-сбогом - каза той на цветето.
ала то не му отговори.
-сбогом - повтори той.
цветето се изкашля. но не поради настинка.
-бях глупава - каза красавицата. - прости ми. дано бъдеш щастлив.
той се изненада от липсата на упреци. стоеше съвсем смутен със стъкления похлупак в ръце. не проумяваше тази смирена благост.
-е да, аз те обичам - рече цветето. - но по моя вина ти нищо не узна- това не е никак важно. ала и ти беше също толкова глупав като мене. постарай се да бъдеш щастлив... остави на мира този стъклен похлупак. не го искам.
-ала вятърът..
-е, не съм чак толкова простинала.. хладният въздух на нощта ще ми влее сила. аз съм цвете.
-но животните..
-ще трябва все пак да понеса две-три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. те навярно са много красиви. инак кой друг ще ме навести? ти ще бъдеш далеко. а от едрите животни изобщо не се страхувам. нали и аз имам нокти.
и тя простодушно показа своите четири бодли. после добави:
-не протакай, досадно е! реши да заминеш. тръгвай.
защото не искаше принцът да види как тя плаче. бе толкова горделиво цвете..