дори и в мъката си аз съм егоист


защото толкова молитви казах,
и молих се, и скрито сълзи роних.
не исках гласно мъка да изказвам.
но ти си тръгна. лист отронен.
ти нямаш право. аз не проумявам,
че повече не ще те видя, пипна,
а само ледените ти ръце - до бяло -
ще ми нашепват - няма смисъл, няма смисъл..
Да. няма смисъл. той къде е?
смъртта сега е толкоз близо.
къде е всичко? как да проумея,
че всъщност, всъщност има изгрев?

Тогава.. нека бъда егоист:
'не трябваше така да става.
и не за другите, и не за тоя лист.
аз исках още да те опознавам.'

а няма време.

1. юли. 09
08:41


* * *

не се привързвайте към хората. недейте.
не ги обичайте, защото щом си тръгнат
ще носите в сърцето си жалейка,
болезнена като последният акорд на струна.

и ще се лутате безсмислено крещейки:
'не виждам смисъл!' Звук от струна.
не се привързвайте към хората. недейте.
защото болката накрая е безумна.

и няма, няма смисъл щом смъртта
накрая винаги ни побеждава.

а още чувам твоя глас.

1.юли.09.
12:19