мога да бъда ужасно истерична. прекалено съм изнервена на моменти и често крещя без основателна причина. за мен причината я има, де, само дето за околните липсва.
егоистична съм и се дразня, когато някой прави дадено нещо, но когато аз правя същото нещо го считам за съвсем нормално. паникьосвам се нелогично бързо. сменям си настроението точно за 1 секунда. не умея гласно да си изразявам чувствата. хартията изпива всичко от мен. много по-лесно ми е да напиша нещо, отколкото да го кажа.
не мога и да споделям. въобще.
в деня, когато баба почина, единствено на бате позволих да види сълзите ми.
ради дойде, а аз.. стоях и я гледах празно и не исках нищо да й кажа, не можех нищо да й кажа.. и бях извадила питър пан и хари потър и за един ден прочетох 938274890 страници, защото не исках да мисля за това, което наистина се случва. губя се в нищото, когато нещо лошо ми се случи.
и ужасно трудно казвам 'обичам те'. поне знаете, че ако съм ви го казвала, значи наистина съм го мислела. все пак, никой не прави под път и над лампа нещо, което му е трудно.
предполагам, че точно това търся - човек, с когото винаги да искам да споделям и на когото никога няма да ми е трудно да казвам 'обичам те' .
прекалено много бърборя и ми е трудно да не казвам какво наистина мисля относно нещо. не мога да си затварям устата и това си е. вкарвам се в големи бели и наранявам много хора по тоя начин, без въобще да съм искала да става така.
в един момент мога да чета романтични книги и да се давя в сълзи на 'мостовете на медисън', а в следващия да ми се повръща от мечки и целувки и 'мило' иии и изобщо 'we'r so fairytale it makes people sick.'
отдавам прекалено голямо значение на мънички неща и не че като цяло е лошо, но понякога изгражда неверни очаквания. мразя очакванията.
ужасно много ми писва вече от чужди мелодрами. особено когато са измислени, прехвърцунени, преувеличени и какви ли не още. писна ми хората постоянно да се вкарват в какви ли не филми и да не виждат това, което е пред тях. изнервят ме такива хора. и не мога вече да бъда великата светлина, която да им отваря очите. правете каквото си искате.
нямам силна воля. може и да съм имала. имам чувството, че с всеки изминал ден намалява все повече.
прекалено цинична съм станала напоследък. и прекалено не ми пука за много неща. уморих се да ми пука, уморих се да съм винаги там за всички, винаги да бъда нечия опора. а най-тъпото е, че се оплаквам от това, а същевременно никога не показвам на другите, че и аз имам нужда от опора. така че не сте виновни вие. тъпата гордост. тъпото неизразяване на чувства. тъпата снежна кралица. тъпата аз.
не обичам да съм сред много хора. прекалено много оценявам собствената си компания и я считам за напълно достатъчна. гордостта ми е по-висока и от най-високият небостъргач на света. ужасно тъжно.
не се чувствам длъжна да се извинявам за неща, които съм казала и са наранили някого, ако въпреки това все още мисля, че съм безумно права.




това съм аз. това е черната страна, която много от вас не са виждали.
това са нещата, с които живея и които ме блъскат постоянно като тежки вълни от всички страни.

а сега ги прочетете отново и през цялото време си мислете
как всяка минута от деня си
аз се опитвам с всичка сила да се боря срещу тези неща,
за да мога да се превърна постепенно в човека, който искам да бъда.
и ми пожелайте успех.

I'm slow to trust but I'm quick to love.
I push too hard and I give too much.
I ain't saying I'm perfect, but I promise I'm worth it.
Now I'm standing here in front of you -
tell me boy, what are you gonna do?

If you want it, come and get it.
If you want it, come and get it but understand -
You take me as I am.


sugarland