сънувах, че ми дават един лист хартия с тема, по която трябва да напиша стихотворение и аз не мога да напиша нищо.
все някакви тъпи думи се въртят в главата ми и никоя от тях няма смисъл, от никоя от тях не си личи поезията. беше ужасно, празно, чувствах се безсилна и когато се събудих все едно всичко пищеше в главата ми.
не съм писала от почти.. месец и направо.. откачам. отчайвам се, имам чувството, че съм забравила как се пише. откъде идваха думите? как идваха? защото от толкова много време не са ме спохождали, че тотално съм забравила какво беше онова чувство..
искам отново.
всичко е толкова изветряло, че ми се струва, че ще си остане такова завинаги.

п.п. плюс това русия ни биха на волейбол.
вчера ги бихме, имаше радост и щастие, а днеска ми е страшно скиснало.

изобщо напоследък животът ми е като играта на националите - страхотна мощност и изблици на щастие в един момент, а после.. все едно се нося по течението, но не така спокойно, а.. просто нещо ме контролира и аз не мога да го спра, просто защото не искам, нямам желание и не ми се води напразна борба.

просто се оставям примирено течението да ме носи и чакам следващия момент на щастие.

п.п.2 добре, кой контролира кога изпадаме в такива poet's blocks? предлагам да се съберем цялата групичка откаченяци и да го набием. ЕЙ, ИСКАМ ДА ПИША, РАЗБИРАТЕ ЛИ ИСКАМ ДА ПИШАААААА

п.п.3 ще ревна, ей. ако това ще помогне, ей сега започвам да плача.