and I didn't know if you knew, so I'm takin' this chance to say
that I had the best day with you today.

(:

радвам се, че най-сетне си си тук, the bestest of all my best friends, за да ме спасяваш от глупавите ми депресии, изразяващи се в безсмислено лежене на пода на стаята с блуждаещ поглед по тавана, изразяващ пълно отчаяние от личността ми, защото нямам никаква идея какво да правя с бъдещето си, още по-фрапиращо - с настоящето си и защото теб те няма, за да ми помогнеш с отговорите на тия тъй ужасяващи въпроси. наистина го мислех онова оня ден.. когато ми се обади и ти казах, че искам да се прибираш по-бързо, защото без теб се чувствам само 10 процента от човека, който мога да бъда.

и благодаряяя, че винаги имаме толкова щури и прекрасни и откачени и спокойни и красиви и летни и дъждовни и всичко това събрано в едно дни.

обичах днешния ден.
обичам, когато спонтанно решаваме да се изнесем от вкъщи и да хванем следващия автобус. обичам как винаги имам маниакалната нужда да планирам абсолютно всичко точка по точка, от началото до края, като германски войник, но когато съм с теб, някак знам, че всичко ще се нареди точно както трябва да се нареди и не проявявам тая плашеща за останалите черта от характера ми, караща ме още малко да извадя и карта, за да начертая маршрут. ебаси дългото изречение. два пъти си изгубих мисълта.
обичам когато си губя мисълта, а това се случва наиииииистина често, а ти не казваш нищо и просто търпеливо ме чакаш да си намеря думичките.
обичам колко бързо си избра гоблен. аз щях да стоя поне 8492 години, докато взема решение. не е реално как изобщо не мога да взимам решения. remember?

'give me reason, but don't give me choice,
'cause i'll just make
the same mistake
again.'

и беше страшно хубав моментът, в който те снимах, видях готиното момче на алеята отсреща и насочих обектива към него и точно преди да остане с гръб към нас, той забеляза, че го снимам и така готино се усмихна, че ми направи деня с пет идеи по-прекрасен. if possible.

обичам дори моментите, в които разни луди мъже се разкрещяват насред парка да спра да те снимам. ама той НАИСТИНА, НАИСТИНА беше луд и дори мисля, че беше пророк or smth. иначе защо те нарече 'елизабет втора', когато пет секунди преди това ти разказвах за чантата ми с нея? ;d точно така. пророк. луд пророк. ама ужааааасно ме изплаши. :D

обичам, че обичаш кафе, а аз не. и все пак с теб е супер супер сладко. ;d или може би беше от кафето. ;d малкото кафе и многото мляко. no idea ;d и обичам точковата ни система за красиви мъже и онзи зад теб може би не беше 10-ка, но очите му определено бяха за 11. ;d

обичам прекарания един час в детския кът в 'пингвините', върху малките дървени масички и столчета за деца, насред всички хубави цветни детски книжи. докато навън вали страхотен дъжд. обичам подкопаването на конкуренцията. ;d обичам плановете за нашата собствена книжарница, която ще бъде тооооолкова прекрасна.

с теб дори обичам киното да не е пълно. обичам как се подиграваме и се смеем на блестящия едуард, когато предлага брак на спъващата се лейди. обичам успокояващите речи на.. оная.. no idea как се казваше. ;d

между другото си сложих звездичката в една кофичка от сладолед, пълна с вода и сега я наблюдавам как расте. ще я кръстя Дори. ;d


ООО БИИИ ЧААААМ ТЕ!



'When we were five, they asked us what we wanted to be when we grew up. Our answers were things like, astronauts, president... or in my case, a princess.
When we were ten, they asked again. We answered, a rock star, cowboy, or in my case, a gold medalist. But now that we're grown up, they want a serious answer. Well, how about this. Who the hell knows?
This isn't the time to make hard and fast decisions; this is a time to make mistakes. Take the wrong train and get stuck somewhere. Fall in love... a lot. Major in philosophy, because there's no way to make a career out of that. Change your mind, and change it again, because nothing's permanent. So, make as many mistakes as you can. That way, someday, when they ask what we want to be, we won't have to guess... we'll know.'