l i l a c.

2011-03-23T20:42:00.001+02:00

4ат room-ЪТ - близките_дале4ни

'zdravei'
'zdrasti (:'
'kak si? uspq li da se naspish, snoshti do dosta kysno stoqhme..'
'kato bebe spah, hubavo mi e da si govorq s teb predi da si legna.'
'i na men taka. hubavo. (: '

познато?
не? е, не се притеснявайте, още имате време пред себе си да я изживеете тая глупост, наречена чат-комуникация.
да? еми.. моите съболезнования.

В началото бе словото. После Господ направи грешката да създаде човека. Или ако сме фенове на Дарвин - Природата направи грешката да създаде човека. А той после започна да се чуди и мае как точно да си обърка положението. Ева изяде ябълката, Каин уби Авел, Юда извърши предателство за 30 сребърника, а после човекът измисли чат-общуването. Понеже нали.. на живо е адски трудно и няма зад какво да се скриеш, когато другият те гледа в очите. Пред екрана можеш да направиш 10-минутна пауза, в която добре да обмислиш отговора си, така че да звучи възможно най-остроумно. Пред екрана можеш да бъдеш какъвто си искаш. Само че не за дълго. В ''Алената буква" Натаниел Хоторн пише: ''Никой човек не може за значителен период от време да носи едно лице пред себе си и друго пред обществото, без накрая да се обърка кое всъщност е истинското.'' Такава опасност съществува и сега - когато сме пред компютъра сме едни, когато го изключим - други. И в тази форма на шизофрения, често първото Аз ни допада повече. Тогава се привързваме към него, храним го, обичаме го, пристрастяваме се. Защото най-накрая имаме възможност да бъдем такива, каквито винаги сме искали, но никога не ни е достигала смелост. Да бъдем по-решителни и по-безстрашни, по-мили и по-добри, по-романтични или по-хладнокръвни. И си мислим, че заблуждаваме човека отсреща. Само че и той си мисли същото. И единственият, когото заблуждаваме, е самият Аз. За кратък период от време успяваме да създадем здрава връзка с човека отсреща, защото той е точно такъв, какъвто на нас ни е нужен - той не ни показва онези си качества, които има вероятност да не ни харесат, защото все още има зад какво да се скрие. А ние можем да си го представяме и идеализираме както си искаме, защото не виждаме истинското му лице. И си мислим, че сме толкова близки с него, колкото никога не сме били с никого друг, а всъщност не виждаме колко сме далеч от истината.
А междувременно продължаваме да се оплакваме на себе си как животът ни е толкова по-различен от този в любимите ни романи. А нима Достоевски и Стайнбек са получили познанието си за хората от чат-стаи? Техните герои са толкова реални и живи, че можеш да ги чуеш как дишат през страниците. Речта им е толкова истинска, че тече като мед и за момент не се и съмняваме в искреността на думите им. Защото тогава общуването е било Общуване. Истинско. А сега и това забравяме как се прави. Сега повече ни харесва да не виждаме очите на събеседника и вместо ръкостискане да се запознаваме с усмихната емотиконка. (: Истинските ни близки - хората до нас - остават на заден план. Те не ни разбират толкова добре. С тях не можем да споделяме по същия начин. С тях не ни е толкова приятно, защото на тях им познаваме както положителните, така и отрицателните качества, и това противоречи с идеалистичния свят, който сме си създали онлайн - там, където всичко е перфектно. Френският писател Фредерик Бегбеде казва: ''Има хора, които, подобно на мен, до такава степен са свикнали да бъдат сами у дома пред монитора, че се открояват в тълпата с изцъкления си поглед и празната чаша в ръка. Ясно личи, че на тези съвременни зомбита, блуждаещи в прозрачни сгради, отдавна вече никой не им е нужен. Самотата е логично следствие от индивидуализма. Как да блеснеш в разговор с живи хора, когато си свикнал да отделяш по петнайсет минути за писмен отговор? Виртуалното е нашето убежище от истинското. ''

Тук съм, само че Ме няма. Виждаш ме, само че не Мен. Говоря ти, само че не на Теб.
Превърнали сме се в близките-далечни.

2011-02-18T18:51:00.007+02:00

изтънял ми е и химикалът, изтъняли са ми и думите, а и от двамата имам нужда и сега не знам да ги мъча ли, да не ги ли мъча.. той тоя химикал ми е толкова любим, от ия и рая ми е, и си обещах, че с него само тук ще пиша, ама мама нещо му беше повредила механизма, пък то и на цвета взе, че се отрази.
те и думите ми така.. много ми бяха любими, ама нещо ми прещрака пружинката и сега и те са едни такива бледи, нищожни и несигурни..
абе искам си цвета от предишната страница, бе!!
имам да се разказвам, а не знам откъде да се започна, затова напосоки ще карам.

'люси ме държеше зад тила. както правят близките хора. според мен човек може да си повръща и сам, защо е нужно някой да го подпира?' [''Татко, Аз и АнгелЪт'' - Ваня Щерева]

за да не се чувства самотен, затова. аз най-самотно съм се чувствала, когато съм повръщала със собствената си ръка върху челото. толкова самотно, че хем повръщах, хем плачех. щото нямаше кой да ме подпира. то това беше на една планина, дето си повръщах виното в тоалетната. не бях пияна от виното, де; мен, за жалост, тоя алкохол никога не ме хваща достатъчно, че да се отприщя и да си бутна стените поне за малко, ей така, колкото да видя как е. от Него бях пияна. [айде без имена, че кой знае кой ме чете, да не станат някви гафове, че то наш'то беше една любов, пълна с тайни, тайни, тайни..] От липсата и присъствието му бях пияна. нямаше го, а си живееше в мен и исках да го изповръщам. най-тежкият ми период на лекуване и изстрадване на Него беше тогава. какво ли прави той сега? к'во се залъгвам, изобщо не ми дреме какво прави, искам само да знам, че понякога се сеща за мен и нещо в него се свива, щото животът му се е лишил от присъствието ми. колкото си искаш бъди щастлив, ще се радвам, ама искам понякога да ти става гадно. почти както ми беше гадно на мен последната половин година, дето ме изтощи, изтърка, протърка е по-точната дума май, точно така си го представям, като дънки на момче, което постоянно пада, изсветлели и още малко на дупка ще станат на коляното. и ти така, ужили ми коленете и ми избягаха думите. както пристигнаха с теб, така и си тръгнаха. сега като си чета поезията, точно от там започва най-красивият ми, най-любимият ми, най-истинският, най-поетичният ми период - от теб. от 'чувствата в сърцето ми замръзнаха', което трябваше да е предислов на това, което беше преди теб и от което ти се предполагаше, че трябва да ме спасиш, само дето то и след теб така завърши, почти също толкова опустошително. още преди да бяхме започнали съм ни обрекла на замръзване, виждаш ли?
от там започнах - от щурците и камините. и снега. вече почти не те помня. изтрих те. щото се опитвам да се грижа за здравето си уж, пък твоите пепелища не ми бяха много здравословни. и това даже го възпях в стихотворение:

[...] четвъртият запали в душата ми хиляда пожара,
после си тръгна и ме остави сама да гася огъня. [...]

ама щом създадох такава красива поезия, сигурно си е струвало, а? тая моя ужасна нужда да искам да знам смисъла на всичко, като че ли винаги има. почти като на симона онова, дето всеки път като го каже ми иде да я прасна по главата с някой подръчен материал. 'ама са къв е смисълът да ям, след като след два часа ще ида при баба и там ще ям. дани, има ли смисъл?' А са де?! дали има смисъл да ядеш, щом си гладен? Знайш кво, аз викам и при баба ти да не ядеш, щото ти до вечерта и без т'ва ще огладнееш, къв е смисълът тогава?
накратко, иде ми да се прасна по главата с някой подръчен материал.
ама иначе почти се излекувах от теб, само синьото плюшено слонче не мога да изхвърля и си ме гледа с жаловити очи горе от библиотеката, докато му се плача. ми кво пък ни е виновно милото, че ти си такова лайно, а аз такава тъжна патка.

2011-01-05T20:58:00.002+02:00

you know you are totally screwed up when there is this one thing you think about every single day.
either
someone you love has died,
you have a really bad problem
or
you are in love.

2010-12-28T21:52:00.001+02:00

честити ми 18 години на този свят. (:

2010-11-12T22:22:00.001+02:00

wish me luck.

and cross your fingers. (:

2010-11-11T21:01:00.001+02:00

the last year of my life's been entirely steeped in you and i wanna abandon it all, delete it all, forget it all.

2010-11-05T21:10:00.005+02:00

заради баницата ми мирише на коледа. чувство, подсилено и от присъствието на ия и рая. хубаво ми е.
лежим в стаята им, ужасно е тъмно и единствената светлина идва от звездичките по тавана. обичаме да си представяме, че сме под звездите на открито небе. всичко е почти като едно време, много преди всеки да порасне и да се промени прекалено много в самостоятелна посока, за да може да бъдем един цял организъм повече. и все пак е вълшебно, защото за момент успяваме да почувстваме магията на това, което сме, когато сме заедно, а ние сме чудесни заедно. аз и ия срещу ели и рая, всяка виждайки себе си в по-малкото животинче, което закриля, защото ия е ужасно мен, а рая ужасно ели. то е почти като хенри the time traveler, който среща своето younger self. виждаш момичето до себе си и после усещаш, че си в собствената си кожа и за момент пред очите ти преминават всички години разлика между двете и си даваш сметка колко си се променила и колко тепърва ще се променя другата. а ия има рожден ден два дни след може би най-важния изпит в живота ми и мен ужасно ме е страх от това, което ме очаква ако го мина и ако не го мина, може би в еднаква степен и от двете ситуации, но пък какво толкова, каквото има да става, ще стане, не заради присъствието на някава измислена съдба, не заради велика сила, която в крайна сметка подрежда всичко в живота ни точно така, както уж е трябвало да стане, а заради хората в живота ни, защото всичко, всичко си заслужава за тях и всичко се подрежда точно защото тях ги има.

лежим и гледаме звездите, чувстваме се големи и малки, сериозни и детски, носталгични и весели, уморени и енергични, но всичко е наред, защото когато сме заедно се уравновесяваме.

мълчим и се усмихваме на себе си, а ия казва:
'случайно да ви се намират пържени картофки?'

2010-10-16T11:17:00.000+03:00

http://leloveimage.blogspot.com/2010/10/maybe-one-day.html

and now you're so not worth it. (:

2010-09-14T23:23:00.004+03:00

а сега се предполага, че трябва да обобщя лятото.

обичах го. беше красиво. беше пълно с хора и път. с море и волейбол. с всичко.

имаше дълго пътуване до другия край на страната. имаше красиви залези над езера. имаше най-прекрасните и откачени роднини на света. возене на лодка в езерото им. гледане на световното по футбол в къщичката до езерото. най-веселата баба на света, защото, симона, не знам дали знаеш, но 'хем е далече, хем не е!' :D обожавам я. имаше варна, където видяхме слънце само един ден, а после ни наваля хубаво дни наред. имаше и още неща, които ме докараха до нервна криза, и над които сега се смея. ИМАШЕ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ПО ВОЛЕЙБОЛ. имаше казийски, имаше разговори с всички и снимки и тичане пред двореца със знамена на гърбовете, и лутане по коридорите на двореца в опит да ги намерим, и тайно надзъртане през дупките на вратите в опит да видим тренировките им. успешен опит! имаше делфини, имаше надя, имаше и съвсем случайно: 'извинявай, може и да се припознавам, Хез?' след като 20-тина метра тичах след рижавата й коса, която няма как да сбъркаш, дори никога да не си виждал на живо. имаше конници, манастири, калиакра, където имаше такъв вятър, че би било добре да снимат 'брулени хълмове' там. после имаше още мачове, много риби и аквариуми, хиляди цветя на едно място, разни побити камъни във форма на какво ли не, стари столици и още пътуване. някъде измежду тия неща имаше и репродукция на 'тя и той' на живо. ;d
после имаше вкъщи, часове stucked в 'пингвините', защото навън вали проливен дъжд, единственото сладко кафе в живота ми, лигави филмчета в киното. разни луди мъже, гонещи ни от пейки и забраняващи ми да снимам. елизабет втора. ;d после 'о, боже, ама той е едно към четири!!' sleepovers в опити да убием пчела с арбалет. имаше връщане в миналото. имаше росен, който е най-прекрасният човек на тая земя [след още няколко ;d], имаше рожденни дни и ресторанти с течащ покрив, вода, събираща се в жълти легени и яко кибичене, симона, помниш ли, в смотани дискотеки. :D това лято имаше и готвене на разни вкусотии и, вярвате ли, справих се без да запаля къщата или себе си.
имаше гърция, в която единственото хубаво нещо.. всъщност е повече от едно, са кафето на плажа и невероятните сладки в хлебарницата, които, видиш ли, се оказа, че ги прави българка. е, и сто пъти да отида, няма да си променя мнението, гърция не е българия. чужда е и това е то.
после имаше провалени планове.
после 'събиране' с класа, на кое се явиха има няма 10 човека. имаше боулинг, от който после имах мускулна треска на дясната ръка. ;d
пък съвсем накрая успя да ме хване летният вирус и един ден упорито повръщах, изгледах половината филми на земята и изпих половината глюкоза в аптеката.

