dandelions.
Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.
сряда, май 20, 2009
Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели,
и спомените, след които тичаме,
и песните, които сме изпели,
и болките, стаени надълбоко,
и думите - и казани, и скрити,
и образите, затаени в локви,
и сълзите, от кожата пропити,
и огънят, прогарящ всичко свято,
и чувствата, горящи до основи,
усмивките, миришещи на лято,
и времето, заключено в окови...
Шом хората, които сме обичали
си тръгнат бързо, безвъзвратно
и всичко, във което сме се вричали
не може да се върне пак обратно.
Щом чувствата, с които сме живели
оставят само сенките в душите
и повече не сме щастливи, смели,
надеждни, силни, упорити...
Тогава тръгваме из целия свят
и развяваме голяма табела:
'Хората нямат право да напускат
и да ни оставят без смелост!'
17:00
20. Май. 09г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 усмивки:
най - важното е, че в нашия свят хората никога няма да си тръгнат. или поне аз. *жуш*
{} love you, Слън ^^
най-важното е да има малки островчета-мегаполиси!
Публикуване на коментар