'-Кажи ми възможно ли е да обичаш някого, който не е умен колкото теб? [...] Никога преди не бях възприемал думите като еротични. А сега понякога предпочитам да говоря, вместо да се любя. Изречения. Преливане от пусто в празно и без особени усилия. [...] Би ли се влюбил в нея, ако тя не беше по-умна от теб? Искам да кажа, тя може да не е по-умна, но важното е ти да мислиш така, за да се влюбиш. Ето, виж. Самата тя е завладяна от англичанина, вероятно защото този мъж знае толкова много. Когато говорим с него, сме като на огромно поле. Разбираш ли, по-лесно е някой да се влюби в него, отколкото в теб. Защо? Защото всеки иска да знае и иска да подреди мозайката. Ораторите съблазняват, думите водят към ъгъла. А най-много от всичко ние искаме да пораснем и да се променим. Прекрасен нов свят.'

'Емоционалното ни равновесие обикновено се разклаща много по-лесно от външен човек, отколкото от някой близък. Сякаш попаднили в ръцете на непознат с чужда кръв, ние заставаме пред огледало по свой избор.'

'По дяволите. Беше заобиколена от толкова чужденци.'

'Ръката й докосна моята китка.
-Ако ти дам живота си, ще го захвърлиш, нали?
Не отговорих.'


Английският пациент - Майкъл Ондатджи


просто.. много ми е интересно как така винаги, когато ми се случи.. нещо, изведнъж се появява някоя книга, която съдържа отговорите, от които се нуждая. Аз ли си въобразявам, че това са точно нещата, които е трябвало да чуя, от които съм се нуждаела, или наистина е така? Не че се оплаквам, невероятно е, когато се окажеш в някаква плетеница и изведнъж, докато четеш, осъзнаеш, че всички отговори се състоят в думите, които някой някога е написал. Все пак, ние никога не изживяваме за пръв път нещата. Някой някъде винаги ги е изживявал преди нас. 'Прекрасен нов свят.'