чета си стихотворенията и
тъжно ми става.

когато през май написах ' някои хора нямат право да напускат живота ни'.. нямах никаква идея, че след месец ще ми докажат, че имат право, и още как.
толкова пророчески неща пиша понякога, че започвам ужасно да се страхувам.
и всъщност, ако знаех, че когато юни умре, ще вземе и нея със себе си, щях ли да направя нещо? щях ли да се променя, да прекарвам повече време с нея, да й кажа повече неща, да я питам повече неща, да разглеждаме всички албуми със снимки от едно време и да пиша пиша пиша. щях да запиша целия й живот. убедена съм, щях да го запиша и да я имам винаги.

щях ли, ако знаех..


а още ми се струва, че това е най-голямата шега на света.