и тъй като съм в една ужасяваща емоционална дупка от близо година и почти всеки ден успявам да изненадам себе си с нещо.. някакви неочаквани неща осъзнавам, че съм готова да направя. неща, които преди щях да погледна и да кажа: съжалявам, аз не съм такава. и тъй като имам чувството, че съм като някакъв крайпътен знак и хора и случки постоянно минават покрай мен, а аз стоя безжизнено и просто наблюдавам и си мисля за Живота, Вселената и всичко останало.. такъв е животът всъщност, трябва да ти се случи нещо гадно и преобръщащо, за да започнеш да оценяваш нещата и да си вадиш поуки и да намериш себе си.. само дето тая част с намирането още не съм я стигнала. ама.. wait a minute.. някак през последните 2-3 години ми се случиха толкова фрапиращи неща, ей така, като метеорити падаха, без да ме предупредят преди това с някакъв субтитър примерно: внимание, дани.. съжаляваме, че ще трябва да ти нарушим спокойствието, но е на път да се случи нещо, което може би, само може би, ще ти изцеди силите. нее. никакви предупреждения. ей така от нищото БАМ. голям червен знак, в който си удриш главата. бам. събуждаш се и осъзнаваш, че даден човек вече го няма. просто го няма. бам. от нищото.
та толкова такива неща ми се случиха.. не, те май всъщност не са чак толкова много. само дето аз не съм свикнала.. или по-точно не бях свикнала, вече май каквото и да ми пуснете няма да ме изненада. не бях свикнала нещата да се появяват изневиделица иззад ъгъла. аз си бях сигурната, която винаги знае какво става и изведнъж от мен се иска да взимам важни решения.. и май пораснах преждевременно. 17? моля? имам чувството, че имам насъбрана горчилка за 117.
та.. сетих се за оная вечер у фифи, когато бях леко опиянена и уморена и полу-заспала върху фифиното легло и отчасти сънувах, отчасти чувах какво се говори около мен и снежи каза наистина хубави думи. едни от най-истинските и верни думи, които някога съм чувала.
и осъзнаваш, че не си единственият човек с проблеми. и че хората, които виждаш всеки ден също се борят. и те имат емоционални дупки. и на тях им се случват ужасни неща. и тези хора се усмихват. и те прегръщат. и продължават да бъдат добрите хора, които винаги си познавал. и дори още по-добри след тези неща.
и животът наистина е хубав.
независимо от всичките гадости. независимо от това, че една сутрин се събуждаш и още преди никой да ти е казал и думичка, осъзнаваш, че баба я няма. че всеки ден виждаш как дядо е тъжен.. много тъжен. по-тъжен човек никога не си виждал. аз не мисля, че бих могла да се събудя без дългогодишното си другарче. ей така.. да си легна вечер и да знам, че него го няма. да се събудя сутринта и пак да го няма.
хората са толкова силни, а дори не го осъзнават.
независимо от здравословните проблеми, с които може би никога няма да се пребориш.
независимо от това, че имаш съсед, болен от рак. независимо от това, че всичко, всичко е временно. за секунди може да ви бъде отнето всичко.

така че.. едно малко уроче от мен.. защото през последните години научих м н о г о.
направо не мога да си представя, че до края на живота си ще мога да науча повече, отколкото от 2007 насам.

живейте сега. в момента. не говоря за 'захвърлете всичко и се отдайте на безцелно пиене'. пък ако това ще ви направи щастливи, направете го. какво толкова.
не искайте никакви гаранции. както казва бредбъри 'такива същества никога не е имало на тоя свят'. усмихнете се.
преодолейте го. каквото и да се е случило.
разбито сърце? face it. преди разбитото сърце е имало и хубави моменти. иначе нямаше да бъде разбито. ами помислете за хубавите моменти преди това и просто се радвайте, че сте имали щастието да ги изпитате, защото някои хора никога нямат този шанс.
обичайте колкото можете. когато можете. където можете.
давайте шанс на хората. всички имат добри черти. прекрасни черти.
от всеки може да научиш много. или поне едно нещо. но е достатъчно.
радвайте се на това, което имате.
слушайте музика, много музика.
правете спонтанни неща. и снежни човеци.
четете книги. подчертавайте цитати.
пишете по стените на стаята си. рисувайте по тях.
рискувайте. някои неща.. повечето неща почти никога не идват втори път. грабнете ги, за бога, и поне един път не мислете за последствията.
спете под звездите. гледайте залеза. тичайте по широки поляни.
събуйте неудобните обувки и ходете боси.


хора, моля ви. престанете излишно да драматизирате и да преувеличавате всичко. живейте простичко и се ограничавайте с драмите.
обичайте, радвайте се, правете това, което ви прави щастливи и, обещавам [а това е много от моята уста] - всичко ще бъде наред.

няма време. а после има толкова време.
и кой знае кога аз ще тръгна към тебе..
във онази посока, във пространството прашно.
но щом ти си прекрачил - не е толкова страшно.

недялко йорданов

п.п. вратата ми е с черно-бели снимки от едно време. с текстове на песни и стихотворения. love.
и теб те има (: asaisb.