dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

четвъртък, ноември 26, 2009

липсват ми летните дни, когато с бате за един ден гледахме по един сезон д-р хаус,
пълнейки се със сладолед до пръъъъсване, буквално, и нагъвайки толкова много сладко от вишни, че в един момент бяхме полу-пияни.
хубаво беше

и ми се ходи на екскурзия с класа, и по цяла нощ да играем на карти и на филми и да се хилим на фифи, която се опитва да обясни скуби ду
и асен, ради, денис и осман да пускат само мен в тайния си клан на великата четворка и да ме учат на тайните им знаци иии на тайното кошче-скривалище в гардероба и на всякакви такива глупости ;d
и снежи да разказва измишльотини за серийния убиец в хотела и митко да заспива, както си седи и никой да не го събужда или да му прави номера от сорта на паста за зъби по лицето, а просто първия, който го види, да го завие с одеало, защото в стаята пак е -10 градуса заради отворените прозорци, тъй като снежи пак пуши, а бикова се самозаблуждава, че димът е от пресата за коса.. ;d и как нито едно момиче не носи безопасни игли или сешоар, а всички момчета носят ;d и когато изкупихме един магазин за плодове, и когато си купихме книжки с неправилните глаголи по немски, защото на следващия ден имахме класно, и как всички учихме заедно, хаха, нищо не научихме, разбира се;
ще взема да разгледам пак снимки.

ох ох велики времена преживяхме ;d