dandelions.
Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.
петък, май 22, 2009
обаче ми омръзна във всеки блог да чета как разни хора се филмират.
постоянно си сравняват животите с приказки, чакат някакви неосъществени принцове, изведнъж прозират колко супер обикновени животи имат and so on..
ТОВА НЕ Е ПРИКАЗКА!
не е, и спрете да го сравнявате с нея.
не може да градите всичко около вас върху андерсенови думи.
спрете се, хора. спрете се.
престанете да използвате думата 'приказка' във всяко второ изречение.
отворете си очите и гледайте реално на нещата.
има приказки само когато ние си ги направим. но да ги чакаш наготово, да негодуваш и постоянно да пишеш, че ги нямаш..
в з е д а с т а в а т ъ п о. -.-
п.п. why the fuck не получавам никакви известия, че в блоговете, които следя, е пуснато нещо -.-
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 усмивки:
приказка е. питай Блуп - в живота приказките никога не свършват. (:
p.s. споко, и ние не получаваме известие, когато ти пуснеш нещо. xD
но приказката започва да се губи някъде измежду стотиците редове на отчаяни тийнове, които пишат едно и също, едно и също до края на света.
развалят всичко
p.s. вие не получавате, защото не ме следите, но аз ви следя, съответно получавам известия ^^
аз отчаян тийн ли съм ?
ненене. при теб всичко си е закодирано приказно, защото нали 'ти си приказката' ^^
и самият начин, по който чувстваш и пишеш всичко.. кара хората наистина да повярват на това.
не са просто поредните празни думи, които се повтарят за стотен път (:
Публикуване на коментар