круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.

а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото.. умира човекът.

и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.

а поезията..
истинската поезия
вече е страшно окаляна.

01. ноември. 09
13:06