
ужасно много ме е страх, че един ден ще се събудя и всичко ще е изчезнало.
ще се събудя и няма да мога да напиша една проклета дума.
Цялата поезия ще е изчезнала.
Всичко ще е изчезнало.
Всичко.
Думи, думи, думи.. много думи. Просто искам да звучат в главата ми. Да си стоят здраво закотвени и никога да не изчезват. Поне не за постоянно.
Боже, колко ме е страх.
2 усмивки:
ти самата си поезия. не се страхувай. *жуш*
ти си такова успокоение. {}{} благодаря ^^
Публикуване на коментар