имам още половин страница. какво да напиша?
ето това: хубаво е човек да има на кого да разказва и кого да изслушва. сега всеки е така зает със себе си, днешните хора живеят така напрегнато и - струва ми се - до известна степен, егоистично - че е цяло богатство да имаш такъв близък, много близък човек. и каквото и да ти каже той, каквото и да му кажеш ти, щом го приемаш за най-близък, приемаш го изцяло, такъв, какъвто е, обикваш всичките му черти - хубави и лоши - и се опитваш да станеш по-добър заради себе си и заради него.


защото всъщност какво е любовта? нима само духовно и физическо влечение? та нали и двете заедно можеш да изпитваш към много хора едновременно. а нима може да се обича повече от един човек?
какво е тогава тя?
не трябва ли да се прибави към всичко това тази сигурност, че никога няма да измениш на този човек, никога няма да го пренебрегнеш заради други хора и заради себе си. защото целият свят е разделен на две половини: Той и неТой и втората половина не те интересува.
ако потърсиш това у себе си и разбереш имало ли го е или не, може би ще откриеш истината.


недялко йорданов
до М.