ИЗ МОМИНСКИЯ МИ ДНЕВНИК
(или защо не се влюбих в поет)

Миряна Башева

Някой се примъква, плах, към мене.
Друг досадник пъха мокри устни.
Скучно е без теб, Сергей Есенин!
Да не кажа даже, че е пусто.
Виждам, че поети има много.
Всички пият, пушат, пишат мъдро.
Но не зная ни един, ей богу,
който да е синеок и къдрав!
Здраве да е, нека са брюнети.
Хайде и да са плешиви. Може.
Но така обидно е, че - ето:
не умеят да ме разтревожат.
Може би лиричните разноски
раснат паралелно на стандарта?
Адски
тихо
е
без
Маяковски!
Дявол ли си, като нямаш тартор?
Едри, гръмогласни - виждам много.
Мразят всичко мръсно. И са прави.
Но не зная ни един, ей богу,
който да се гръмне от ненавист!
Майната им, нека си живеят.
Всъщност те са нужни и полезни.
Но така обидно е без нея -
звънката, шамарена поезия!
......................................
Аз самата съм безумно кротка.
Чиста като новичко индиго.
Имам майка, дъщеря и котка.
А от татко - цял чеиз от книги.
В революцията още нямам вноски.
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.
Тъпо е,
Володя Маяковски!
Скучно е,
Серьоженка Есенин!