this year's love.. [click]


-сбогом - каза той на цветето.
ала то не му отговори.
-сбогом - повтори той.
цветето се изкашля. но не поради настинка.
-бях глупава - каза красавицата. - прости ми. дано бъдеш щастлив.
той се изненада от липсата на упреци. стоеше съвсем смутен със стъкления похлупак в ръце. не проумяваше тази смирена благост.
-е да, аз те обичам - рече цветето. - но по моя вина ти нищо не узна- това не е никак важно. ала и ти беше също толкова глупав като мене. постарай се да бъдеш щастлив... остави на мира този стъклен похлупак. не го искам.
-ала вятърът..
-е, не съм чак толкова простинала.. хладният въздух на нощта ще ми влее сила. аз съм цвете.
-но животните..
-ще трябва все пак да понеса две-три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. те навярно са много красиви. инак кой друг ще ме навести? ти ще бъдеш далеко. а от едрите животни изобщо не се страхувам. нали и аз имам нокти.
и тя простодушно показа своите четири бодли. после добави:
-не протакай, досадно е! реши да заминеш. тръгвай.
защото не искаше принцът да види как тя плаче. бе толкова горделиво цвете..

половин година. кога..
все едно вчера беше.

извини ме за нашата среща
и за нашата смешна раздяла.
мисля, всеки отдавна се сеща,
че земята съвсем не е спряла,
че морето си пее тактично,
че звездите си светят спокойно,
и че всъщност е просто логично
да си тръгнем скептични двойно.

извини ме, че някак случайно,
без да искам, повярвах, че може
да поникне пак нещо трайно,
даже истинско. Смешно е, Боже!
много смешно е. как се стараехме
всеки себе си да убеждава
и мечтаехме и играехме,
и се впрягахме в тази забава.

не, не казвам, че беше лошо:
не, напротив: хубаво беше:
едно малко момиче рошаво
върху моето рамо лежеше
и пердетата бяха безумни,
и от ролката плачеше песен.
и случайно тогава ми хрумна,
че таванът е някак си звезден,
че почти съм момче щастливо
и че винаги тъй ще си бъде.
извини ме за тази наивност
и мерси! за прекрасната мъдрост.

извини ме за всичко, което
се съдържаще в моето име.
ако искаш - недей ме съветва.
ако можеш - извини ме.

недялко йорданов