Камелия Кондова

Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога до помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.

Ала и ...смъртна присъда.

........

Откраднах си любов. Или не беше.
Не знам. Не ме интересуваше.
Но знам, че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така. И пак опитах.
Да, тръпка бе - почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах. (друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги. (после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.