ама какво си мислех и аз.

...

спи ми се доста и съм в такова малко тъжно настроение, и не искайте да ви обяснявам защо, дори аз не знам.
мислех си преди, за това как една супер проста постъпка от твоя страна - и целият ти живот може да се преобърне в изцяло нова посока. взимаш едно просто решенийце - и хоп. всичко отива на север.
и как преди 4 години ей така ми прищрака просто, а сигурно и ми беше омръзнала монотонността; как преди 4 години обърнах гръб на други години. 7 години, така ли се обръща гръб на 7 години, за Бога.
и тогава не ми тежеше, но сега ми тежи все повече и все се чудя какво щеше да е, ако бях останала, ако не ме бяха хванали дяволите в оня момент;

за бога, най-добрата бях и си тръгнах.
ей така от нищото.
и дали съм загубила, се чудя, и не знам дали съжалявам или не.
7 години го обичах това нещо, живеех с това нещо, то ме обичаше, бих казала; взаимно се обичахме и аз просто му казах: виж, на мен вече не ми е интересно.

такава съм глупачка.
това ми е проблемът на мен - ей така за секунди мога да заобичам нещо, и наистина го обичам, не просто наужким.
и после за секунди ми писва, много еднообразно ми става, а аз мразя, мразя да се въртя в кръг и тогава просто си тръгвам. глупава съм. хората не си тръгват, щом им доскучае. а аз си тръгвам и някак даже не ми пука какво оставям след мен, но ето че осъзнавам, че има нещо, което съм оставила назад,

а което всъщност никога не е трябвало да пускам.
и това ми беше една от най-големите грешки.

ето, признах го.

извинявам се на всички, които ей така съм пристрастявала към себе си и след толкова скоро просто съм си тръгвала; не е във вас проблемът, но някой ден ще се науча да не си тръгвам, обещавам.

и толкова много обичам нина, а толкова рядко й го казвам.
глупачка съм си и това е.

лека нощ (: