[пригответе се. дълъг пост пълен с равносметки за изминалата година.]

годината е на привършване.
чета стари дневници, за да си припомня. какво е било. какво ще бъде. миналото ни дава отговори за настоящето, само трябва да се вгледаме по-добре.
преди.. 3-4 години мразех годината да свършва. ненавиждах. чувствах се сякаш ми отнемат нещо, с което съм свикнала, и слагат в ръцете ми нещо съвсем ново, с което трябва да свикна.
и после.. 2008. преобърна толкова много неща. и накрая нямах никакво желание да изпитвам каквито и да било носталгични чувства към нея.
1 януари 09
00:07
'и докато преди 365 дни бях изпълнена с носталгия, сега се чувствам някак празна от емоции. някакси не тъгувам за 08. беше гадна и трудна. направо ужасяваща. докато 07 беше абсолютният връх, през 08 всичко като че ли беше преобърнато наопаки. [...] имам спешна нужда от ново начало. колкото и да изглежда плашещо. пък да видим какво ще излезе от тая година.'
излезе.. излезе като че ли още по-преобръщаща от предишната.
08 ме научи да бъда по-смирена и да се не пълня с излишни очаквания, защото никога нищо не е както си си го представял. гадното е, че в повечето случаи е по-лошо.
09.. още го осъвършенствам урока с очакванията. плюс това.. винаги.. винаги има какво още да изгубиш. дори да си казваш: това е.. няма накъде повече. оо да, определено има накъде повече. никога не е достатъчно дълбоко.
и ето ни сега.. обичайната традиция с равносметката.
не казвам, че 09 беше изцяло ужасяваща. имаше и добри моменти.
пък от 2010.. нищо не очаквам. каквото - такова. хубаво, лошо, ще трябва да го приема. да се преборя. да живея с него. и все пак имам добро предчувствие..
___________________________

януари 09
валеше сняг. за пръв път имах имен ден, докато сме на училище. ани ми пожела вдъхновение.
с ради бяхме във вихъра на простотията си. сламка боровинкова, пешо сметалото.. най-милите ни щуротии започнаха да се раждат тогава.
имах дни на абсолютно щастие. 99 не е по-малко от 100.
спечелих конкурс за фотография в местния вестник и работих там няколко месеца.

февруари 09
james blunt в българия. с ради пощуряхме. това беше.. Месецът. всеки ден брояхме колко дни остават.
прочетох twilight. половината ми мозък умря.
и онова есе по бел, което.. брр. 'защото щастието не се изразява в нещата, които притежаваме, в способността да ги оценяваме'. бях доста вдъхновена. кой да знае..
ани имаше рожден ден. подарих й шоколадово яйце ;d ани, помниш ли пожеланието? надявам се да си пазиш листчето и още повече - да е била нистина сладка година.
22. Денят. умрях си от щастие. час и нещо в рая. <3

март 09
'американска мечта'. много беше добър.
рождения ден на симона. 'мостовете на медисън'. последният каубой <3

април 09
17. бях болна и цял ден се търкалях из къщата, увита в одеала и нагъваща шоколад. гледах into the wild и заспах на музиката на еди ведър, което, по-късно осъзнах, се оказа един от най-хубавите ми моменти. изумително е колко мъничко ми трябва. ужасно си прав, простите неща са най-хубави.
рождения ден на ради. team emmett и книгата, която й направих.

май 09
започнах тоя блог. и все по-рядко започнах да пиша в хартиени дневници. което е ужасно тъжно.
като че ли нищо важно.
а, адам броуди завърши. нашият адам броуди. не актьорът. няма значение, с ради си знаем.
ради, моята ради, ми завкара в главата джейк. нашият джейк, ради, знаеш ;d защо го направи, их.. вече никога не го гледах със същите очи ;d

юни 09
никаква поезия. празно.
гърция. май тогава беше.. юни. да, май тогава.
хубаво беше. тейлър суифт. и онзи хубав момент, когато слушах i'm only me when i'm with милиони пъти поред, краката ми бяха на стъклото на колата и рисувах по него с пръстите и имаше най-красивият залез на света.. изобщо.. красив момент като онзи с еди ведър. щрак.
и огромният чадър, който се отскубна от земята заради вятъра и ме удари по главата и имах рана. и после си порязах крака на мида. осакатих се цялата.
с ради си купихме общото сърчице.
завърших 10 клас и слава богу, успях да си спазя обещанието от началото на годината.


сега си мисля.. може би целият този застой през тия месеци ме е подготвял за това, което ще следва.

юли 09
1. баба
баба

баба почина.



лутах се. беше празно.
лутах се.
още се лутам.
още не знам къде съм.
и това, което съм в момента.. не знам.. дали съм аз. коя съм аз
къде съм. какво правя. и всички хора
около мен.. и наранявам всички с това как.. ги привързвам към себе си и после изчезвам,
защото още ме боли и защото не искам да се привързвам.
извинявай, денис.


и съвсем скоро след това.. БУМ.
а дори не го почувствах. не ми пукаше честно казано. нямаше как да бъда по-разбита.
но премина.
преминало ли е всъщност?
лутам се.

после - sweet home alabama и песните на аврил. аврил определено ме спаси.
а филмът.. благодаря, хез. в деня, когато го гледах, нещата започнаха да се връщат към нормалната траектория.
едва ли щях да го харесвам толкова, ако нищо не се беше случило, ако същото напрежение беше останало. но нещата се пооправиха и филмът сега е.. надежда.

дни с книги и сладолед с ради под дъжда. и те спасяваха.
подстригах се.
море с ради.
преоткрих anna nalick. всяка нейна песен сякаш е писана за определен период от живота ми.

после случайността ме запозна с денис - благодаря. и извинявай отново. появи се точно когато имах нужда от някой като теб, защото, надявам се, че сега разбираш - бях разбита.
може би.. не, не може би. със сигурност за теб времето, в което се запознахме, не беше подходящо. ако те бях срещнала в друг период, може би нямаше да съм такава bitch. но за мен беше идеалното време. извинявай, че един вид.. те използвах, че се хванах за теб и направих първата крачка от издърпването от дупката.

гошо ми липсваше.
фифи имаше рожден ден. хех. 'махни се.' и мъркането. да, знам, че ще ми напомняте тия неща до края на живота ми, благодаря ви ;d

август 09
обичам август. има щурци.
онази хижа, на която последно бяхме с гошо. не беше същото без него.
но пък имаше германци. и им дадох боб и чушки ;d
яна и пешко. обичам ви, човечета, благодаря, че се довлачвате от толкова далече {}

не бях чела книга от.. юли. започнах 'сатурнов кръг' и когато осъзнах, че главният герой се казва георги, я оставих.
не ми харесва мисълта за толкова много георгиевци. обърква ме.

септември 09
с ради се сбогувахме с лятото.
нашата полянка и смешни клипчета, на които ради я е страх от кучета, а мен ме нападат пчели.
розов захарен памук и oth с ради до посреднощ. после, захарна кома, естествено. и заключението, че лукас скот трябва да си намери хоби. а и ние с ради покрай него.
националите по волейбол биеха наред. а аз живеех с победите им. винаги много се вживявам в спортни събития.
рожден ден на надя. мразя разстоянията, които винаги погубват всичко.
не помня кога точно реших да участвам в националния конкурс за поезия 'веселин ханчев', но около септември заосъзнавах какво правя.
е, направих го. избрах, попълних, разпечатих, изпратих. и се страхувах.
започнахме официалното преместване в новата къща. хубави дни бяха. навсякъде кашони и нищо не се знае къде е. а аз сглобявам компютъра на пода и съм потънала в жици.
с нина много се вживяхме в цялата университет-проспектус-работа и се затрупахме с книжки от цяла англия ;d

октомври 09
щурците замръкнаха.
плаках за пръв път след 1 юли. и осъзнах, че каквото и да правя, колкото и време да мине - никога няма да свикна с мисълта, че я няма.
плюс това вярвам в думите на недялко.'а освен това никак не вярвам, че въобще има край. знам, сигурен съм и горещо ви уверявам, че така наречените от нас 'мъртви' непрекъснато са около нас и ни наблюдават..'
подстригах се. пак.
казах на мама, че съм участвала в конкурс за поезия. мама си беше мама. <3

ноември 09
осъзнах. гошо, аз. какво е било и какво ще бъде. хубави спомени.
хубавото, когато познаваш толкова много гошовци е, че приятелите ти никога не знаят за кой точно говориш и дали всъщност го познаваш или приятелката ти-магнит-за-хора-които-се-казват-гошо през трите дни, през които не сте се виждали, не е успяла да се срещне с още 3827 гошовци. хубава работа, нали..
не влязох в топ 15 на конкурса. разочаровах се, но после.. видях какви хора печелят. и хез отново ми каза подкрепящи думи, благодаря. дължа вафла! две даже. и го преодолях (:
училище. монотонност. театър.
после пак съдба и влади. чудесен човек си, може би един от малкото хора, които не бих казала, че познавам много добре, но за които бих се жертвала, ако трябва, просто защото знам, че си заслужава да се жертваш за такъв човек.
признах пред себе си най-накрая каква голяма грешка допуснах преди четири години, но.. хвърлен камък.
всъщност през този месец за седмица - две някак бързо се промениха някои аспекти от личността ми. нина знае най-добре, обича да се шегува с това ;d

декември 09

ммйъп. вторият ми по любимост месец, а хич не ми беше любимо.
нито коледно.
оставям го празен тоя месец. още ме очаква рожден ден.
не знам няма да забравя да допълня.
във всеки случай - нищо не е такова, каквото си го очаквал да бъде.
нито коледата, нито месецът, нито годината..

пък ще видим. 2010, here we come.