благодаря на хората.
защото да, мими пак се оказа права. :Р
не времето, а хората лекуват.
та, благодаря, че ми помагате да излекувам всички рани.
*гуш* за всички.
о, да. благодаря на Хез за Sweet home alabama и на Аврил за великите песни, които са толкова 'едно време'. <3

днеска беше приключенски ден.
с ради отидохме до библиотеката, взех си разни неща на кърт вонегът(никога! никога няма да ме накарате да му казвам името по смешния начин, по който го казва половината свят! курт вонигът? what the fuck?!) и паулу коелю(ама и тоя има егати името, man).
ядохме сладолед(йогурт и пъпеш ftw!) и тогава заваля <3333.
всички тичаха, а ние с ради стояхме на готината сцена, защото точно там не валеше XD
ух, беше чудно.
започна да спира, ние решихме да се прибираме, и някъде по средата на пътя заваля ааадски силно и ние тичахме и пищяхме(за гилмор феновете: както когато рори и лорелай хвърляха яйца по колата на джес и после пищяха така, сякаш ги гони полиция. с ради обичаме да го правим). беше смешно и мокро. мноого мокро.

но, уха! беше хубаво (sun)

It's nice to know that you were there..
It's nice to know we had it all


п.п. трябва да престана да се страхувам и да отворя новия хартиен дневник.
когато кажеш нещо на глас, когато го напишеш, омастилиш хубаво.. вече звучи толкова истинско, нали? не е като само да ти е в мислите и да се опитваш да го пропъдиш.
искам да се науча да казвам и да омастилявам нещата, и да не се плаша, че това ги прави по-реални.

'cause life's like this.