имам чувството, че мога още стотици неща да кажа за лятото, още повече, че не е особено приятно да завършвам с глюкоза и повръщане, но такова е положението.
а, и това лято успях да изгледам хиляда сериала, да се запише.

песен на лято '10 - starship - nothing's gonna stop us now
книга - on the road - jack kerouac

благодаря, лято.
сбогом, лято.

2010-09-12T19:08:00.002+03:00

иска ми се да спра тая гадна пиано версия на песента, защото засилва тежкото чувство в мен, защото гошо си отиде преди малко и защото с него си отиде и последната частица лято, която упорито и инатливо се опитвах да задържа в шепите си, защото ми е мъчно и сълзливо, защото навън е по английски мрачно, пък аз обичам англия, а оставих плановете за нея до след няколко години. защото това беше най-хубавото лято, а след него нямам никаква представа какво ще правя с живота си. а нуждата от взимане на бързи решения упорито чука на вратата с риск да я разбие, докато аз още съм неподготвена за чуждо нахълтване в стаята.

2010-09-05T20:24:00.000+03:00

на тоя свят две неща мразя най-много - безпорядъка и хората, защото го създават.

2010-08-31T17:17:00.001+03:00

When you finally accept that it’s OK not to have answers and it’s OK not to be perfect, you realize that feeling confused is a normal part of what it is to be a human being.

Winona Ryder

има някаква нова опция в блоговете , 'статистика'. според нея през последната седмица някакъв човек е попаднал на блога ми, търсейки в гугъл следото:
'как да направиш фонтан от спрайт'

you just gotta love this world.

2010-08-29T10:33:00.001+03:00

и се ядосвам още малко. защото не знам какво да се правя. всъщност знам. ама и това някак не искам да го правя, защото изисква от мен да се хвана и реално да свърша нещо. пък аз вече толкова време се нося по течението на собствената си летаргия. абстиненция към неправенето на каквото и да е. а винаги съм знаела, че е то е по-лошо дори от правенето на грешки и че въпросът "защо го направих" винаги е по-малко лош от "какво ли щеше да стане, ако го бях направила".

Хриска

2010-08-10T21:45:00.000+03:00

вижте какво, нямам нищо против идеализма, нямам нищо против достойнствата на чистата наука, нямам нищо против търсенето на истината във всичките й форми, но се страхувам, че рано или късно идва момент, когато започваш да подозираш, че ако съществува една неоспорима истина, то тя се състои в това, че цялата многоизмерна безкрайност на Вселената най-вероятно се управлява от шайка безумци, и ако човек трябва да избира дали да прекара още десет милиона години, за да открие тъкмо това или просто да грабне парите и да изчезне, то аз самият бих предпочел второто.

'пътеводител на галактическия стопаджия'

2010-08-09T21:36:00.001+03:00

it's not ok.
it's not and i can't fight it anymore.

2010-08-06T23:06:00.007+03:00

Бях в болница. Лежах в леглото и спях. Усещах как сърцето ми препуска както през последните няколко седмици, сякаш нещо ме преследва.. сякаш ме е страх. Отворих очи, сърцето ми още биеше ужасно бързо и силно и ужасно ме беше страх. После видях Питър до леглото, гледаше ме с поглед, който беше по-уплашен и от моя, наведе се над мен, погали лицето ми и ми каза, че всичко е наред. Аз му казах, че го обичам и го помолих да легне до мен.
После се събудих.

Мразя, когато сънищата са толкова реални.
Страх ме е.
А напоследък се чувствам толкова самотна, че сърцето ми не го понася, събуждам се неочаквано и дишам бързо, чувствам се мъничка и ничия и просто искам някой да ме прегърне, искам удобни и силни ръце, в които да се сгуша и да заспя на удобно, безопасно, топло, мое..

2010-08-01T00:34:00.002+03:00

август.
обичам август.

през август всичко е хубаво и е по много много много.

2010-07-31T22:08:00.003+03:00

-you worry a lot about your people, don't you? your friends, your mother, your brother. no wonder your head's all clogged. you're still sunk under.
-under what?
-your attachments. all these people who feed you biscuits, pat your head, and tell you you're not fit for the outdoors. you still see yourself through their eyes. is that it? Ha! God, you're easy. we've got to get these people out of your head!
-do you understand? these people are my family, i can't just cut them out.
-peter can't use his powers without someone holding his hand.

-you get to know people if you see them when they think they're alone. you see them for what they truly are. selfish, deceitful and gassy.
-so what is that, your big truth about the world?
-the sooner you learn it, the sooner we get that collar off your neck. people suck, friend, every last one of them. never forget that.
-not all of them.
-Oooh, right, there's a girl.
-she's not like the rest of them.
-everyone's like the rest, that's why they're the rest.

HEROES

2010-07-28T00:44:00.012+03:00

Убеден съм, че нещата могат да се подобрят чувствително, ако всеки спре да мрънка, мислейки себе си за поредното изключение, очаквайки промяната на неговата лична съдба да дойде от вън. Необходимо е всеки да положи максимално старание в качественото реализиране на своята „мисия” (…човек, танцьор, ватман, пекар, хигиенист, архитект, клоун, президент …), като не по–малко важно условие е, успоредно с това, да не пречи на останалите да реализират тяхната. Защото качеството на живота, който водим, е плод на порочна верижна реакция от незавършени или претупани човешки дела. Затворен кръг, за който сме отговорни всички до един.

искам да ви разкажа за росен.

росен е от ония хора, които могат да променят и теб и дългогодишно изграждания ти мироглед за света само с няколко изречения.
росен е от хората, които са в такъв абсолютен мир със себе си и околните, с целия свят, че осъзнаеш ли го, с такава сила те зашеметява, че се чувстваш като една малка мравчица. чувстваш се ужасно нищожен преди такива хора.
росен е от личностите, напълно противоположни на моята, което още повече ме кара да се озадачавам как, за бога, е възможно почти еднаква кръв да тече във вените ни. аз мога да се притеснявам за най-малкото нещо, а той умее да успокоява хората около себе си по такъв невероятен начин.. без дори да каже и думичка. мен можеш да ме запалиш за секунди и така да крещя, че после да нямам глас, а той говори толкова леко и тихо, че понякога ми се налага сериозно да напрягам слух, за да го чуя.
росен е от хората, които не говорят просто, за да тренират мимическите си мускули. той е една от ония ходещи книжки с приказки, пълни с мъдри думи. винаги можеш да научиш нещо от него. две минути и вече знаеш двеста и две нови неща.
росен е от мъжете, които така добре са усвоили момчешкото си възпитание на млади години, че никога няма да се превърнат в част от огромната невъзпитана маса мъже, заливащи света. той е от застрашения вид все по-фрапиращо бързо изчезващи учтиви хора.
които казват 'драго ми е', докато се ръкостискат с теб и чуват името ти.
росен е човек, който ще ти препоръча да гледаш филм или да прочетеш книга и още преди да си го направил ти ще знаеш, че този филм или тази книга ще са способни да прередят маниакално подредените ти мисли, точно както самият той е успял да направи.
той ти подхвърля една мисъл, зашеметява те с едно умозаключение и ти просто си мислиш: божичко, ама какво правя аз тук.. какво правя аз там горе, в облаците, когато този човек е стъпил толкова здраво на земята и ни показва на всички как трябва да се живее. докосвайки пръстта под краката си.
росен е последният каубой. за челите 'мостовете на медисън'. за останалите - застрашеният вид. човекът, който за разлика от мен, от теб, от почти всички останали, се опитва да няма излишни драми в живота си. опитва се да го опрости и да го направи колкото се може по-истински и земен. човек, който обича планината, обича родното, обича първичното и натуралното, обича погледите на хората, които говорят повече от думите им.

росен е от хората, които са на тази земя с единствената цел да покажат на всички нас как всъщност се живее.

п.п. а ако ви кажа, че освен това е и невероятен архитект, фотограф и художник, обещавате ли да повярвате? ;p

росен пък миналата седмица ми препоръча да гледам 'писмо до америка' и това се оказа най-истинският филм, който някога съм гледала. и има унищожително истинска игра на актьорите. и унищожително истински цитати.

Не се обадих преди да тръгна, защото не обичам да бъда изпращан. Освен това знам, че и ти не обичаш да бъдеш изпращач.

Ще озвуча финалната сцена с оная песен на баба ми.. нали я помниш? Дето животът минава като сянка.

Трябва да се съобразяваме с това, което жените искат.

мене не ми го побира акълът как от толкова хора във ню йорк точно тебе избра нейно величие смъртта. сигурно е красива, нали? питай я, питай я, мамицата й. питай я всичко, което искаш да узнаеш и ЗАПОМНЯЙ! цитати ще искам.

Зная, че не съм ти писал отдавна, но ти ще се събудиш и ще ми простиш, чуваш ли? Аз страхотно го бях закъсал. Намразих думите.. спрях да пиша.. не обичам да говоря. Как ме изтрайва Нина, не знам. Не мога да си обясня защо още е с мен.. .... бахти идиотщината.

- а вие на каква тематика пишете?
- Не знам какво значи тематика. Не ме интересува. За мен си струва да пишеш само абсолютно истински неща. Нещо, което те стиска за гърлото, нещо, което те помила.

- мога ли да ви направя един портрет? Нося със себе си една камера.
- На мен ли?
- Да, много ли ще ви притесни?
- Не, ама.. аз излизам ужасно на снимки. Иначе нямам нищо против. Може да напишете някой ден един разказ за една самотна реставраторка, която пътува със старата си лада и разказва мита за орфей. Какво да правя сега?
-Нищо не правете. Просто си.. бъдете Вие.
- [смях] е.. много е трудно да си бъдеш Ти, когато те наблюдават.

- ти какъв си?
- Пиша книги. С това се занимавам. Тръгнал съм към едно село да търся една песен. Бабата на един мой приятел я знае тази песен.. невероятна е, песента. Едно време възкресявали мъртвите с песни. Някои хора вярват..
- Ей такива, тинтири-минтири, ама най-ги мразя. Абе вие що за хора сте, бе. Абе може ли мъж, здрав-прав, да тръгне да ми се мота нагоре-надолу да ми търси една песен. Аз се скапах от бачкане. Блъскам като вол. Случва се да не мигвам по петдесе часа. По петдесе и два часа се е случвало. Аз ако легна един път в гроба, айде, ако обичате, да не ме закачате. Айде, много ви моля, поне там да не ме безпокоите. Ай, да му се не види макар..

- ще ми позволите ли да ви снимам? Така, както сте с хляба.
- Мене? Мене ме е дълбоко срам. Снимай си наоколо.
- Наоколо е тъжно, а вие сте.. така усмихната. Нека ви снимам.
- Мястото тъгува. Но аз не му се давам.

Стана много истинско. Много добре стана. Така де, ако почнете да се лъжете от началото.. става АД.

Харесва ми, когато вали. Когато вали се чувствам спокоен. Въобще.. обичам да вали. Ужасно много ми липсвате. Мхм. И чакам да се обадиш.

