на тоя свят две неща мразя най-много - безпорядъка и хората, защото го създават.

When you finally accept that it’s OK not to have answers and it’s OK not to be perfect, you realize that feeling confused is a normal part of what it is to be a human being.

Winona Ryder

има някаква нова опция в блоговете , 'статистика'. според нея през последната седмица някакъв човек е попаднал на блога ми, търсейки в гугъл следото:
'как да направиш фонтан от спрайт'

you just gotta love this world.

и се ядосвам още малко. защото не знам какво да се правя. всъщност знам. ама и това някак не искам да го правя, защото изисква от мен да се хвана и реално да свърша нещо. пък аз вече толкова време се нося по течението на собствената си летаргия. абстиненция към неправенето на каквото и да е. а винаги съм знаела, че е то е по-лошо дори от правенето на грешки и че въпросът "защо го направих" винаги е по-малко лош от "какво ли щеше да стане, ако го бях направила".

Хриска

вижте какво, нямам нищо против идеализма, нямам нищо против достойнствата на чистата наука, нямам нищо против търсенето на истината във всичките й форми, но се страхувам, че рано или късно идва момент, когато започваш да подозираш, че ако съществува една неоспорима истина, то тя се състои в това, че цялата многоизмерна безкрайност на Вселената най-вероятно се управлява от шайка безумци, и ако човек трябва да избира дали да прекара още десет милиона години, за да открие тъкмо това или просто да грабне парите и да изчезне, то аз самият бих предпочел второто.


'пътеводител на галактическия стопаджия'

it's not ok.
it's not and i can't fight it anymore.

Бях в болница. Лежах в леглото и спях. Усещах как сърцето ми препуска както през последните няколко седмици, сякаш нещо ме преследва.. сякаш ме е страх. Отворих очи, сърцето ми още биеше ужасно бързо и силно и ужасно ме беше страх. После видях Питър до леглото, гледаше ме с поглед, който беше по-уплашен и от моя, наведе се над мен, погали лицето ми и ми каза, че всичко е наред. Аз му казах, че го обичам и го помолих да легне до мен.
После се събудих.

Мразя, когато сънищата са толкова реални.
Страх ме е.
А напоследък се чувствам толкова самотна, че сърцето ми не го понася, събуждам се неочаквано и дишам бързо, чувствам се мъничка и ничия и просто искам някой да ме прегърне, искам удобни и силни ръце, в които да се сгуша и да заспя на удобно, безопасно, топло, мое..

август.
обичам август.

през август всичко е хубаво и е по много много много.

-you worry a lot about your people, don't you? your friends, your mother, your brother. no wonder your head's all clogged. you're still sunk under.
-under what?
-your attachments. all these people who feed you biscuits, pat your head, and tell you you're not fit for the outdoors. you still see yourself through their eyes. is that it? Ha! God, you're easy. we've got to get these people out of your head!
-do you understand? these people are my family, i can't just cut them out.
-peter can't use his powers without someone holding his hand.


-you get to know people if you see them when they think they're alone. you see them for what they truly are. selfish, deceitful and gassy.
-so what is that, your big truth about the world?
-the sooner you learn it, the sooner we get that collar off your neck. people suck, friend, every last one of them. never forget that.
-not all of them.
-Oooh, right, there's a girl.
-she's not like the rest of them.
-everyone's like the rest, that's why they're the rest.


HEROES

Убеден съм, че нещата могат да се подобрят чувствително, ако всеки спре да мрънка, мислейки себе си за поредното изключение, очаквайки промяната на неговата лична съдба да дойде от вън. Необходимо е всеки да положи максимално старание в качественото реализиране на своята „мисия” (…човек, танцьор, ватман, пекар, хигиенист, архитект, клоун, президент …), като не по–малко важно условие е, успоредно с това, да не пречи на останалите да реализират тяхната. Защото качеството на живота, който водим, е плод на порочна верижна реакция от незавършени или претупани човешки дела. Затворен кръг, за който сме отговорни всички до един.

искам да ви разкажа за росен.

