едно стихотворение на недялко йорданов, което всъщност е доста различно от това, което той попринцип пише, но пък което винаги съм намирала за особено привлекателно и с красив изказ ;d




да удушим любовта!
да я обесим!
да я стиснем за гърлото - звук да не издаде:
с голи ръце
или със въже (от багажника на колата например),
с кабела на телефона,
с колана на панталона,
с ластика на бикините -
каквото имаме подръка, няма значение -
важен е резултатът..

ако още е жива,
ако още диша -
да й пуснем кръвчицата (твойта кожа! мамицата ти! ще ни разваляш кефа! ще ни объркваш! ще ни обсебваш! луди полудяхме! изчезна ни посоката, нямаме яснота и прегледност! муха в окото! бълха в ухото! кърлеж в петата! бръмбар в главата! щури пощуряхме, драка такава - разкъса ни дрехите! проби ни защитните ризи! синдром на имунна недостатъчност, изгубихме си имунитета! Рискуваме си авторитета! Затова бъди проклета,
любов!
любовище!!
чудовище такова!!!)
ще ти пуснем кръвчицата
с ножче за бръснене,
пила за нокти,
стъкло от бутилка
или кухненски нож -
с каквото ни попадне
и където попаднем:
в тънките вени на китките
или направо в гръцмуля,
но най-добре да уцелим аортата под сърцето,
или в нежната шия.
(върху шията ще се насочим, ако бутилката е твърде дебела, пилата е тъпа, а ножът назъбен - тогава направо със зъби, с кътници (ляв и десен), така е по-безболезнено, особено когато се любим с нея и тя не усеща и го мисли за ласка и не се съпротивлява особено..)
.. ако въпреки всичко -
погребана вече,
заровена яко в земята
с един кубик пръст и четвърт тон камък
във вид на плочи (от тези, които закупихме за облицовка на вилата),
ако въпреки всичко
тя разрови въпросната тежест
със сгърчени пръсти
и покаже главата си грозна
със изцъклени зеници
и след туй измъкне гърдите си голи,
и торса,
и ханша,
и бедрата си гладки,
и накрая - големите палци на двата си крака,
и се изправи,
и почне да ходи,
и тръгне да търси убийците (нас!),
вампирясала, страшна и дива
(като в екшън, гледан наскоро),
ако тръгне към нас,
ако влезе внезапно в спокойния дом,
във уютната спалня със леглото, свободно от нея,
или във хола, където сме теле-задрямали,
или във кухнята, където консумираме тиквички с чесън -
ако влезе внезапно, повтарям,
вампирясала, страшна и дива,
оголила двата си кътника
(ляв и десен)
с цел да засмуче кръвта ни
от нашите вече тлъстеещи шии
и да впръска любовна зараза
(отровна зараза),
когато сме вече написали епиталамии,
изрисували натюрморти
и изпели реквиеми
за нейната окончателна кончина -
ако влезе внезапно - потретвам -
вампирясала, страшна и дива,
и оголи двата си кътника,
точно когато се любим
(не с нея, естествено),
точно когато се любим
хладнокръвно, потентно и мускулно,
със привичен оргазъм и сигурен сън след това,
похъркващи леко и гърбом -
ако влезе внезапно - за четвърти път питам -
вампирясала, страшна и дива,
тогава какво?...

тогава...

незабавно,
светкавично
трябва да действаме!
нужен е кол!
остър и дървен!
(така пише във старите книги.)
ако нямаме кол подръка
отчупваме крак от стол,
крак на писалищна маса,
крак на статив
или крак на пиано,
може даже крака на леглото (ако е дървен)...
и когато Тя връхлети върху нас,
забиваме кола (крака) право в сърцето й!
обаче
точно трябва да се прицелим -
до сантиметър,
най-много до два милиметра отклонение
се допуска
ако ръцете ни все пак треперят...

и тогава?...

тогава (предполагам, защото не съм го изпитал, само въпросния екшън съм гледал),
тогава
Тя ще закрещи,
ще завие,
ще се сгърчи,
ще оголи челюсти,
ще се сбръчка постепенно
като стар пергамент
и ще пламне,
ще изгори,
ще утихне във купчина пепел...

е, тогава - спокойно!
опасността е преминала.
може да викаме дърводелеца
да поправи щетите.
и освен това - внимание!
да не забравим
п р а х о с м у к а ч к а т а !!!
(в никакъв случай с метла)
с прахо/пепело/смукачката значи
трябва прецизно,
до шушка,
до атомче,
до електрон,
до милимикрон
да изсмучем купчинката пепел,
защото (СПОКОйНО!)
иначе има опасност
да си посипем главите със нея.