2010-07-21T23:39:00.000+03:00

2010-07-19T23:54:00.003+03:00

and I didn't know if you knew, so I'm takin' this chance to say
that I had the best day with you today.

(:

радвам се, че най-сетне си си тук, the bestest of all my best friends, за да ме спасяваш от глупавите ми депресии, изразяващи се в безсмислено лежене на пода на стаята с блуждаещ поглед по тавана, изразяващ пълно отчаяние от личността ми, защото нямам никаква идея какво да правя с бъдещето си, още по-фрапиращо - с настоящето си и защото теб те няма, за да ми помогнеш с отговорите на тия тъй ужасяващи въпроси. наистина го мислех онова оня ден.. когато ми се обади и ти казах, че искам да се прибираш по-бързо, защото без теб се чувствам само 10 процента от човека, който мога да бъда.

и благодаряяя, че винаги имаме толкова щури и прекрасни и откачени и спокойни и красиви и летни и дъждовни и всичко това събрано в едно дни.

обичах днешния ден.
обичам, когато спонтанно решаваме да се изнесем от вкъщи и да хванем следващия автобус. обичам как винаги имам маниакалната нужда да планирам абсолютно всичко точка по точка, от началото до края, като германски войник, но когато съм с теб, някак знам, че всичко ще се нареди точно както трябва да се нареди и не проявявам тая плашеща за останалите черта от характера ми, караща ме още малко да извадя и карта, за да начертая маршрут. ебаси дългото изречение. два пъти си изгубих мисълта.
обичам когато си губя мисълта, а това се случва наиииииистина често, а ти не казваш нищо и просто търпеливо ме чакаш да си намеря думичките.
обичам колко бързо си избра гоблен. аз щях да стоя поне 8492 години, докато взема решение. не е реално как изобщо не мога да взимам решения. remember?

'give me reason, but don't give me choice,
'cause i'll just make
the same mistake
again.'

и беше страшно хубав моментът, в който те снимах, видях готиното момче на алеята отсреща и насочих обектива към него и точно преди да остане с гръб към нас, той забеляза, че го снимам и така готино се усмихна, че ми направи деня с пет идеи по-прекрасен. if possible.

обичам дори моментите, в които разни луди мъже се разкрещяват насред парка да спра да те снимам. ама той НАИСТИНА, НАИСТИНА беше луд и дори мисля, че беше пророк or smth. иначе защо те нарече 'елизабет втора', когато пет секунди преди това ти разказвах за чантата ми с нея? ;d точно така. пророк. луд пророк. ама ужааааасно ме изплаши. :D

обичам, че обичаш кафе, а аз не. и все пак с теб е супер супер сладко. ;d или може би беше от кафето. ;d малкото кафе и многото мляко. no idea ;d и обичам точковата ни система за красиви мъже и онзи зад теб може би не беше 10-ка, но очите му определено бяха за 11. ;d

обичам прекарания един час в детския кът в 'пингвините', върху малките дървени масички и столчета за деца, насред всички хубави цветни детски книжи. докато навън вали страхотен дъжд. обичам подкопаването на конкуренцията. ;d обичам плановете за нашата собствена книжарница, която ще бъде тооооолкова прекрасна.

с теб дори обичам киното да не е пълно. обичам как се подиграваме и се смеем на блестящия едуард, когато предлага брак на спъващата се лейди. обичам успокояващите речи на.. оная.. no idea как се казваше. ;d

между другото си сложих звездичката в една кофичка от сладолед, пълна с вода и сега я наблюдавам как расте. ще я кръстя Дори. ;d

ООО БИИИ ЧААААМ ТЕ!

'When we were five, they asked us what we wanted to be when we grew up. Our answers were things like, astronauts, president... or in my case, a princess.
When we were ten, they asked again. We answered, a rock star, cowboy, or in my case, a gold medalist. But now that we're grown up, they want a serious answer. Well, how about this. Who the hell knows?
This isn't the time to make hard and fast decisions; this is a time to make mistakes. Take the wrong train and get stuck somewhere. Fall in love... a lot. Major in philosophy, because there's no way to make a career out of that. Change your mind, and change it again, because nothing's permanent. So, make as many mistakes as you can. That way, someday, when they ask what we want to be, we won't have to guess... we'll know.'

2010-07-15T00:59:00.011+03:00

i hate to tell myself to just be happy.. but i don’t feel happy. and when i try to change it, when i try to remember what being happy felt like, i can’t. i don’t feel joy. i don’t feel inspired. i feel numb.
oth

pretty much the way i feel.

искам си ради. връщай се бързо, best friend, 'cause i need you.

2010-07-14T18:17:00.004+03:00

just in case you haven't figured this out yet, men need to be hit over the head with things. sometimes frying pans, mostly love.

oth

2010-07-14T16:44:00.002+03:00

we are going to have to be strong for everybody else who can't be.

oth

2010-07-12T18:28:00.002+03:00

и разбрах, че никога няма да се почувствам себе си, докато не се махна от тук и докато теб те няма.

2010-07-11T23:23:00.003+03:00

home, sweet home.
варна sux, а аз изпълних едно от нещата в списъка 'things to do before die' и гушнах матей казийски. и всички останали пичове. love love love.
подробности later, защото испания има нужда от моята съществено важна подкрепа.

2010-07-06T07:19:00.002+03:00

здравей, варна.
i've been expecting you.

2010-07-04T23:28:00.001+03:00

Много често единственото, от което се нуждаем, не е любов, а тоалетна.

2010-07-04T17:25:00.005+03:00

беше ужасна загуба на време и емоции да си мисля, че някога изобщо съм те обичала.
имам ужасяваща представа за разграничаване между любов, привързаност, приятелство и производните, особено когато човекът отсреща е още по-голям глупак от мен.
anyway, радвам се, че се отърсвам.
[въпреки че понякога още те сънувам.]

2010-07-04T01:20:00.005+03:00

за лятото и за музиката, която напомня за него. за вечната тейлър суифт, която има текстове за в-с-и-ч-к-о. за бозавия o.c. и за сет, който не го прави бозав. за адам броуди преди всичко. едноминутно мълчание в израз на дълбоко уважение към очарователната му душевност и красивото му телосложение. ;d за поезията, която пишем по салфетки, в тетрадки, на скъсани листчета, по стените и вратите, по телата дори и общо взето, кой където намери. за синьото. небето, което не ни е простор, защото ние нямаме простор, толкова сме необятни ;d морето, което е поезийно и петя дубарова, която е всичко. за романтичните филми и детските филмчета, които продължаваме да гледаме. за това, че през повечето време не вярваме в себе си, а в останалата част от времето опитваме да убедим останалите, че ние всъщност м-о-ж-е-м. за нещата, през които сме преминали, за които не мрънкаме. е, малко, може би. но които са ни направили това, което сме. за това, че мразим да говорим банални неща, но тайничко в себе си знаем, че са верни. за това, че често се паникьосваме, когато говорим с определени хора. да, и аз го имам тоя проблем. и езика ми се завързва, и устата ми залепва, ушите ми оглушават и нищичко не мога да кажа. после за моментите, когато пък не млъкваме, защото, слава богу, противоположно на горното, има хора, с които се чувстваме толкова Себе си, че няма накъде да бъде по-перфектно. за прекрасните момчета и мъже, защото 'някой път ей тъй седя и обичам мъжете'. за същите мъже, които свирят на китара и могат да готвят. и аз държа да имат брада, ти не толкова. ;d
за това, че сме седемнайсетгодишни и побъркани. ^^

за всичко прекрасно на тоя свят, защото вярваш или не, ние всъщност сме си едни доста прекрасни момичета. ;p [trying to find a place in this world].
и ние сме способни да се справим с всичко.
и накрая всичко ще се нареди.
и we're gonna be ok, perfectly fine, alright...

много пъти по 365.

честит рожден ден, Тони. (:

п.п. ще се видим след близо три дни!

2010-07-04T00:42:00.009+03:00

мисля, че депресията ми минава нездравословно бързо поради присъствието на единия от гошовците, който само ме разсмива и който ИМА ТЕНИСКА НА ШВАЙНЩАЙГЕР! ах. умир.
не знам, не знам, мисля, че в тоя свят до края на живота ми единствено с момчета, наименувани георги, ще мога да съжителствам нормално без да ми се иска след определено време да удуша някого. нещо в името има сигурно. просто нося георги-аура и Това Е То.
и като че ли те са единствените хора, на които се оставям да ми казват в очите колко съм отвратителна понякога без да се озъбвам и да проявявам агресия ;d и винаги знаят какво точно да ми кажат после. ;d обичам ги и туй то. добре, че и те ме обичат, иначе не знам как щяхме да се оправяме. но тегавата тема за мен и любовта някой друг път. ;d

[00:48:12] Gosho каза: stiga si gi hranila horata be
[00:48:14] Gosho каза: smisul
[00:48:15] лю каза: :D:D
[00:48:15] Gosho каза: ti da ne misli6
[00:48:17] Gosho каза: 4e e lesno
[00:48:26] Gosho каза: bahti sportniq kritik det si
[00:48:31] лю каза: :D
[00:48:34] лю каза: ай ноу. ; (
[00:48:40] Gosho каза: ieie
[00:48:43] Gosho каза: i luf ya anyway
[00:48:43] Gosho каза: ;d
[00:48:47] лю каза: (rofl)(hug)

[00:52:52] лю каза: не ми помагаш с тия кифленски определения.
[00:53:09] Gosho каза: e tfa tree6e mine za buzik,koito strannoto ti 4uvstvo za humor nemoja da asimilira
[00:53:11] Gosho каза: :D
[00:53:24] лю каза: 8-|нямам странно чувство за хумор пък.
[00:53:35] Gosho каза: izobshto daje
[00:54:14] Gosho каза: dobre puk
[00:54:16] Gosho каза: nqma da riskuvam da te razdraznq
[00:54:20] Gosho каза: are leka nosht sluncho {}
[00:54:33] лю каза: (hug) лека ^^
[00:54:42] лю каза: тенк ю вери мач фор биинг хиър :О
[00:54:53] Gosho каза: uhm
[00:54:59] Gosho каза: s kakfo tolkova pomognah
[00:55:00] Gosho каза: ;]
[00:55:12] лю каза: айде, не ме карай да говоря банални работи,
знаеш колко мразя ;d
[00:55:20] Gosho каза: znam,da
[00:55:22] лю каза: просто мерси, защото ми е депресирано и самотно
[00:55:26] лю каза: и ти си тук и ме развеселяваш
[00:55:27] лю каза: ;d
[00:55:38] Gosho каза: nali se nqkak trqq da ti pomogna :D
[00:55:43] лю каза: ъф корс
[00:55:49] лю каза: все пак имаш тениска на швайнщайгер
[00:55:50] лю каза: :D {}

2010-07-04T00:26:00.004+03:00

защо? защо непрекъснато си повтаряш 'да, но аз не бях такъв човек..'
да, не беше. не си. вече не си същия човек. онова време свърши. а откъде всъщност си сигурен, че човекът, който си бил тогава, е по-добър от този, който си в момента? ти си такъв, какъвто си Сега. такъв, какъвто създаваш себе си спрямо заобикалящата те среда и случващите се събития; спрямо ситуацията, конкретната ситуация, в която си се намирал в дадения момент. тогава си бил такъв, защото така е трябвало. така е било най-удобно за теб. така си съществувал най-комфортно, в унисон със себе си. онази ситуация никога няма да се повтори; никога моментите не се повтарят идентични на дадени минали. и след като ситуацията няма да се върне пак същата, защо считаш за нужно Ти да се върнеш същият? ти си такъв, какъвто ти е най-удобно да съществуваш в момента. отърси се от човека, който си бил и не искай да бъдеш него отново. той не би се справил в ситуацията, в която се намираш в момента. може тогава да е бил изключително удобен за създаване на щастливо настояще, но тогава моментите са били различни. остави тази личност на мира. може и да е била невероятна навремето. не и сега. сега не би била. сега Ти си.
Ти си по-силен и по-добър човек, отколкото си бил и отколкото някога ти се е искало да бъдеш.

