When you finally accept that it’s OK not to have answers and it’s OK not to be perfect, you realize that feeling confused is a normal part of what it is to be a human being.
Winona Ryder
и се ядосвам още малко. защото не знам какво да се правя. всъщност знам. ама и това някак не искам да го правя, защото изисква от мен да се хвана и реално да свърша нещо. пък аз вече толкова време се нося по течението на собствената си летаргия. абстиненция към неправенето на каквото и да е. а винаги съм знаела, че е то е по-лошо дори от правенето на грешки и че въпросът "защо го направих" винаги е по-малко лош от "какво ли щеше да стане, ако го бях направила".
Хриска
вижте какво, нямам нищо против идеализма, нямам нищо против достойнствата на чистата наука, нямам нищо против търсенето на истината във всичките й форми, но се страхувам, че рано или късно идва момент, когато започваш да подозираш, че ако съществува една неоспорима истина, то тя се състои в това, че цялата многоизмерна безкрайност на Вселената най-вероятно се управлява от шайка безумци, и ако човек трябва да избира дали да прекара още десет милиона години, за да открие тъкмо това или просто да грабне парите и да изчезне, то аз самият бих предпочел второто.
'пътеводител на галактическия стопаджия'
Бях в болница. Лежах в леглото и спях. Усещах как сърцето ми препуска както през последните няколко седмици, сякаш нещо ме преследва.. сякаш ме е страх. Отворих очи, сърцето ми още биеше ужасно бързо и силно и ужасно ме беше страх. После видях Питър до леглото, гледаше ме с поглед, който беше по-уплашен и от моя, наведе се над мен, погали лицето ми и ми каза, че всичко е наред. Аз му казах, че го обичам и го помолих да легне до мен.