а sugarland вече се изкачиха на първо място в ласт.фм-ма ми, което не мога да повярвам, просто защото си бях обещала никога повече да не слушам sugarland след оная вечер, която беше най-ужасната вечер в живота ми. и толкова беше гадно, че дори не го чувствах, напълно затъпена бях откъм емоции. и точно тогава за пръв път прослушвах sugarland, и те пееха в ушите ми в същия момент, когато имах чувството, че всичко се разпада и няма, няма повече какво да изгубя. а те пееха

when your faith is stretched so thin
that you can see straight through your soul
and you can't find a nickel to buy a smile
'cause your pockets all got holes
you wanna shut the door
and hide before
the day can get much worse
i wanna be the one you reach for first.

и си мислех как задължително не трябва никога повече да ги слушам, защото ще ми напомнят за оная ужасна вечер и пак ще ме карат да я преживявам, но напротив.
всъщност сега ме спасяват, ужасно много ме спасяват, защото ми напомнят, че всичко се оправя, всичко преминава, и както самите те пеят: but the hard times pass like the good ones do.

о сърцето ми.
получих писмо от хората в стара загора
за конкурса
че трябва да потвърдя, че ще бъда там на 6-ти и 7-ми за заключителния етап
и т.н.

а още не съм казала на мама, че съм участвала.
изобщо.. никога не съм й показвала стихотворенията си, но
не знам точно как, сигурно някакъв майчин инстинкт, тя знае, че пиша

и сега, предполагам
трябва да й кажа.

защо толкова ме е страх, за бога

...

както и предполагах, мама си е мама
реагира така, сякаш всеки ден си говорим за моите стихотворения:
-леле, как ще се изложа..
-е глупости, така ли трябва да се приемат нещата?


boy, плаче ми се от страх, облекчение, пак страх още страх. ииии страх ме е.
мразя непознати за мен ситуации, за които не знам нищо.
след като знам, че съм козирог и обичам да стъпвам по твърда земя, тогава защо постоянно се опитвам да летя. >.<

това ще бъде най-притеснителната седмица в досегашния ми живот.

колко яко.



и си мисля да този стремеж към самоунищожение разходки по ръба е точно желание за това като кръвта, като болката и те в боен клуб, точно това да тръгнеш по пътека, която е съвсем нова съвсем неочаквана и те е страх от себе си докъде ще стигна, а ще мога ли да спра? и можеш да спреш във всеки един момент но не бива - просто не бива защото тогава безсмъртната душа бяга, изчезва и оставаш само една нормална черупка със жизнени функции. затова не спираш и то независимо как, пътищата са различни, дори свършват понякога преди това, което трябва да имаш, но нацелиш ли посоката и вятъра - наред е, да.

http://whiteningblack.blogspot.com/

[20:12:41] Лю [люляк™] каза: така.
няма значение дали съм първа на оня конкурс или последна, и дали ще се изложа яко и дали ще потъна под земята от срам и дали ще искам да изчезна ии дали ще си казвам 'как можа сама да си го навлечеш', защото даже и да не спечеля
[20:12:58] Лю [люляк™] каза: все пак имам теб, ради и всички останали прекрасни хора, които обичате нещата ми
[20:13:20] Лю [люляк™] каза: ии няма значение дали ще спечеля, ще продължавам да ви посвещавам стихотворения и да плача на недялко йорданов ии
[20:13:22] Лю [люляк™] каза: мда.
[20:13:27] Лю [люляк™] каза: Life's like this.



[20:09:34] Leen. каза: имам нужда от момче
[20:09:39] Leen. каза: имам нужда от целувки и ръка в моята


и просто ако някой дойде в момента, не знам дали ще имам достатъчно от леденото отношение, за да го прогоня. that's how weak i am right now. но по-лошата новина е, че просто никой не идва. мда.

защо момчетата са такива бъзльовци, за бога. предполага се, че вие сте силните, uh.

подстригах се.
да, отново, няма нужда да питате 'пак ли?' XD
и имах най-дългото избиране на книга евър! цял почти час, ради полудя от скука, докато ме чакаше, макар че не го показваше, егати търпеливото същество, заклевам се!
та четеше ми се поезия и прерових целите пингвини, не е реално просто колко зле започват да пишат хората. отваряш книга с надеждата най-сетне да видиш нормално подредени стихове, не проза в четиристишия и какво: бяла страница и най-отгоре две изречения от рода на:

черешата падна.
далеч от дървото.

пхахахаха.

божичко, това не е поезия, по-скоро бих се обесила.
та си купих 'връх за пеперуди' на мария панайотова.
мерси, поетесо, за това, че възвърна вярата ми.


обещах на ради да гледаме вампирските дневници, та сега ще се запътвам към съседната къща.
чао и
до нови срещи, пийпъл.

I think I'm done caring about what people think about me.

I just want to be the one that makes pancakes for you when you can't sleep in the middle of the night.

being happy is really easy, even if you have to put conscious effort into it and actually think about thinking positive, good thoughts, and how your attitude affects other people. & soon enough you won't have to think about being happy, you'll just be it. i promise, from experience. just try it for one day, and smile :]

Your texts and cute nicknames you call me make me smile.

днес симона ми се разсърди за пълни глупости,
а нина ми подари бурканче боровинки. <3

и сега устните ми са сини. ^^

току що констатирах нещо много тъжно.
от всичките 40 златни книги на 20 век, само 5 от авторите са жени.

тъжно, тъжно.

You know, I always fall for someone who is so far to reach yet close enough to hurt. But once I get that someone, I got bored. I think I have some serious problem.

You died 7 months ago, 3 days ago. I didn't think about it once that day. It scares the shit out of me that I think about you less and less every month; but everytime I do think about you it, it literally breaks my heart. Just come back and we won't have to worry about this mess anymore.

мразя да мързелувам.

на Хезиода (:

но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи.
и сигурно нещо е грешно във мене
и може би всъщност аз оглупявам
правопропорционално на течащото време.
КЪДЕ Е ПОЕЗИЯТА В ТАЯ ДЪРЖАВА ?!

и май е време хезиод да възкръсне,
(слава богу, вече си имаме хезиода)
преди да е станало прекалено късно -
не ледени философи - по-добре поети на огън.

23. окт. 09г.
15:44

I don't fall in love with people.

I fall in love with characters in books,
mountains, waterfalls, rain showers,
and everything that is intangible.

имам нужда да си поговоря с гошо, някак винаги когато съм в супер странно скапано мразещо света настроение, гошо с две изречения успява да ми покаже колко тъпо се държа по един особено мил начин.

ох ох.