за лятото и за музиката, която напомня за него. за вечната тейлър суифт, която има текстове за в-с-и-ч-к-о. за бозавия o.c. и за сет, който не го прави бозав. за адам броуди преди всичко. едноминутно мълчание в израз на дълбоко уважение към очарователната му душевност и красивото му телосложение. ;d за поезията, която пишем по салфетки, в тетрадки, на скъсани листчета, по стените и вратите, по телата дори и общо взето, кой където намери. за синьото. небето, което не ни е простор, защото ние нямаме простор, толкова сме необятни ;d морето, което е поезийно и петя дубарова, която е всичко. за романтичните филми и детските филмчета, които продължаваме да гледаме. за това, че през повечето време не вярваме в себе си, а в останалата част от времето опитваме да убедим останалите, че ние всъщност м-о-ж-е-м. за нещата, през които сме преминали, за които не мрънкаме. е, малко, може би. но които са ни направили това, което сме. за това, че мразим да говорим банални неща, но тайничко в себе си знаем, че са верни. за това, че често се паникьосваме, когато говорим с определени хора. да, и аз го имам тоя проблем. и езика ми се завързва, и устата ми залепва, ушите ми оглушават и нищичко не мога да кажа. после за моментите, когато пък не млъкваме, защото, слава богу, противоположно на горното, има хора, с които се чувстваме толкова Себе си, че няма накъде да бъде по-перфектно. за прекрасните момчета и мъже, защото 'някой път ей тъй седя и обичам мъжете'. за същите мъже, които свирят на китара и могат да готвят. и аз държа да имат брада, ти не толкова. ;d
за това, че сме седемнайсетгодишни и побъркани. ^^

за всичко прекрасно на тоя свят, защото вярваш или не, ние всъщност сме си едни доста прекрасни момичета. ;p [trying to find a place in this world].
и ние сме способни да се справим с всичко.
и накрая всичко ще се нареди.
и we're gonna be ok, perfectly fine, alright...

много пъти по 365.

честит рожден ден, Тони. (:

п.п. ще се видим след близо три дни!