аз се движа сред хората независимо странен,
нетърпимо капризен и ненужно студен.
често те се учудват, често те ми се сърдят,
даже често ме мразят. и си тръгвам смутен.
и си тръгвам обиден. става пусто и мрачно.
бавно сенки се спускат. и морето мълчи.
и тогава е тежко. и тогава ти идваш.
и тогава ме грабват твойте странни очи.
нещо в мен се разтърсва. аз съм леко замаян.
уморен съм мъничко. моят дъх е горещ.
и пред тебе аз ставам неочаквано искрен,
неочаквано весел, неочаквано свеж.

после ти си отиваш. и аз тръгвам отново.
срещам същите хора. те са вече добри.
аз съм вече спокоен. аз съм вече приветлив.
аз съм чакан и искан. аз съм нужен дори.

недялко йорданов