росен е от ония хора, които могат да променят и теб и дългогодишно изграждания ти мироглед за света само с няколко изречения.
росен е от хората, които са в такъв абсолютен мир със себе си и околните, с целия свят, че осъзнаеш ли го, с такава сила те зашеметява, че се чувстваш като една малка мравчица. чувстваш се ужасно нищожен преди такива хора.
росен е от личностите, напълно противоположни на моята, което още повече ме кара да се озадачавам как, за бога, е възможно почти еднаква кръв да тече във вените ни. аз мога да се притеснявам за най-малкото нещо, а той умее да успокоява хората около себе си по такъв невероятен начин.. без дори да каже и думичка. мен можеш да ме запалиш за секунди и така да крещя, че после да нямам глас, а той говори толкова леко и тихо, че понякога ми се налага сериозно да напрягам слух, за да го чуя.
росен е от хората, които не говорят просто, за да тренират мимическите си мускули. той е една от ония ходещи книжки с приказки, пълни с мъдри думи. винаги можеш да научиш нещо от него. две минути и вече знаеш двеста и две нови неща.
росен е от мъжете, които така добре са усвоили момчешкото си възпитание на млади години, че никога няма да се превърнат в част от огромната невъзпитана маса мъже, заливащи света. той е от застрашения вид все по-фрапиращо бързо изчезващи учтиви хора.
които казват 'драго ми е', докато се ръкостискат с теб и чуват името ти.
росен е човек, който ще ти препоръча да гледаш филм или да прочетеш книга и още преди да си го направил ти ще знаеш, че този филм или тази книга ще са способни да прередят маниакално подредените ти мисли, точно както самият той е успял да направи.
той ти подхвърля една мисъл, зашеметява те с едно умозаключение и ти просто си мислиш: божичко, ама какво правя аз тук.. какво правя аз там горе, в облаците, когато този човек е стъпил толкова здраво на земята и ни показва на всички как трябва да се живее. докосвайки пръстта под краката си.
росен е последният каубой. за челите 'мостовете на медисън'. за останалите - застрашеният вид. човекът, който за разлика от мен, от теб, от почти всички останали, се опитва да няма излишни драми в живота си. опитва се да го опрости и да го направи колкото се може по-истински и земен. човек, който обича планината, обича родното, обича първичното и натуралното, обича погледите на хората, които говорят повече от думите им.

росен е от хората, които са на тази земя с единствената цел да покажат на всички нас как всъщност се живее.

п.п. а ако ви кажа, че освен това е и невероятен архитект, фотограф и художник, обещавате ли да повярвате? ;p









росен пък миналата седмица ми препоръча да гледам 'писмо до америка' и това се оказа най-истинският филм, който някога съм гледала. и има унищожително истинска игра на актьорите. и унищожително истински цитати.

Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

Ще озвуча финалната сцена с оная песен на баба ми.. нали я помниш? Дето животът минава като сянка.

Трябва да се съобразяваме с това, което жените искат.

мене не ми го побира акълът как от толкова хора във ню йорк точно тебе избра нейно величие смъртта. сигурно е красива, нали? питай я, питай я, мамицата й. питай я всичко, което искаш да узнаеш и ЗАПОМНЯЙ! цитати ще искам.

Зная, че не съм ти писал отдавна, но ти ще се събудиш и ще ми простиш, чуваш ли? Аз страхотно го бях закъсал. Намразих думите.. спрях да пиша.. не обичам да говоря. Как ме изтрайва Нина, не знам. Не мога да си обясня защо още е с мен.. .... бахти идиотщината.


- а вие на каква тематика пишете?
- Не знам какво значи тематика. Не ме интересува. За мен си струва да пишеш само абсолютно истински неща. Нещо, което те стиска за гърлото, нещо, което те помила.


- мога ли да ви направя един портрет? Нося със себе си една камера.
- На мен ли?
- Да, много ли ще ви притесни?
- Не, ама.. аз излизам ужасно на снимки. Иначе нямам нищо против. Може да напишете някой ден един разказ за една самотна реставраторка, която пътува със старата си лада и разказва мита за орфей. Какво да правя сега?
-Нищо не правете. Просто си.. бъдете Вие.
- [смях] е.. много е трудно да си бъдеш Ти, когато те наблюдават.


- ти какъв си?
- Пиша книги. С това се занимавам. Тръгнал съм към едно село да търся една песен. Бабата на един мой приятел я знае тази песен.. невероятна е, песента. Едно време възкресявали мъртвите с песни. Някои хора вярват..
- Ей такива, тинтири-минтири, ама най-ги мразя. Абе вие що за хора сте, бе. Абе може ли мъж, здрав-прав, да тръгне да ми се мота нагоре-надолу да ми търси една песен. Аз се скапах от бачкане. Блъскам като вол. Случва се да не мигвам по петдесе часа. По петдесе и два часа се е случвало. Аз ако легна един път в гроба, айде, ако обичате, да не ме закачате. Айде, много ви моля, поне там да не ме безпокоите. Ай, да му се не види макар..

- ще ми позволите ли да ви снимам? Така, както сте с хляба.
- Мене? Мене ме е дълбоко срам. Снимай си наоколо.
- Наоколо е тъжно, а вие сте.. така усмихната. Нека ви снимам.
- Мястото тъгува. Но аз не му се давам.


Стана много истинско. Много добре стана. Така де, ако почнете да се лъжете от началото.. става АД.


Харесва ми, когато вали. Когато вали се чувствам спокоен. Въобще.. обичам да вали. Ужасно много ми липсвате. Мхм. И чакам да се обадиш.