2010-07-04T00:09:00.003+03:00

в момента искам да избягам някъде и понеже всъщност няма да избягам, ще седя тук цяла вечер и ще пиша всякакви глупости, които са ми се въртяли през главата последната година, а аз съм била прекалено мързелива, уплашена, без желание, време или смелост да ги напиша и т.н.
прощавайте, че ще ви затрупам с всички неща, които вероятно ще ми се излеят изпод пръстите.
кой знае, може пък като започна да пиша да осъзная, че все още страдам от същия недостиг на желание и смелост да пиша.
пък и поезията ми е тотално умряла и искам да си избия творческата агресия в друга посока a.k.a. 'пиши глупости в блога'.

2010-07-03T23:24:00.005+03:00

[разговор, проведен на висше философско ниво с най-малката братовчедка. върховният сладур. :D]

-дани, хайде да гледаме детско.
-детските са при ели оттатък.
-е искам с теб да гледам.
-еми аз имам само търсенето на немо и ледена епоха тука.
-хайде ледена епоха. само, моля те, кажи, че е три.
-е, не, съжалявам, че ще те разочаровам. две е.
-нищо, хайде да гледаме.
-айде, лягай тука на диванчето.
-нее, искам на леглото.
-ама далече ще ти е. лягай, аз ще си чета книжка.
-неее, искам да гледаш с менее. ела, ще ми легнеш на дупето.
-хахаха, чакай това да си го запиша.
-какво, да ми легнеш на дупето ли? кака вече три пъти ми е лягала на дупето. колко много думи пишееееш. к-а-к-а в-е-ч-е т-р-и п-ъ-т-и м-и .. много думи са. дани, виж колко ми е рошав бретона. дани, айдеее, защо пишеш, не съм толкова смешна. виж още колко реда написа.. ужас. вече няма да събереш място на екрана. престаниииии. нарочно го правииииш.
-айде, тръгваме.
-айде, тръгвай. ама кажи какво е смешнотоо.
(и ме рита по дупето)
-само се смееш, а нищо не ми казваш.

Боже, как гадно ме рита :D

2010-07-02T20:38:00.007+03:00

и тъй. лято е, а аз съм паникьосана и депресирана.
'е, това си ти е перманентното състояние', би казала нина. ;d

миналата година по това време.. сякаш беше вчера. сякаш е днес.
миналата година по това време се опитвах да проумея, че смъртта е на една крачка от мен. още не съм го проумяла. не мисля, че някога ще мога.
миналата година по това време слабо ме вълнуваха много неща. всички неща. защото нещо огромно си беше отишло предишният ден и аз не виждах смисъл в това да се вълнувам за каквото и да било.
миналата година по това време неуспешно и все пак упорито се опитвах да се оттърся от случилото се, от случващото се, защото имах нужда да започна отначало. имах нужда да загърбя толкова много неща, защото знаех, че ако не го направя, много скоро ще полудея.
миналата година по това време нямах сила за нищо.
миналата година по това време сякаш е днес.

днес се опитвам да помня хората, които си отидоха без да са искали, сграбчени от тънките пръсти на смъртта.
днес се опитвам да забравя хората, които си отидоха по собствено желание, въпреки че ми дължаха присъствието си.
днес се опитвам да повярвам в себе си, защото през последната година никой друг не го прави, а аз още по-малко.
днес се опитвам да загърбя нещата, които ме дърпат назад, защото станаха прекалено много, прекалено тежки и прекалено забавящи ме. а аз имам отчайващата нужда постоянно да съм в движение.
днес имам същите здравословни проблеми, които имах и миналата година и мисля, че не мога повече да се боря.

днес избърсах прахта от книгите, оставени за Някога и за два часа прочетох 'За мишките и хората' на Стайнбек, а после за още толкова плаках, защото Стайнбек винаги успява да трогне ония забравени частици в мен, оная състрадателност, която не бива, не бива да оставям да хване прах като книгите. защото познавам Лени.
днес имам българското знаме, разпростряно на леглото си, чакащо след няколко дни да стане пряк участник в сбъдването на една моя мечта.
днес изпратих най-добрия си приятел, типично пътешествениче-типче с раница, по-голяма от него, до автобуса, от който започва Пътешествието.

няма да допусна лятото на 2010 да бъде лятото на 2009, защото i believe i deserve everything i dream about.
а аз заслужавам много повече от лято, пълно със сълзи и печал.

2010-07-01T10:03:00.002+03:00

hello, summer.

2010-06-27T08:56:00.003+03:00

-if you take time off now, you'll never go back. you'll lose momentum.
-momentum toward what? all i've been doing is working toward being a journalist. i'm not going to be a journalist, so what momentum am i losing exactly? I don't want to do that. I don't want to be at Yale where everyone is focused and working toward something, and I'm just floating.

gilmore girls

i really don't wanna do that.
and i desperately need my direction.

2010-06-24T21:43:00.001+03:00

Annie Reed: Now that was when people KNEW how to be in love. They knew it! Time, distance... nothing could separate them because they knew. It was right. It was real. It was...
Becky: A movie! That's your problem! You don't want to be in love. You want to be in love in a movie.

sleepless in seattle

2010-06-20T21:41:00.006+03:00

ииии кой има билети за мачовете във варнааааааа?
;pppp

HELL YEAH.

2010-06-19T20:10:00.007+03:00

късно вечер. телефонът прави 'бип'. сърцетуп. не си ти. той е. той иска утре да се видим. ами добре. гледам филм. доктор хаус е секси. спи ми се. лягам. музика на ушите. някъде през нощта. събуждам се. ужасни гръмотевици. пиша му, че ме е страх. не отговаря. все тая. още имам слушалки. махам ги. заспивам. събуждам се. прасецът пак ужасно ме боли. искам да изкрещя. много ме боли. сутрин. навън е мокро. с ради на басейна. плуваме. обичам вода. свободна съм. той звъни. изгубила съм track of time. къпя се. обличам се. вървя бързо. вкъщи. преобличам се. обичайната процедура ключове, пари, телефон. само че при мен книга, mp3, дъвки. разни хора, разни приоритети. автобус. гара. чакам. ама разбира се. файнъли. носи ми роза. почти съм трогната. вървим. има хубава тениска. апартаментът му. -може ли да изчакаш? -ами сигурно може. ама побързай. .. вървим. говорим. нямам представа къде се намирам. -гладна ли си? -гладна съм. .. пица. не беше вкусна. едно малко момче ни говори. с него като че ли ми е по-интересно общуването. малкото момче си тръгва с баба му. нина ми звъни. има нова прическа. радвам се, в понеделник ще видя. храним бездомно куче с остатъците пица. той си купува билет за скорпиънс. завалява. много съм уморена. той казва, че съм ужасно песимистичен човек. възразявам. въобще не ме познава дори. нямам и желание да ме опознава. черквата във вароша. сядаме отвън да си доям сладоледа. -хайде на пейката пред черквата. -не искам там, хайде на другата. .. разказва ми за леля му. била ужасен човек. казвам, че да си егоист е съвсем нормално. не ме разбира. винаги казвам на хората какво мисля. пак не ме разбира. била съм мазохист. сега пък аз не разбирам. вървим по дългите алеи. разказва ми някакви истории, които слабо ме интересуват. казва, че мразя прекалено много неща. напротив. обичам. обичам сняг и щурци. вече щял да ми казва щурчо. не, няма да ми казваш щурчо. започваме да спорим.
краката много ме болят. ама адски ме болят. виждаме някакви понита. не са розови. упорито иска да ги погаля, аз упорито не искам. виждаме хубаво куче. той ме хваща за ръката, после ми се извинява. аз вече отдавна съм изгубила розата. почти не говоря. странно е. аз много говоря. гърбът ме боли. косата ми е много къдрава. гарата. купувам си билет. прегръща ме и се извинява, че е говорил толкова много. е, няма проблем. прощавам ти. виж, за доживотната травма не знам дали мога да простя. за малко да си забрави ключовете в раницата ми. казах му, че ще забравя, че са в мен. много забравям.
пътувам. равносметка.
не става.
хич не може да те замести.

2010-06-13T18:49:00.004+03:00

ние с гошо ви подаряваме малко от енергията и слънчевостта си. [включително слъчасалостта, която ни причини трайни психически наранявания.] - click

2010-06-13T16:13:00.002+03:00

иииии да, второто са го напечатали толкова кофти, че чак сърцето ме заболя, но пък.. !!!!
ПЪРВИТЕ МИ ПУБЛИКУВАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ!!!!

пълна истерия.
георги ми показваше нещо и в същия момент аз видях вестника и започнах да пищя и не спрях пет минути, а той само стоеше неподвижно и ме гледаше с ококорени очи и: дани, какво става? дани, бе, какво ти има?
и О БОЖЕ ГОСПОДИ.

умир.

2010-06-11T00:57:00.002+03:00

май, май.. май се оказва, че ще трябва да пиша за 'малкия принц' за оформяне по философия. за малкия принц и самотата.

найс, а.

2010-06-11T00:55:00.000+03:00

Та, някак не отива на момичето от фара да пие чай. Момичето от фара пие отлежало уиски, живее в самота и направлява корабите пълни със моряци, които се завръщат при любовите си.
Никой не се завръща при фаровете, уви.

my lover <3

2010-06-09T20:55:00.004+03:00

аз искам само да кажа,
че имам най-великия тате на света. ^^

-никога през живота си няма да мога да ти се отблагодаря за всички неща, които правиш за мен.
-за мен е удоволствие.

ах. и изведнъж всичко си идва на мястото и цялата каша в обърканото ми съзнание си намира мястото, защото съм си у дома.

2010-06-08T10:14:00.001+03:00

I just feel like I'm never gonna have it. The whole package, you know? That person.. that couple life. And I swear, I hate admitting it because I fancy myself Wonder Woman, but I really want it. The whole package.

gilmore girls

2010-06-07T20:19:00.002+03:00

hell yeah.

гърбът ужасно ме боли.
имам нужда от плуване.
мразя велкова.

симона, ще го направим, ясно!!!!? защото иначе.. не знам, но знаеш на каква агресия съм способна. ;d още повече, когато става въпрос за казийски, за бога. умирам да го видя :D пък аз вече започнах да правя план относно билети и маршрут и..
и всъщност ти току що ми се обади, така че, да, няма какво да ти обяснявам.

хихихи, муньо, ще бъде велико. *щастливият знак с пръстите на ръцете*
имам чувството, че дори съм склонна да не си купя боксова круша с лицето на велкова върху нея.
^^

обаче дори мисълта за матей не може да излекува гърба ми. :d

2010-06-03T08:08:00.003+03:00

леле, колко много мразя да си изкривявам душата да говоря/пиша за неща, които ама въобщееее не мисля.

i'm an artist, you don't dictate to an artist. you don't tell him what to do. i mean, no one ever walked up to Degas and said: hey, pal, easy with the dancers, enough already. draw a nice fruitball one in a while, will ya?

gilmore girls

между другото, прочетете новата книга на хорхе букай, 'да се обичаме с отворени очи'. чудна е.

2010-06-01T21:49:00.002+03:00

БУКОВСКИ

ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.

2010-05-30T21:00:00.003+03:00

понякога има моменти, ужасни моменти, в които си мисля: ами ако никога не те бях срещала?

ако никога не бях имала възможността да бъда толкова объркано-щастлива за толкова малко време? ей така, щастлива. да знам, че е глупаво и детинско и измислено и прекалено поезийно, за да бъде истина. и все пак - щастливо.
ако никога не бях имала възможността да напиша най-хубавите стихотворения, които може би ще напиша през целия си живот, защото, да, присъствието ти в живота ми ми подари най-ползотворния ми творчески период.
ако никога не се бях събуждала с мисълта за теб, без да го искам, просто се получаваше. щрак. събуждах се и автоматично името ти беше първото нещо, което минаваше пред очите ми. и денят ми започваше с усмивка.
ако никога не бях пропила цялата стихосбирка на маргарита петкова с мисли за теб, защото сякаш всяко стихотворение там е писано за теб. от мен.
ако никога не бях изградила с теб спомени из целия град, ако никога не те виждах навсякъде, навсякъде.
ако никога нямах онези моменти на сърце-туп, когато чуех онова 'дзън' на телефона при ново съобщение.
ако никога не знаех, че винаги има човек, на когото мога да се обадя, когато е тъмно и страшно.
ако никога не бях складирала с обичайната ми склонност никога да не хвърлям неща и винаги да ги пазя, независимо колко ненужни са ми вече.. ако никога не бях складирала по хартиени и не-хартиени източници, в сърцето си, думите, които наистина бяха толкова красиви.

ако никога не бях повярвала на всички неща, които ми каза?

защото сега складираните неща само ми напомнят, че вече са само.. складирани. и все повече се приближават към оная купчинка 'ненужни вещи, които все още пазя, просто защото.'
защото вече не съм сигурна, че мога да ти се обадя, когато е тъмно и страшно.
защото сърцето ми още прави 'туп', щом чуе оня тих звук, само че никога не си ти.
и защото те виждам навсякъде. а те няма.
защото не мога да чета маргарита петкова без да мисля за теб, а нейните стихотворения съвсем не винаги са с добър край.
защото денят ми не винаги започва с усмивка.
защото се чувствам празна и не мога да напиша и ред, без да скъсам листа веднага след това.
защото не съм щастлива.

понякога има моменти, ужасни моменти, в които си мисля: щеше да бъде по-добре ако никога не те бях срещала.

Мъчно ми е

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

Огнен обръч през челото ми,
а ръцете - лед.
Сякаш съм пробита лодка,
пътник без билет,
сякаш съм чадър, забравен
във среднощен влак,
болен щъркел изоставен,
съд без похлупак,
лятна шапка посред зима
и безгласен вик,
дума, дето не я има
в никакъв език,
непразнувана годишнина,
празно езерце...
Плача те и те въздишам,
свита на клъбце.

2010-05-27T20:51:00.000+03:00

Изслушай ме сега, защото имам доста за говорене..
Аз съм онова момиче, което плаче безпричинно, седи на пода в стаята си и се засипва със спомени, които ежедневно разбиват сърцето му.
Аз съм онова момиче, което ходи по концерти, губи си гласа по улиците, дави мъката в текила, а после се налага приятелите му да го събират.
Аз съм онова момиче, което лежи по корем на поляната и чете любовна лирика, докато сълзите му се губят по страниците.
Аз съм онова момиче, което седи с часове на терасата, загърнато с одеало, чакайки да се появи дори една падаща звезда.. за да може да сподели на някого желанията си. И така.. всяка вечер.
Аз съм онова момиче, което се намира в книгите.. или се оставя да бъде превърнато в някоя самоубийствена блондинка. А после си ближе раните само, защото никой не се занимава с мъртвите героини.
Аз съм онова момиче, на което му е втълпено, че не си заслужава. Че не си заслужава някой да остане заради него, че не си заслужава някой да идва заради него. Че не заслужава целувките по челото.
Аз съм онова момиче, чието спасение беше в думите на другите хора, в мелодиите на чуждите сърца, в китарите на мъже, които никога няма да познава. Не че иска.
Аз съм онова момиче, което не може да рисува, да пише, да пее, да танцува, да снима, да бъде нещо специално.. Но затова пък съм онова момиче, което обича въпреки всичко. Въпреки разстоянието, въпреки характера, въпреки пречките.
Аз съм онова момиче, което никой не може да нарани толкова, колкото то самото се наранява.

А ти.. ти си онова момче. То. Той. 'till the end of today, разбира се.
Момчето, чийто глас ме приспива и разбужда. Което ме спаси.
И аз вече не съм просто онова момиче.

my lover

2010-05-26T22:17:00.001+03:00

[22:17:10] Ради каза: когато ти пътуваш към село, минаваш пред града на момчето, което харесвах.. когато аз пътувам към село, минавам през града на момчето, което ти харесваше. странно. we're screwed up, man. and i don't know how, but we're gonna figure it out.

2010-05-26T21:19:00.007+03:00

обичам го това момче, как винаги се появява, когато най-много имам нужда от някого и наистина, ама наистина не знам кой би могъл да помогне. и изведнъж той се появява от нищото и изведнъж осъзнавам, че, да, точно той може да помогне, защото той никога не си тръгва и винаги се връща. и защото заради него обичам лятото.

а днес се чувствах толкова безсилна и изтощена и докато се къпех и се опитвах да заплача, една проклета сълза поне да отроня, та дано ми олекне малко, ама не.. нищо не става. само едно яростно настроение, уморено яростно настроение. отчаяно яростно настроение. и си мислех как ако някой сега просто ми каже, че всичко ще бъде наред, ще му повярвам и как имам нужда само от това.

и после си седях в стаята и чух гласа на гошо отвън и изтичах на терасата и погледнах надолу 'леле, това гошо ли беше?' и в следващия момент той почука на вратата ииии ми стана толкова слънчево и спокойно, както ми става само когато видя него, защото е такоооова оптимистично слънце. и проклетникът е станал още по-висок, та сега ще трябва да ходя на балет, за да се науча да си стоя на палците, та да мога да го гушкам по-удобно :d и после ме гъделичкаше и ми се подиграваше на пчелата, висяща от тавана и я бутна на земята и после я закачаше и се правеше на аристократ и дефилираше из стаята ми на the cranberries - zombie [не питайте как се дефилира на тая песен, безумно е :d], която е една от песните от онова лято, когато бяхме заедно на море.

и постоянно ми мрънкаше как не иска да си ходи на софия и как ще си дойде след един месец и ще ходим на плуванее ии 'боже, дани, ти догодина завършваш!'

аах. обезателно успя да успокои нервните ми отчаяни пристъпи.
thanks. see you soon.

2010-05-25T19:05:00.002+03:00

16711.) I want to become a famous writer so that one day you will see my name somewhere and just maybe, possibly really miss me.

16709.) some days i miss you like crazy, & then there are some that i jst don’t give a fck.

2010-05-24T09:46:00.005+03:00

he and I had something beautiful,
but so dysfunctional, it couldn't last.
I loved him so but I let him go
'cause I knew he'd never love me back.

such pain as this shouldn't have to be experienced
I'm still reeling from the loss, still a little bit delirious.

2010-05-22T00:42:00.002+03:00

And Hansel said to Gretel: "Let us drop these breadcrumbs so that together we find our way home."
Because losing our way would be the most cruel of things.

This year, I lost my way.

2010-05-20T11:58:00.009+03:00

How do you say goodbye to someone you can’t imagine living without?
I didn’t say goodbye.I didn’t say anything.
I just walked away.

Elizabeth, My Blueberry Nights
______
No. No, you can’t… STOP. Please don’t go away. Please? No one’s ever stuck with me for so long before. And if you leave… if you leave… I just, I remember things better with you. I do, look. P. Sherman, forty-two… forty-two… I remember it, I do. It’s there, I know it is, because when I look at you, I can feel it. And-and I look at you, and I… and I’m home. Please… I don’t want that to go away. I don’t want to forget.

Dory, Finding Nemo

___

Some people feel like they don’t deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past.

Christopher McCandless, Into The Wild

2010-05-18T09:08:00.008+03:00

my pen is the barrel of a gun. remind me which side you should be on.

imagine a future moment in your life where all your dreams come true. you know it's the greatest moment of your life and you get to experience it with one person. who's standing next to you?

peyton

You don't want me to, right. Right, what was I thinking, because you told me that you loved me after the basketball game, and silly me, I just thought that that feeling would last for longer than, I don't know, one night!? But, then again I forgot, you're the guy who loves to rip the rug out from underneath me just when I feel like we're getting some sort of stable ground.

haley

2010-05-16T20:42:00.001+03:00

2010-05-15T21:50:00.001+03:00

2010-05-14T13:16:00.003+03:00

роячки има къща, създадена за разни пиянски събирания, баба-пич и гадни съседи, които щели да викнат полиция. и сестра, която пише книги. и знае немски. *поклон* *повръщ* и десет минути определено не изглеждат толкова малко, когато минаваш през разни тъмни кътчета на града и през гари и релси късно вечер. но пък е велико, когато има страхоооотни гръмотевици и подскачаш весело. симона е много палава, откакто седи с коце по руски, а роячки е перверзен, заради червеното :D снежи е левскарка, крум се напи безобразно и, както разбрахме, изглежда всички си мислим за секс по време на часовете по математика :D найс, а. коце заплаши асен, че ще го пребие, за да може той да дойде с мен на бала, а асен каза, че и със счупени крака пак ще дойде :d пешо има маракаси, които не дава на мен и нина да пипаме, а ради разбра, че имам гъдел и ме измъчи. денис лежа на моите и на нина колена, а тя през цялото време ме питаше какво ми е, защото съм изглеждала тъжна. и не, симона, с ради не се 'усамотявахме', той просто ми четеше стихотворенията на сестрата на роячки, докато бях готова да заспя. а ти конфузно отвори вратата, изгледа ни стреснато, каза обичайното 'о-па' и изчезна. :D благодаря :D
готиният поздрав на карамфила така и не доживя бял свят, слава богу. ;d за новата танцьорка на мултиспейс, поздрав с хищна хиена? не, мерси :D
стефан остави коце и крум на роячки, а роячки каза: 'абе как ще ми оставяш брат ти. вземи си го :D' и си го размятаха наляво надясно. :d асен писа смс 'на мама, защото се притеснява': тука ще спя точка :D
в джина имаше повече лимон, отколкото джин. :D как беше, муньо: 'еми малко лимон и спрайт и малко джин и после изтискахме лимон и после сложихме лед и после резенчета лимон ' :D

а наобяд, докато минавахме покрай малкия фонтан на центъра, обещах на ани и симона ако вечерта работи да мина през него.

и така в 2 и половина през нощта минах през фонтан :D и беше готинооо, в самия фонтан, i mean. много разхлаждащо и гъделичкащо, обаче когато излязох от него, се оказа, че има доста вода и станах мокра и си свалях чорапогащника почти на центъра на града, а симона стоеше с големия ми лилав шал около мен ;d има и снимков материал за желаещите :D

phew. изморих се. ;d

2010-05-13T11:03:00.002+03:00

...

хайде, кажи ми какво да направя
да се опитам да те забравя?

да се опитам да не опитам
да те потърся, да те попитам

там далече, далече, далече
къде си, с кого си във тази вечер?

н. йорданов

2010-05-11T00:44:00.011+03:00

- знаете ли колко пъти исках да си тръгна, сър? по дяволите, знаете ли колко много пъти бягах? ..
просто имах нужда.. за секунда, две, да бъда себе си съвсем сама. да седя в снега и да ям сладолет, да се смея сред купчина оранжеви кафяви червени и жълти листа, да лежа по гръб в лодка по средата на езеро, докато малки капчици се борят с убежденията ми, че има пълно спокойствие, да тичам през тревата или да скоча с парашут от ръба на.. нещо.
и винаги търся ръба.. защо?
защо, когато бягам, никога до никъде не стигам?..

Ради

2010-05-08T20:59:00.006+03:00

'cause you gave me the best mixtape i have.
and even all the sad songs ain't so sad.
i just wish there was so much more than that
about me and you.

това бяха.. са.. твоите песни:

Tristan Prettyman – Simple as it should be

Susie Suh – Light on My Shoulder

Gavin Degraw – Glass

Rosie Thomas – Since You’ve Been Around

Paramore – The only exception

2010-05-04T19:59:00.004+03:00

сестра ми слуша оттатък.. момент само..
-ели, как му е името на тоя женчо?
-джъстин бийБър

та, значи, сестра ми слуша отсреща джъстин бийБър, а аз умирам от смях, защото минавам покрай стаята й и след около осемстотин двайсет и второто слушане на тая тъпа песен даже започвам да си припявам love me, love me, say that you love me, защото толкова здраво ми се е stuck-нала в главата.. та тананикам си аз й се провиквам: ' ели, как се казва тая певица '
и тя ми казва: ' ама това е момче. знам, досега съм се превивала от смях '

и в следващия момент съм на земята от ROFL, защото кой би предположил, че тоя невъзможно лигав женски глас извира от дълбините на същество от мъжки пол ?! моля ?!

и не знам поради каква причина го споделям тоя безумен факт, но незнайно защо ми е весело и продължавам да тананикам глупави песни.

