от твоето отсъствие съм болна.
неизлечимо.
всички къщи и всички стволове
ранявам с името ти.
спомени вместо хапчета гълтам
всяка вечер.
сутрин се будя от неприсъствието ти.
тръгвам зла и обречена.
търся те после по всички кръчми
и кафенета.
замерям котки, хора и кучета
с камъни и с клетви.
слънцето свети като прожектор
в операционната.
падат в тревата слънчасали жерави...
как да живея от спомени?
болно е даже над мене небето...
как да се излекувам?

и този град е болница, където
аз още дълго ще те боледувам.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА




просто защото първото нещо, което прорязва ума ми в секундата, когато се събудя, е твоето име.
не знам защо и как става, но това е.. първото нещо, което виждам, е твоето име.