...

Развличаше се ти. Аз страдах, плаках.
За теб бе филм от скука. За мен - вик.
А можех сто години да не чакам.
И всичко можеше да свърши в миг.

Без стихове, без сълзи и без болка.
Без " ох " и " ах ". Без гняв, без страст, без звук.
Ключът в ключалката. " Довиждане ". И толкоз.
Като със всяка друга, с всеки друг.

Но ти за мен не беше всяка. Беше
единствена жена от небеса.
И неспасен от своя грях човешки,
аз нещо друго исках да спася.
...

Дамян Дамянов