не че празнувам чужди празници.
просто е добре от време на време да си напомняме защо и на кого сме благодарни.
така че.. ето ме мен и нещата/хората/случките, за които съм благодарна.

благодаря за

ради, защото няма по-щастлив човек от мен с по-най-велика най-добра приятелка.

мама, защото цял живот е готова да ми чете приказки всяка вечер.

тате, защото просто знам, че винаги ще е там, когато ми потрябва.

бате, защото в спомените за най-хубавите ми детски моменти, той винаги е в тях; защото когато баба почина плаках на неговото рамо.

ели, защото без нея щях да бъда две идеи по-самотна.

всички баби и дядовци, защото не вярвам в смъртта и защото вие ме научихте на всичко, което съм сега.

поезията, защото е Всичко.

Недялко Йорданов, защото ме разплаква от красота.

люляците, защото са.. мен. и едно време. и надя.

снегът, защото е Дом. зимата, защото е Аз.

музиката и книгите, защото ме спасяват.

гошо, защото винаги ми оправя настроението със самото си присъствие.

нина, защото с нея винаги се чувствам спокойна и щастлива с това, което съм.

симона, заради безсънните нощи, пълни със смях; защото съм нейният 'муньо'.

22.02.09г.

ия, защото чрез нея имам възможността да видя себе си отстрани.

'дечица', защото там срещнах едни от най-великите хора на света.

звездите, защото ми напомнят, че има нещо повече.

август, защото тогава всичко е приказно и възможно.

щурците, защото ми стига само да лежа през август на отворен прозорец, да ги слушам и да бъда най-щастливият човек на света.


благодаря за

това, че не живея в голям град.

всички хора, с които някога съм имала възможността да общувам дори за кратко.

прекрасната съдба, че ме срещна с теб. точно с теб. защото дори да не вярваш, с една кратка фраза си променил по някакъв начин живота ми. със самото си съществуване си променил по някакъв начин живота ми.

деня, в който бях болна и цял ден спах на музиката на еди ведър.

яна, защото е личният ми ловър.

фотографията, защото запечатва моменти, които отдавна щях да забравя.

нашата полянка, защото съдържа всички лета в себе си.

лятото на 2008, защото ми показа кое е ценно. и че не бива да очакваш нищо, ако не си готов да бъдеш наранен.

всички малки моменти с непознати хора, които са ме усмихвали.

мими, защото вярва. и аз вярвам покрай нея.

за всички приятели, които познават до болка характера ми и толкова пъти са си патили от него.
за това, че не се сърдят, когато забравя рождения им ден, просто защото знаят, че е непосилно да помня, колкото и да се опитвам.
за това, че ми позволяват да ги прекъсвам, защото знаят, че ако не си кажа мисълта, след секунда няма да я помня.
за това, че ми оставят хубави думи в тетрадката с поезия.
за това, че ме търпят, когато им крещя; че ми прощават, когато избухна; че ме успокояват, когато съм притеснена.
за това, че споделят откачените ми мечти.


и благодаря за още хиляди неща и още хиляди хора.
за всичко благодаря.
за хубавите неща и хубавите хора, защото правят живота да си струва.
за лошите неща и лошите хора, защото си взимам поука от тях. защото оценявам горните благодарение на тях.


благодаря на всеки за всичко.

специално на Теб благодаря, просто защото те има.


Лю.