искам да забравям.


тя ме научи да плета шапчици и дрехи за куклите.
лятото седяхме на стълбите на двора и разглеждахме черно-бели снимки затрупани с албуми от едно време. и ми показваше кой кой е.
последната година всеки следобяд ме чакаше да се прибера от училище и ми пазеше яденето топло, за да обядваме заедно. сега си мисля, че всичко си има смисъл и точно тогава трябваше да се случи цялото това нещо с 'всеки следобяд съм с баба'. бяха ужасно хубави дни. нещо като.. 'даваме ти последен шанс да бъдеш с нея по най-пълния начин, защото скоро няма да го имаш.'
като малка е обичала да рисува цветни застъпващи се кръгове. няма да го разберете, но аз си го знам. и няма да го забравя. и ме учеше да ги рисувам.
и ми казваше, че когато е жадна водата винаги й е по-сладка от паничка за супа, отколкото от чаша. сега обичам да пия така и да се сещам за нея.
никога никога никога не ми повиши тон. а умееше да крещи невероятнооо, невероятно. ето от кого съм го наследила ;d
когато първите минзухари се появяваха, винаги ми донасяше букетче за стаята.
и ми оставяше най-хубавата пита мед.
и ме научи да бъда добра и състрадателна. първият ми урок по разбиране на хората и приемането им такива, каквито са, обичането им такива каквито са, беше от нея.
разказваше ми за леля, мама и вуйчо и колко приличам на леля и кога точно и как са нарисували всички рисунки по стените в къщата. <3 толкова обичам тия рисунки.
и винаги беше толкова усмихната. дори да й беше тъжно или лошо, винаги беше слънчева, когато бяхме около нея.
и каквото и да я помолех.. винаги го правеше.


извинявай, че цял ден не дойдох да те видя в ония последни дни.
просто ме беше страх.
страх ме беше, че ще те видя отслабнала, а ти си толкова мен и аз съм толкова теб и знам как не обичам хората да ме виждат слаба ии.. не исках да те запомня такава. ти не си такава.
извинявай.



знам, че още си тук.