нещата, ако трябва да се случат, се случват.
без да ги насилваш.
без да тичаш и да ги буташ пред себе си или да се опитваш приятелски да ги държиш за ръчичка, докато през цялото време се опасяваш, че ей сега ще си измъкнат дланта от твойта и после какво?
остави нещата да те хванат сами за ръката, а дотогава.. просто плувай, просто плувай
той няма да яде, няма да яде. (:

ама сериозно
умирам си да плувам. не-метафорично. истинското си плуване, където имаш чувството, че летиш и че владееш положението, защото можеш да контролираш водата и себе си в нея и си.. господар, докато плуваш.

още нещо към мен си - само без паника.
вдиш. издиш. вдиш. издиш.
а сега.. крачка напред и отново предишната дани, защото новата е прекалено объркана и ошашавена постоянно, а когато се запита защо е така, причините, изречени на глас, звучат ужасно абсурдно.
йеа. все едно имам торнадо в главата и не мога да си подредя мислите и бръщолевя постоянно пълни щуротии, не че попринцип не си бръщолевя, нали, симона ;d, ама преди поне аз си се разбирах, а напоследък тъкмо кажа нещо и си помисля 'я, това изречено на ум имаше доста повече смисъл, отколкото на глас..'


Belief, makes things real.
Makes things feel, feel alright.
Belief, makes things true.
Things like you, you and I.

чрд, lover. ^^