било то защото навън най-сетне е ЗЕЛЕНО, всичко е зелено и има ЩУРЦИ!!!! има щурци!
или пък поради факта, че тая седмица нямаме математика и общо взето все едно половината ден в училище ни е празно пространство. или може би защото, докато се прибирах леко нацупена на света поради факта, че ради е на рожден ден и не се прибираме заедно и че трябва да гоня разни глупави автобуси, изведнъж от нищото се появи васко с вълшебната си кола и се прибрах с него. или защото имам моливи и бели маркери за рисуване и цветни картони за рисуване и най-сетне имам муза и желание да правя нещо по-различно от това просто да лежа на пода и да наблюдавам тавана или звездите и да слушам depressing songs. или защото се чувствам лятно поради факта, че пиша хартиено писмо на дени, с която не сме се чували от близо две години.
обичам хартиени писма. някой да иска да му напиша? ;d

като заключение - днес светът е особено красив.
пожелавам ви и утре да е такъв.

усмивки усмивки усмивки

2010-05-01T21:58:00.006+03:00

this is the first day of my life and i'm glad i didn't die before i met you.

and so I thought I’d let you know
that these things take forever,
i especially am slow.
but i realize that i need you
and i wondered if i could come home.

миналото ме поглъща.. колкото и да се ровя в него, изтръгвам само откъслечни образи и не ми е съвсем ясно какво точно представляват те, нито дали са спомени или небивалици.

исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. все едно се мъчиш да уловиш времето за опашката.

жан-пол сартр, 'погнусата'

не мога да помня лицата на хората. мога да прекарам цял ден с тях, цяла седмица, цял месец, цял живот.. накрая никога не мога да си ги представя.. цялостни. само откъслечни черти. мога да те гледам гледам гледам и да си мисля 'няма как да забравя тия черти, всичко е толкова простично и ясно и красиво', но после тръгваме в различни посоки и след има-няма половин час вече не мога да си те представя. виждам как повдигаш вежда, или как вятърът кара косата ти да пощурее на всички посоки, виждам как, когато се усмихваш, около очите ти се появяват бръчици, или малка трапчинка на бузата, виждам как сбърчваш нос.. и всичко това поотделно. никога не мога да го видя като цялостна картина.
и не мога да помня дните като едно цяло. и всеки важен ден е свързан с важен човек, но не помня цялата последователност от неща, които сме правили, като дълга нишка. помня ги като малки мъниста тук-там по нишката на деня.

помня малки моменти. нещо като фотографирани секунди в съзнанието ми. щрак. и толкова. щрак.
и се мъча да уловя времето за опашката.

а моментите в ума ми са като малки калинки, хиляди малки красиви червени калинки.

ради, която стои на ръба на басейна, а ние с гошо вътре умираме от смях, защото нея я е страх да скочи.
'скачам! ама не, вече сериозно с к а ч а м!' ... и така три часа ;d

яна на жълтата гара, полускрита зад ръката си, защото не иска да я снимам.
и книжки с усмивки.

ани, която ме целува по бузата, за да се събудя.

пешко, който ми показва сложните си архитектурни чертежи на центъра на благоевград и ми подарява птици оригами. и джон стайнбек. и листа от дървета. и красиви картички за рождения ден ^^

гошо, който намира пръстен на дъното на басейна и безмълвно ме моли да се омъжа за него, паднал на колене под водата ;d

бате, който разбира без да му кажа нищо и ми дава да плача на коленете му.

симона, срещу която тичам в коридора на училището за catch me! и си разбиваме носовете и брадичките ;d

гошо 2, който има най-красивите-най-сини очи на света и ми пише списъци без да съм го молила ^^

мими, която тича срещу мен с хубавия шарен шал ;p

гошо 1, който ме учи да правя звезда в басейна. dude, благодаря, че идваше с мен на първите уроци по плуване и никога не ми се смееше в началото ;d

надя и синята възглавничка с кита и най-умното куче на света. и мелбите с чадърчета. чадърчо ^^

влади, с когото ядем сладоледи на онова мостче, точно до ятото пингвини. наистина мислех, че ми говориш за истински пингвини ;d

ради, която ми пищи по време на концерта на джеймс блънт: божичко, колко е МОГЪЩ!

сузи и горещото лято и случайното осъзнаване, че сме на море в един и същи град и срещата при лунапарка ^^

гошо, който стои на пръсти, разперил ръце 'снимай ме как летя!'

ети, с която осъзнаваме, че носим една и къща книга в чантите си. ане франк, remember? ;d
и когато искахме да влезем в оная библиотека, но те не ни дадоха ; (

и нещо много отдавна, което дани наскоро ми напомни на един рожден ден; как сме бягали през прозорците на съблекалните по носии и цвички, точно преди концерт. как не ни избесиха любчо и калинка преди сами да се отпишем, нямам идея... ;d

и снежи, която знаеше точно какво да ми каже, така че да ме накара да изпия онова вино.. и после fun ;d
уел, искам само да ти кажа, че и без това онова нещо се случи, така че повече няма да се дам да ме примамваш с такива работи ;d

яна, повтаряща непрестанно пуйка пуйка пуйка пуйка, докато пешко почти спи на тъпия филм ;d

бате, който ми помага да се кача на покрива на къщата при черницата. беше ми любимото място. знаеш ли, че я отрязаха? ;s

гошо, дрънчащ фалшиво на китарата на ели на рождения ми ден. добре, че и не запяхме. ;d

ани, която съвсем необезпокоявано спи на два метра от нас, докато ние пищим на supernatural ;d

нина, с която гледаме как г-жата по плуване стои до басейна с дистанционно и си играе с лодка, плуваща между нас ;d

и така нататък, и така нататък..

2010-05-01T16:33:00.000+03:00

Отдавна беше, откакто написах последното писмо.
Не съм променена, не съм те забравила. Ти си тук, в малкото листче в ръката ми, в мириса на книгите ми и звука около мен. Просто си много далечен…. Странно чужд. Къдриците ми забравиха допира на ръката ти. Очите ми забравят и лицето ти. Пазя снимки, но нали знаеш, хората всеки ден се променят. Изгубила съм няколко променени стотни от лицето ти.
Липсва ми гласът ти. Телефонът е лъжец. Липсват ми думите ти. Вече не пишеш на хартия…. Електронните писма, които си написал, казвайки че си добре не са достатъчни. Печатните букви лъжат. Когато пишеш на ръка поне разбирам какво наистина се случва…. Докосвам страницата и разбирам колко си ядосан. Поглеждам разкривените буквички и знам дали наистина всичко е наред.
Виждам подписаното с любов хартиено приятелче и му вярвам. Но ти забравяш това в писмата, за които не тичам до пощенската кутия на двора.
Липсва ми светлината в очите ти, докато седя сгушена в топлото рамо и гледам слънцето, сгушващо се в любимия си.
Помниш ли вечерта, когато ми каза, че приличам на него. Аз прошепнах: замълчи, слънцето обича своите любими, те са много. А аз обичам теб за хилядите слънчеви вълни. А пък и приличам повече на дъжда.
Липсва ми вятъра, дето прави прическата ти смешна.
Липсва ми погледът ти, докато четеш книги.
Липсваш ми целия.
Почти забравям всичко. Кажи ми нещо откачено. Нещо, което не би казал на друг…. има ли още неща, които се нуждаеш да знам? Кажи ми, че има къде да се хвана.
Прошепни, че мога още във тебе да вярвам…. Направи нещо, не просто те моля.
Повярвай, трябва, за да мога да продължа да се боря със цялото това отчуждаване.
„Нещо направи веднъж, за бога!
Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...
Иначе не знам дали ще мога
утре пак така да те обичам.”

Да те чакам ли, принце? Има ли смисъл, честно кажи ми….
Ще бъда силна, обещавам! Няма да плача, ще вървя и полека, парче по парченце, ще покоря света…

РАДИ

http://lullaby-throughtheblue.blogspot.com/

2010-04-30T09:32:00.002+03:00

2010-04-29T22:27:00.004+03:00

чувствам се на 16. отново.
едно кликване, neil sedaka и вече съм година назад.
така че, слушай го и ти сега!! много!! за да може след време, както аз сега, да си пускаш тая песен и да се сещаш за тоя ден. ^^ after all.. не всеки ден човек става на sweet 16 ;p

моя сладка красива вече-не-толкова-малка близначке, пожелавам ти, отново, много готини осмици ;d 8 > 10 пък :d

пожелавам ти хората, най-вече баща ти :D (най-смешно ми е, когато той ни бърка ;d) да си мислят, че аз съм ти и ти си аз, защото стават ЗАБАВНИ ситуации. и май не съм ти казвала, но ми става супер мило, когато ни бъркат, и никога няма да мога да повярвам, защото ти си толкова по-хубава от мен и се чувствам все едно е станала някаква грешка като те помислят за мен или обратното :d мила симпатична грешка :D

пожелавам ти да продължаваме цял живот да измисляме умни неща като връх на света, пешо сметалото, ТОЙ Е ВЪЗВИШЕН! и т.н. ;d
и да не тъжиш много, когато завърша и две години ще трябва да се оправяш без мен! аз ще тъжа достатъчно и за двете ;d
и благодаря, че си кротката и милата от нас двете, но ми казваш, че обичаш, че аз не се притеснявам да кажа на хората всичко в очите, защото иначе сега щеше да те е страх да дойдеш при нашия випуск. а сега нашия випуск ги е страх да ти кажат нещо грубо, защото после аз.. *показва зъби и нокти*

пожелавам ти да бъдеш едно много Добро Типче. да бъдеш Добра в Професията си на Типче. и все пак понякога да играеш и ролята на нещастника, де, но то само понякога и само за разнообразие. но тогава и аз ще съм нещастника и ще си нещастникавеем заедно.

и да станеш най-откачения и готин психолог, да бъдеш като славов, без брадата, да подскачаш като нинджа, когато ти звънне телефонът и да носиш тениски на рок банди. ;d

и, добре, де.. ще ти спестя мъките да ходиш след нас с асен с нормални дрехи на бала.. няма да го карам да облича розова риза и вратовръзка..
;(

пожелавам ти да пребориш физиката!

if I should smile with sweet surprise,
it's just that you've grown up before my very eyes.
you've turned into the prettiest girl, i've ever seen.
happy birThday, sweet sixteen.

2010-04-27T20:49:00.000+03:00

аз Пък какво правя? живея живота или го съществувам полека. имам си, занимания. всичко нормално. няколко искрици напоследък... колкото да ми стане сладко и чак горчиво. иска ми се да имам повече време. за другите. и за онзи Приятел, с главната буква,с който сме кармично свързани винаги... (извини ме, за пореден път, извини Глупавата в мен). усещам как се оставям на силата да ме води и се отпускам... обаче стреснато се будя и се чудя... ами ако Тя днес има почивен ден? Упс! Кой ще се погрижи за мен сега... а, да... (аз)... (мамкаму)... пак ще трябва да се дърпам сама по баира. усещали ли сте онова чувство на изгубеност, а същевременно спокойствие като пред буря. нещо между примиреност и мъдрост. да, точно! ето това се е настанило у мен и не се сеща да си върви. а гледам Слънце грее, Буря не се задава. Или?
http://dodnes.blogspot.com/

2010-04-24T21:56:00.005+03:00

отново си мислех за теб.. толкова странно. може би не трябва. но кой закони за това издал е? кой е казал, че не бива.. и нима някой би ме спрял.. нима някой знае? кой си ти, коя съм аз.. кои сме ние двама? ако ти разкажа приказката, ще повярваш ли и би ли искал.. да си до мене?

