чета книги в тоалетната, затова не се учудвайте, ако намерите бредбъри до четката за зъби и стайнбек до тоалетната хартия. цветята в стаята ми увяхват, а мен ме мързи да ги сменя. имам грозна лилава панделка на нощната лампа, и не искам да я изхвърля, защото носи спомени. шкафовете ми са пълни с ненужни работи, които не искам да хвърля по същата причина. слушам рок, кънтри и класическа музика. имам стотина списания мики маус. обичам да правя изцепки от рода на: тих училищен коридор с 5-6 човека и аз: ПЕТЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!! ^^ и съответно петя: данииии! това беше тъпо. хах. мразя, ненавиждам да ми говорят баналности. стига вече, всички знаем наизуст нещата, повтаряни по милиарди пъти от милиарди хора. винаги оставям хубавото за накрая, и съответно много често въобще не стигам до него. това се опитвам да го поправя. carpe diem. крещя толкова силно, че съм единствения човек, който може да въведе тишина в зала, пълна с говорещи 11-класници. готино чувство е XD всички бърборят, ти викнеш: 'еей, народе!', всички млъкнат и те погледнат и ти започнеш да се хилиш, след което и те. когато реша дадена задача по математика, крещя и скачам из цялата къща. много е готско. когато ми е истински смешно, така се смея със сълзи, че ставам вир-вода. настроението ми се сменя с V на светлината. обичам да подчертавам с молив любими цитати в книги. 451 на бредбъри има повече подчертано, отколкото не. още нямам етажерки в новата стая и книгите ми са по пода. мазало. обииииичам да мириша нови книги, учебници и производните им. стоян ми каза, че съм откачалка. нямам нищо против да бъда сама или да мълча, не разбирам защо хората си мислят, че така страдам, хах. питайте ради как пея 'i'm not gonna write you a love song.' XD винаги съм готова да стана в 4 часа, за да гледам мачове на националите по волейбол. единствената рожденна дата, която помня, е моята собствена. о, яна, много готин темплейт си си избрала <33 напълно неспособна съм да споделям с когото и да било лични проблеми, тревоги etc. предпочитам сама да си ги обмислям, въобще не е вярно, че другите хора могат да ти помогнат, най-много да го направят още по-заплетено. мога със затворени очи, миришейки дадена моя книга, да позная коя е. помня в коя част на тетрадката се намира всяка теорема, но не мога да помня лица на хора, въобще. някак ми се губят. мъглата ме кара да се чувствам щастлива, пълноценна и запълнена със смехотворен газ. имам много много плюшени играчки, по-точно имах, в новата стая си донесох само три, но никога не ми е било удобно да спя с някоя от тях, хвърлях ги на пода, когато спях. единствената играчка, с която някога съм спала е рудолф-буба-кърк от гошо, но то беше само 5-6 пъти, защото после осъзнах, че има много дундесто дупе и ми пречеше да си легна на възглавницата нормално. глупости говоря в повечето време. когато чета или пиша си прехапвам долната устна, винаги, и симона много се дразни, защото и тя го прихвана XD с яна и пешко винаги гледаме тъпи филми. ^^ в повечето случаи, когато някой ми се обажда, започвам да си изливам мислите, които ме занимават, и до момента, когато свърша, вече съм забравила, че другия човек се е обадил на мен, а не аз на него, и казвам: 'айде, чао XD'. много съм егоистична, а по-лошата новина е, че това не ме тревожи особено. бях ужасен песимист, но с малко усилия се оправих и вече съм слънце ненагледно XD пиша с дясната ръка и нося часовника си също на нея. за една седмица се научих да плувам всички стилове. пиша си домашните на пода на стаята, по-удобно ми е отколкото на бюрото. окей, тва беше. чао и благодаря ^^