dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

вторник, юни 09, 2009


ужасно много ме е страх, че един ден ще се събудя и всичко ще е изчезнало.
ще се събудя и няма да мога да напиша
една проклета дума.
Цялата поезия ще е изчезнала.
Всичко ще е изчезнало.

Всичко.


Думи, думи, думи.. много думи. Просто искам да звучат в главата ми. Да си стоят здраво закотвени и никога да не изчезват. Поне не за постоянно.


Боже, колко ме е страх.


2 усмивки:

духовна скитница каза...

ти самата си поезия. не се страхувай. *жуш*

люляк™ каза...

ти си такова успокоение. {}{} благодаря ^^