'Съпругът ми има червена коса и приятен глас. Той е химик и е своенравен и ексцентричен. Веднъж, преди да се оженим, потопи една роза в течен азот и тя замръзна, после я хвърли към стената, разбивайки я зрелищно. Тогава се влюбих в него.'

Лорън Слейтър

'-Кажи ми възможно ли е да обичаш някого, който не е умен колкото теб? [...] Никога преди не бях възприемал думите като еротични. А сега понякога предпочитам да говоря, вместо да се любя. Изречения. Преливане от пусто в празно и без особени усилия. [...] Би ли се влюбил в нея, ако тя не беше по-умна от теб? Искам да кажа, тя може да не е по-умна, но важното е ти да мислиш така, за да се влюбиш. Ето, виж. Самата тя е завладяна от англичанина, вероятно защото този мъж знае толкова много. Когато говорим с него, сме като на огромно поле. Разбираш ли, по-лесно е някой да се влюби в него, отколкото в теб. Защо? Защото всеки иска да знае и иска да подреди мозайката. Ораторите съблазняват, думите водят към ъгъла. А най-много от всичко ние искаме да пораснем и да се променим. Прекрасен нов свят.'

'Емоционалното ни равновесие обикновено се разклаща много по-лесно от външен човек, отколкото от някой близък. Сякаш попаднили в ръцете на непознат с чужда кръв, ние заставаме пред огледало по свой избор.'

'По дяволите. Беше заобиколена от толкова чужденци.'

'Ръката й докосна моята китка.
-Ако ти дам живота си, ще го захвърлиш, нали?
Не отговорих.'


Английският пациент - Майкъл Ондатджи


просто.. много ми е интересно как така винаги, когато ми се случи.. нещо, изведнъж се появява някоя книга, която съдържа отговорите, от които се нуждая. Аз ли си въобразявам, че това са точно нещата, които е трябвало да чуя, от които съм се нуждаела, или наистина е така? Не че се оплаквам, невероятно е, когато се окажеш в някаква плетеница и изведнъж, докато четеш, осъзнаеш, че всички отговори се състоят в думите, които някой някога е написал. Все пак, ние никога не изживяваме за пръв път нещата. Някой някъде винаги ги е изживявал преди нас. 'Прекрасен нов свят.'

мразя вицове, ей. мразя химия и немски, да чакам автобуси, да не ме изслушват, да ми казват какво трябва и какво не трябва да си правя с косата, да говорят, докато гледам филм, да се тръшкат на леглото, докато чета, да ми казват, че чета прекалено много, да ми казват, че излизам навън прекалено малко; мразя клюкарстването и говоренето на баналности; мразя да идват при мен, да си изливат проблемите, да потърсят отговор от мен и след това да изчезнат - не всичко се върти около вас и вашите проблеми, хора! о, споменах ли, че мразя банални фрази? мда. мразя етикетите, не тия върху дрехите, от тях стават перфектни разделители за книги; мразя хората да съдят и да си мислят, че са прави за всичко; мразя момичетата, които принудиха аврил да прави песни като girlfriend, мразя кифленски снимки пред огледало, мразя да се возя на кораби и други такива; мразя да е слънчево и ветровито наведнъж, мразя риба и маслини.


обичам да чета, да бродирам, да пиша, да рисувам. изобщо всичко артистично. обичам да снимам, да си водя дневник, да разглеждам стари дневници, да чета чужди дневници, да пиша писма, да получавам писма; едно време обичах да помагам на хората, но мисля, че вече ми става досадно, защото всички взеха да прекаляват. обичам портокали и праскови, да въвеждам нещата в ред, да правя списъци и да давам нареждания : D обичам да си подстригвам косата, както сте забелязали. обичам gilmore girls, защото винаги могат да ме спасят и разсмеят. обичам one tree hill, защото ми показа, че любовта няма.. граници, години и т.н. и защото.. music can always save you. ужасно важен урок, който ми помогна да преживея 10 клас. обичам да плувам, да тичам, да си фантазирам, да гледам филми сама. обичам първите няколко часа от запознанството с някого, защото тогава винаги има какво да си кажете. обичам физика и астрономия, несебър, залезите. Поезия. обичам Недялко Йорданов, защото поезията му промени живота ми. обичам Роулинг, защото колкото и стара да съм, Хари Потър винаги ще бъде врата към моето детство. обичам люляци и краят на Август. обичам Яна, защото е толкова Зимна и е вечното вдъхновение. обичам да подчертавам цитати в книги. обичам спомените, старите снимки и старите български филми. обичам Мими, защото ме кара да вярвам, че още съществуват приказки. обичам романтични филми, обичам бате да ми казва 'данко' и да ми пише смешни смс-и за рожденни и именни дни. обичам Ети, защото от всички хора на света тя първа повярва в моята поезия. обичам обеци, щурци, пингвини и Северния полюс. обичам да обичам разни нещица. обичам Ради, защото е най-великата най-добра приятелка на света. обичам широки тениски и умни момчета/мъже. обичам 22.02.09 [James Blunt!!] обичам stamps в DA. Обичам Гошо, защото е Слънце, лично мой Джейкъб и защото ми обеща да победи Майкъл Фелпс. Обичам форумните на 'дечица'. Обичам зимата, да има много сняг и да сме много навлечени. Обичам вечер мама да ми чете приказки както едно време. Обичам китайски ресторанти, защото имат вкусна храна и ми напомнят за Гошо и форумните <3 Обичам чувството, когато реша някоя задача : D професионално изкривяване, но все едно можеш да изкачиш Еверест с една крачка. още повече обичам чувството след като напиша стихотворение. тогава Еверест се изкачва само с мисъл. (: обичам хората да са честни. обичам шоколад, защото е сладък и ми напомня за Мими xD обичам всеки човек, на когото някога съм посвещавала стихотворение, защото вие сте вдъхновението, а за мен то е нещо като кислород. И тук отново специални птсцу-та за Янч.

Боже, толкова се радвам, че 'обичам' списъкът стана по-дълъг от 'мразя'.

всъщност
колко е хубаво, че няма такова нещо като 'безкрайно лято', нали.

.

[10:24:55 AM] Halinor` каза: някой път ей тъй седя и обичам мъжете

защо ли?

защото аз съм момичето, което слуша бетовен, докато решава задачи по математика, и аврил, докато учи думи по английски.

буря.

навън свирят щурци. ♥
страшно е красиво.

трябва да ми спрете анатомията на грей, защото аз определено сама не мога да си я спра XD
по цели нощи сънувам как кристина прави операции >.<

п.п. още саката поезия. хах, глупости говоря. това не е поезия. просто думи. поезията май е.. мъртва. ужасно е.

и е време да разровя себе си.

и е време да извадя всички книги -
и прочетени, и не.
Там, оставени на дъното
за някое друго време. Когато.
Но 'когато' е 'сега' и 'утре' е 'днес'.
И няма време.
И люляковите нощи ще умрат
ако чакаме да се съживят без нас.

И е време да бръкнем на дъното
и да извадим от там всичко,
което сме оставили 'за утре'.
защото 'утре' е 'днес' и ако не побързаме
'утре' ще стане 'вчера'.
и зад себе си ще имаме планина от грешки.
недопуснати, допуснати, неизживяни.

и е време да разровим себе си.

искам ради >.<

заваля.
обичам дъжд.



and if this is giving up.. then i'm giving up on l o v e.

and if this life
doesn't give you
the love you expect..
there's always the next.

прекалено много. прекалено много anna nalick.
сякаш всяка една песен е писана за определен момент от живота ми.

i'll take another drink me, baby.

Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.

И болката е болка. Не наужким,
а истински горчива. До полуда.
И силата е сила - страшно мъжка.
И лудостта жестока. Като женска лудост.

И чувствата са силни. И изгарящи.
И винаги мечтаеме за повече.
Отминалите грешки още парят
и страдаме по старите любови.

Болят кошмарите, когато са реални,
но любовта във тях не е измислена.
Защото в сънищата няма театралност.
Дарете ми кошмари. Само те са смислени.

03. август. 09г.
14:45

не искам да плачете, когато умра. забранявам ви, ясно?
само да видя някой да пролее и една проклета сълза, ще го преследвам като дух и ще го стряскам на всеки ъгъл ^^