имало някога едно глупаво момиче.. объркано, странно, отчасти забавно. разбира се, в приказката има и момче.. смел и поетичен. у него имало нещо, което тя никога не била срещала. но като герои във всяка трагедия (забавна, трябва само да отбележа).. тя се оказа глупава и твърде млада, непознати й бяха много неща.. тя видя хубавото в него, смея да кажа, малко късно. уплаши се, мисля, от промяна.. от възможно отчуждаване между тях двамата. отричаше смело всяка нова мисъл за него..
понякога обаче се чудеше какво би било иначе.. може би знаеше, че ще бъде прекрасно.
понякога виждаше в него това, от което имаше нужда. истината ли искате да кажа.. тя знае, че ако й потрябва удобно рамо и няма никой наоколо, той би бил там заради нея, въпреки че никога не се е случвало и той не е произнасял тези думи на глас. веднъж й трябваха усмивки, но в този момент не можеше да каже на никого защо. а той беше там.. тя не знае дали той се е чудил за причината, но той беше там. той й подари хиляди усмивки.
тогава тя разбра, че са приятели. знам, че може би ще прозвучи изтъркано или прекалено като история от филм.. но, представи си това: момичето харесва момче, което я забелязва, но независимо разстоянието между двамата, той винаги е прекалено далече и достатъчно близо, за да я нарани. момичето е тъжно, объркано и т.н.. не знае дали трябва да бяга от мислите си и подобни сценарийни редове. тогава, когато е най-тъжна, се появява той.. ако искаш и на бял кон, и й показва една прекрасна страна на нещата. той знае как да й каже: просто плувай! той е достатъчно голям и достатъчно малък, за да се забавляват с истории, подходящи за малки деца. а тя.. тя е глупаче, което понякога се държеше като пълен идиот; което понякога пренебрегваше без да осъзнава. и също така.. може би заради нея, двамата се отчуждиха. сега пак се усмихват един на друг, но едно топло лято застана между тях и.. не заличи спомените, просто отдалечи приказките. те май пораснаха малко, но мисля, че още могат да се смеят на приказки.. тя поне вече е по-добра, а той.. той и преди беше добър.. (можеше дори да напиша прекрасен).
важното в историята е, че той знаеше за глухарчетата, а тя не се чувстваше глупаво от това. независимо колко нелепи за възрастта си неща говореше в негово присъствие и колко невъзможни неща му споделяше понякога, той никога не й се смееше за това. може би наистина тези двамата са достойни да бъдат герои в книга..

е, кажи ми, ако някой ден ти кажа всичко това, ще поискаш ли да си до мен?

Ради ,3

http://lullaby-throughtheblue.blogspot.com/

2010-04-24T15:16:00.003+03:00

http://www.youtube.com/watch?v=h7jX-xgb5zE&feature=related
- watch it (:

това са двама страхотни фотографи,
лекси и раян
и фотографията наистина Е любов.
,3

2010-04-24T12:21:00.005+03:00

-сбогом - каза той на цветето.
ала то не му отговори.
-сбогом - повтори той.
цветето се изкашля. но не поради настинка.
-бях глупава - каза красавицата. - прости ми. дано бъдеш щастлив.
той се изненада от липсата на упреци. стоеше съвсем смутен със стъкления похлупак в ръце. не проумяваше тази смирена благост.
-е да, аз те обичам - рече цветето. - но по моя вина ти нищо не узна- това не е никак важно. ала и ти беше също толкова глупав като мене. постарай се да бъдеш щастлив... остави на мира този стъклен похлупак. не го искам.
-ала вятърът..
-е, не съм чак толкова простинала.. хладният въздух на нощта ще ми влее сила. аз съм цвете.
-но животните..
-ще трябва все пак да понеса две-три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. те навярно са много красиви. инак кой друг ще ме навести? ти ще бъдеш далеко. а от едрите животни изобщо не се страхувам. нали и аз имам нокти.
и тя простодушно показа своите четири бодли. после добави:
-не протакай, досадно е! реши да заминеш. тръгвай.
защото не искаше принцът да види как тя плаче. бе толкова горделиво цвете..

2010-04-23T23:44:00.001+03:00

i hate the way you talk to me,
and the way you cut your hair.
i hate the way you drive my car,
i hate it when you stare.
i hate your big dumb combat boots
and the way you read my mind.
i hate you so much it makes me sick,
it even makes me rhyme.
i hate the way you're always right,
i hate it when you lie.
i hate it when you make me laugh,
even worse when you make me cry.
i hate it when you're not around,
and the fact that you didn't call.
but mostly I hate the way I don't hate you,
not even close
not even a little bit

not even at all.

2010-04-23T22:14:00.001+03:00

you're so fairytale it makes me sick.

2010-04-23T08:53:00.002+03:00

е са си боядисах анцуга.

2010-04-21T21:38:00.011+03:00

от твоето отсъствие съм болна.
неизлечимо.
всички къщи и всички стволове
ранявам с името ти.
спомени вместо хапчета гълтам
всяка вечер.
сутрин се будя от неприсъствието ти.
тръгвам зла и обречена.
търся те после по всички кръчми
и кафенета.
замерям котки, хора и кучета
с камъни и с клетви.
слънцето свети като прожектор
в операционната.
падат в тревата слънчасали жерави...
как да живея от спомени?
болно е даже над мене небето...
как да се излекувам?

и този град е болница, където
аз още дълго ще те боледувам.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

просто защото първото нещо, което прорязва ума ми в секундата, когато се събудя, е твоето име.
не знам защо и как става, но това е.. първото нещо, което виждам, е твоето име.

2010-04-20T20:45:00.000+03:00

http://mechoci.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=7581

2010-04-18T23:41:00.005+03:00

едно стихотворение на недялко йорданов, което всъщност е доста различно от това, което той попринцип пише, но пък което винаги съм намирала за особено привлекателно и с красив изказ ;d

да удушим любовта!
да я обесим!
да я стиснем за гърлото - звук да не издаде:
с голи ръце
или със въже (от багажника на колата например),
с кабела на телефона,
с колана на панталона,
с ластика на бикините -
каквото имаме подръка, няма значение -
важен е резултатът..

ако още е жива,
ако още диша -
да й пуснем кръвчицата (твойта кожа! мамицата ти! ще ни разваляш кефа! ще ни объркваш! ще ни обсебваш! луди полудяхме! изчезна ни посоката, нямаме яснота и прегледност! муха в окото! бълха в ухото! кърлеж в петата! бръмбар в главата! щури пощуряхме, драка такава - разкъса ни дрехите! проби ни защитните ризи! синдром на имунна недостатъчност, изгубихме си имунитета! Рискуваме си авторитета! Затова бъди проклета,
любов!
любовище!!
чудовище такова!!!)
ще ти пуснем кръвчицата
с ножче за бръснене,
пила за нокти,
стъкло от бутилка
или кухненски нож -
с каквото ни попадне
и където попаднем:
в тънките вени на китките
или направо в гръцмуля,
но най-добре да уцелим аортата под сърцето,
или в нежната шия.
(върху шията ще се насочим, ако бутилката е твърде дебела, пилата е тъпа, а ножът назъбен - тогава направо със зъби, с кътници (ляв и десен), така е по-безболезнено, особено когато се любим с нея и тя не усеща и го мисли за ласка и не се съпротивлява особено..)
.. ако въпреки всичко -
погребана вече,
заровена яко в земята
с един кубик пръст и четвърт тон камък
във вид на плочи (от тези, които закупихме за облицовка на вилата),
ако въпреки всичко
тя разрови въпросната тежест
със сгърчени пръсти
и покаже главата си грозна
със изцъклени зеници
и след туй измъкне гърдите си голи,
и торса,
и ханша,
и бедрата си гладки,
и накрая - големите палци на двата си крака,
и се изправи,
и почне да ходи,
и тръгне да търси убийците (нас!),
вампирясала, страшна и дива
(като в екшън, гледан наскоро),
ако тръгне към нас,
ако влезе внезапно в спокойния дом,
във уютната спалня със леглото, свободно от нея,
или във хола, където сме теле-задрямали,
или във кухнята, където консумираме тиквички с чесън -
ако влезе внезапно, повтарям,
вампирясала, страшна и дива,
оголила двата си кътника
(ляв и десен)
с цел да засмуче кръвта ни
от нашите вече тлъстеещи шии
и да впръска любовна зараза
(отровна зараза),
когато сме вече написали епиталамии,
изрисували натюрморти
и изпели реквиеми
за нейната окончателна кончина -
ако влезе внезапно - потретвам -
вампирясала, страшна и дива,
и оголи двата си кътника,
точно когато се любим
(не с нея, естествено),
точно когато се любим
хладнокръвно, потентно и мускулно,
със привичен оргазъм и сигурен сън след това,
похъркващи леко и гърбом -
ако влезе внезапно - за четвърти път питам -
вампирясала, страшна и дива,
тогава какво?...

тогава...

незабавно,
светкавично
трябва да действаме!
нужен е кол!
остър и дървен!
(така пише във старите книги.)
ако нямаме кол подръка
отчупваме крак от стол,
крак на писалищна маса,
крак на статив
или крак на пиано,
може даже крака на леглото (ако е дървен)...
и когато Тя връхлети върху нас,
забиваме кола (крака) право в сърцето й!
обаче
точно трябва да се прицелим -
до сантиметър,
най-много до два милиметра отклонение
се допуска
ако ръцете ни все пак треперят...

и тогава?...

тогава (предполагам, защото не съм го изпитал, само въпросния екшън съм гледал),
тогава
Тя ще закрещи,
ще завие,
ще се сгърчи,
ще оголи челюсти,
ще се сбръчка постепенно
като стар пергамент
и ще пламне,
ще изгори,
ще утихне във купчина пепел...

е, тогава - спокойно!
опасността е преминала.
може да викаме дърводелеца
да поправи щетите.
и освен това - внимание!
да не забравим
п р а х о с м у к а ч к а т а !!!
(в никакъв случай с метла)
с прахо/пепело/смукачката значи
трябва прецизно,
до шушка,
до атомче,
до електрон,
до милимикрон
да изсмучем купчинката пепел,
защото (СПОКОйНО!)
иначе има опасност
да си посипем главите със нея.

2010-04-17T19:18:00.004+03:00

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Той дори не разбра, че си тръгвам от него,

a не просто се качвам в трамвая.

Любовта върху релсите легна,

но той нямаше как да го знае -

беше тръгнал с привичната бърза крачка,

до секунда разчел даже миговете...

Аз изохках и свих клепачи -

беше влязла в окото ми мигла.

Но успях да я скрия зад бретона си рошав

миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,

12 часа и 5 минути.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА

2010-04-17T13:17:00.003+03:00

i love horror movies.
i love musicals.
i’ve seen a broadway show.
the last person i hugged was my mom/dad.
all of my grandparents are alive.
i miss my boyfriend.
i havent talked to my best friend all day.
people tell me that im short. [само един човек ми го е казвал [още не съм ти простила между другото! ;d], така че не знам дали се брои ;d]
sometimes my socks dont match.
i cant wait til my birthday.
im a procrastinator.
im not like everyone else.
i like strawberries.
i like thunderstorms.
someones mad at me right now.
i hate when people are rude.
im an optimist.
i am really self-conscious.
my first relationship ended badly.
i love when boys hold doors open.
ive kissed 2+ people in one day.
ive had a boy sleep over at my house.
i smoke.
ive been caught doing drugs.
ive been caught cheating.
i havent been to disney world.
ive passed out from drinking.
i get angry easily.
i hate most girls.
i love getting new shoes.
i hate chinese food.
i dont remember the last time i was grounded. [never been ;d]
i gave someone their first kiss.
i straighten my hair more often than i should.
i plan to wait for sex til marriage.
ive been to a funeral this year.
i am insanely hungry right now.
i should probably do something productive now.
i avoid some people on purpose.
ive cheated.
ive thought about cheating.
i hate the way i look most of the time.
i actually like the way i look most of the time. [ ;d ]
ive been swimming in a lake.
i have siblings.
i have pets.
i love meeting new people. [ дааааааааааа ]
i am insanely shy.
i play music.
my best friend is a boy.
i dont remember the last time i mailed a letter.
i talk on the phone every night.
i drink milk almost every day.
ive kissed someone in a bathroom.
ive kissed someone in bed.
ive kissed someone at school.
ive kissed someone i just met.
ive kissed a good friend.
i like to read.
i like to watch tv.
i hate my mom and dad.
ive had a crush on someone 5+ years older.
ive never asked someone out.
i can touch my nose with my tongue.
i love pizza.
i actually love going grocery shopping.
i love to travel.
ive been to another continent.
i wish i had time to watch more movies.
i miss being a little kid.
ive been to a public pool recently.
summer is my favorite time of the year.
winter is my favorite time of the year.
i have a favorite holiday.
i have a favorite holiday other than christmas.
ive been to a concert recently.
i drive.
i have my own car.
my room is almost always messy.
im listening to music right now.
music helps me work.
the last person i texted was a boy.
i want a new phone really bad.
i secretly love cartoons. [съвсем не-secretly ги обичам ;d]
i am dating someone.
the last thing i drank was water.
i used to play with barbies.
i collect something.
ive been to a carnival recently.
i know what syncopation is.
i need to charge my phone.
i have a huge crush on someone right now.
ive kissed someone within the last 24 hours.
im still in my pajamas.
i have to go to school tomorrow
i need to clean something.
ive hurt myself on purpose.
ive thrown up on purpose.
ive broken a bone.
ive eaten something weird.
im an extremely picky eater.
ive been out to eat recently.

