dandelions.





















Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

вторник, април 13, 2010

2 усмивки:

Halinor каза...

Знаеш ли кое (може би) най-много обичам от блога ти? Това, че освен дългите ти постове с твоите прекрасни думи на периоди от някакви дни или седмици, почти всеки ден влизаш, за да пуснеш някакво такова малко парченце светлина, лайф икспириънс, което един господ знае как го намираш. като този цитат например. и като предния. и разни такива прекрасни снимки, на човек му идва само да скролва из блога ти и да сейва, сейва, сейва...

И забавното е, как когато ми потънат гемиите (тъй да се каже) ми стига само да вляза на тази страница и да видя, че някъде там някой преживява също някакви трагедии, но това е напълно в реда на нещата, защото ... "but the life goes on" и ние сме просто момичета, които се опитват да намерят мястото си в света.

С две думи, your posts ALWAYS and EVERY TIME make my day. <333
{}{}{}

люляк™ каза...

в тоя момент бих умряла от щастие, но още не съм си изпълнила нещата от списъка ;d
иначе бих умряла без излишни тревоги ;d

СМАЧК!