[разговор, проведен на висше философско ниво с най-малката братовчедка. върховният сладур. :D]

-дани, хайде да гледаме детско.
-детските са при ели оттатък.
-е искам с теб да гледам.
-еми аз имам само търсенето на немо и ледена епоха тука.
-хайде ледена епоха. само, моля те, кажи, че е три.
-е, не, съжалявам, че ще те разочаровам. две е.
-нищо, хайде да гледаме.
-айде, лягай тука на диванчето.
-нее, искам на леглото.
-ама далече ще ти е. лягай, аз ще си чета книжка.
-неее, искам да гледаш с менее. ела, ще ми легнеш на дупето.
-хахаха, чакай това да си го запиша.
-какво, да ми легнеш на дупето ли? кака вече три пъти ми е лягала на дупето. колко много думи пишееееш. к-а-к-а в-е-ч-е т-р-и п-ъ-т-и м-и .. много думи са. дани, виж колко ми е рошав бретона. дани, айдеее, защо пишеш, не съм толкова смешна. виж още колко реда написа.. ужас. вече няма да събереш място на екрана. престаниииии. нарочно го правииииш.
-айде, тръгваме.
-айде, тръгвай. ама кажи какво е смешнотоо.
(и ме рита по дупето)
-само се смееш, а нищо не ми казваш.

Боже, как гадно ме рита :D