2010-04-17T13:05:00.004+03:00

I have read a lot of books.
I have been on some sort of varsity team.
I have run more than 2 miles without stopping.
I have been to Canada.
I have been to Europe.
I have watched cartoons for hours.
I have tripped UP the stairs.
I have fallen down an entire flight of stairs.
I have been snowboarding/skiing.
I have played ping pong.
I swam in the ocean.
I have been on a whale watch.
I have seen fireworks.
I have seen a shooting star.
I have seen a meteor shower.
I have almost drowned.
I have been so embarrassed I wanted to disappear.
I have listened to one CD over & over & over again.
I have had stitches.
I have had frostbite.
I have licked a frozen pole and got stuck there.
I have stayed up til 2 doing homework/projects.
I currently have a job.
I have been ice skating.
I have been rollerblading.
I have fallen flat on my face.
I have tripped over my own two feet.
I have been in a fist fight.
I have played videogames for more than 3 hours straight.
I have watched the power rangers.
I attend Church regularly.
I have played truth or dare.
I have already had my 16th birthday.
I have already had my 17th birthday.
I’ve called someone stupid.
I’ve been in a verbal argument.
I’ve cried in school.
I’ve played basketball on a team.
I’ve played baseball on a team.
I’ve played football on a team.
I’ve played soccer on a team.
I’ve done cheerleading on a team.
I’ve played softball on a team.
I’ve played volleyball on a team.
I’ve played tennis on a team.
I’ve been on a track or cross country team.
I’ve been swimming more than 20 times in my life.
I’ve bungee jumped.
I’ve climbed a rock wall.
I’ve lost more than $20.
I’ve called myself an idiot.
I’ve called someone else an idiot.
I’ve cried myself to sleep.
I’ve had (or have) pets.
I’ve owned a spice girls CD.
I’ve owned a britney spears CD.
I’ve owned an N*Sync CD.
I’ve owned a backstreet boys CD.
I have sworn at someone of authority before.
I‘ve been in the newspaper.
I’ve been on TV.
I’ve been to Hawaii.
I’ve eaten sushi.
I’ve been on the other side of a waterfall.
I’ve watched all of the Lord of the Rings movies.
I’ve watched all the Harry Potter movies.
I’ve watched all of the Rocky movies.
I’ve watched the 3 stooges.
I’ve watched “Newlyweds” Nick & Jessica.
I’ve watched Looney Tunes.
I’ve been stuffed into a locker/I have stuffed others into lockers.
I’ve been called a geek.
I’ve studied hard for a test and got a bad grade.
I’ve not studied at all for a test and aced it.
I’ve hugged my mom within the past 24 hrs.
I’ve hugged my dad within the past 24 hours.
I’ve met a celebrity/music artist.
I’ve written poetry.
I’ve been arrested.
I’ve been attracted to someone much older than me.
I’ve been tickled till I’ve cried.
I’ve tickled someone else until they cried.
I’ve had/have siblings.
I’ve been to a rock concert.
I’ve listened to classical music and enjoyed it.
I’ve been in a play.
I’ve been picked last in gym class.
I’ve been picked first in gym class.
I’ve been picked in that middle-range in gym class.
I’ve cried in front of my friends.
I’ve read a book longer than 1,000 pages.
I’ve played Halo 2.
I’ve freaked out over a sports game.
I’ve been to Alaska.
I’ve been to China.
I’ve been to Spain.
I’ve been to Japan.
I’ve had a fight with someone on IM.
I’ve had a fight with someone face-to-face.
I’ve had serious conversations using IM.
I’ve forgiven someone who has done something wrong to me.
I’ve been forgiven.
I’ve screamed at a scary movie.
I’ve cried at a chick flick.
I’ve watched a lot of action movies.
I’ve screamed at the top of my lungs.
I’ve been to a rap concert.
I’ve been to a hip hop concert.
I’ve lived in more than 2 houses.
I’ve driven on the highway/been on the highway.
I’ve driven more than 400 miles in a day/been in a car that went more than 400 miles in a day.
I’ve been in a car accident.
I’ve done drugs.
I’ve been homesick.
I’ve thrown up.
I’ve puked on someone.
I’ve been horseback riding.
I’ve filled out more than 10 myspace surveys.
I’ve spoken my mind in public.
I’ve proven someone wrong.
I’ve been proven wrong by someone.
I’ve broken a leg.
I’ve broken an arm.
I’ve fallen off a swing.
I’ve swung on a swing for more than 30 mins straight
I’ve watched Winnie the Pooh movies.
I’ve forgotten my backpack when I’ve gone to school.
I’ve lost my backpack.
I’ve come close to dying.
I’ve seen someone die.
I’ve known someone who has died.
I’ve wanted to be an actor/actress at some point.
I’ve done modeling.
I’ve taken something/someone for granted.
I’ve realized how good my life is.
I’ve counted my blessings.
I’ve made fun of a classmate.
I’ve been asked out by someone and I said no.
I’ve slapped someone in the face.
I’ve been skateboarding.
I’ve been backstabbed by someone I thought was a friend.
I’ve lied to someone to their face.
I’ve told a little white lie.
I’ve taken a day off from school just so I don’t go insane.
I’ve fainted.
I’ve had an argument with someone about whether cheerleading is a sport or not.
I’ve pushed someone into a pool.
I’ve been pushed into a pool.
I’ve been/I am in love.

2010-04-16T22:10:00.000+03:00

http://micoff.blogspot.com/2009/07/urban-jungle-vol2-89_12.html

Но моето объркване не идва само от моята глава. То идва от безкрайно завързаните неща, които ми казват. Момчета, моля ви. Ако за тъпите жени трябва да опростявате словесните си потоци максимално, за умните трябва да го правите отвъд максималното, защото ние мислим прекалено много. Няма нищо по-страшно от това човек да е страхливец и да мисли прекалено много ....Ето, месеци наред аз обмислям и сканирам всеки детайл, всяка най-малка стрелка, която би ме отвела към изхода на емоционалния ми лабиринт. Всяко най-дребно нещо се подлага на юнашки анализ, всичко се разглежда по няколко пъти. На приятелките ми ще им се пръснат главите, защото моето мрънкане край няма. При положение, че още преди месеци можех да го целуна и всичко да ми стане ясно- ако ме целуне и той- браво, ако не- щях да се затворя вкъщи за една седмица, да рева денонощно (1 ден заради него и 6 дни от унижение) и това е....мърдаме нататък...Толкова е ужасно да се чака, НАИСТИНА. Писнало ми е да чакам правилния момент, идеалната ситуация, за да се случи нещо, да чакам по възможност да се случи по инициатива на другия, да чакам, защото съм насрана от страх и не ми стиска да опитам АЗ. Да УЖАС.... Но ако трябва да си изпробваме границите на храбростта върху компромисни варианти, трябва да ти споделя, че да те заболи от компромис е още по-гадно.

2010-04-15T10:28:00.001+03:00

http://micoff.blogspot.com/2010/01/urban-jungle-vol2-111.html

Любовта е за смелите. Умните пишат блогове.

2010-04-14T21:03:00.005+03:00

I am a morning person.

I am a perfectionist.

I am an only child.

I am Catholic.

I am currently in my PJs.

I am currently pregnant.

I am currently suffering from a broken heart.

I am left handed.

I am married.

I am addicted to MySpace.

I’m shy around the opposite sex.

I currently regret something I have done.

When I get mad, I curse.

I don’t like anyone.

I enjoy country music.

I enjoy jazz music.

I have a car.

I have a cell phone.

I have a pet.

I have at least one brother or sister.

I have been to another country.

I have been told that I’m smart.

I have been told that I have an unusual sense of humor.

I have had a broken bone.

I have changed a lot over the past year.

I have had surgery.

I have killed another person.

I have had my hair cut within the last week.

I have had the cops called on me.

I have kissed someone I knew I shouldn’t.

I have kissed someone of the same gender.

I have mood swings.

I like Shakespeare.

I love to cook.

I like Michael Jackson.

I love sleeping.

I love to shop.

I miss someone right now.

I own over 100 CDs.

I own over 100 DVDs.

I own and use a library card.

I practice a religion that is not considered mainstream.

I read books for pleasure in my spare time.

I sleep a lot during the day.

I strongly dislike math.

I think Britney Spears is pretty.

I will try ALMOST anything once.

I work at a job that I enjoy.

I would classify myself as ghetto.

I can name all seven dwarfs from Snow White.

I am currently wearing socks.

I am tired.

I am currently waiting for someone.

I lost contact with someone.

I hate Miley Cyrus.

I think Party In The USA is catchy.

I’d date Harry Potter.

I can name all the past presidents of the United States.

I know who was president before George Bush.

I love pickles.

I need the internet to live.

I prefer vanilla over chocolate.

I watched Star Trek.

I watched all six movies of Star Wars.

I own an Xbox.

I think music is life.

I. Music (BOLD THE ONES YOU LIKE)

Acceptance. Coldplay. Dave Matthews Band. David Bowie. Foo Fighters. Hellogoodbye. The Killers. James Blunt. Teddy Geiger. Linkin Park. Muse. Ok Go. Panic At The Disco. Peter Bjorn & John. The Postal Service. Timbaland. Jack Johnson. Norah Jones. Drake. The Fray. The Wreckers. Michael Buble. Beyoncé. Metallica. Massive Attack.The Red Hot Chili Peppers. Wu-tang Clan. Fergie. Sarah McLachlan. Band of Horses. John Mayer. Jason Mraz. Justin Timberlake. Lil’ Wayne. Lil’ Jon. Three 6 Mafia. Nelly. Young Joc. T.I. Sean Paul. 50 Cent. Eminem. Michael Jackson. Kenny Chesney. Carrie Underwood. Edward Sharpe and the Magnetic Zeros. Lynyrd Skynyrd. Neil Young. The Beatles. Brad Paisley. Jack’s Mannequin. Tim McGraw. Taylor Swift. P. Diddy. Jay Z. Eiffel 65. Ace of Base. The Underdog Project. Dream Theater. Santana. Alicia Keys. Incubus. Victor Wooten.Ludacris. Gorillaz. Matchbox 20. Say Anything. Taking Back Sunday. Eric Clapton. The Darkness. Weezer. The Eagles. Jimi Hendrix.Maroon 5. Billy Joel. Paramore. Reel Big Fish. Anberlin. Mae. Family Force 5. AC/DC. Hootie and the Blowfish. Electric Six. Outkast. R.E.M. The White Stripes.Mika. Crystal Castles. Britney Spears. Spice Girls. The Gossip. Lady GaGa. Nirvana. Smashing Pumpkins. Third Eye Blind. Metro Station. All Time Low. Motion City Soundtrack. The Rocket Summer. Tenacious D. Something Corporate. The Moldy Peaches. Macy Gray. Mandy Moore. Plain White T’s. Yeah Yeah Yeahs. My Chemical Romance. Fall Out Boy. Lights. We the Kings. The Rolling Stones. Angels & Airwaves. Yacht. The Beastie Boys. Black Eyed Peas. Boys Like Girls. Jonas Brothers. Demi Lovato. Selena Gomez. Miley Cyrus. The Cure. Cobra Starship. Death Cab for Cutie. Deftones. Team Sleep. Filter. Goo Goo Dolls. Honor Society. Katy Perry. Kid Cudi. MCFLY. Never Shout Never. Passion Pit. Asher Roth.

II. Movies (BOLD THE ONES YOU’VE SEEN)

Pride and Prejudice. Glory Road. The Princess Bride. Robin Hood Men In Tights. Love Actually. Garden State. Goonies. Center Stage. Ocean’s Eleven. Seven. Newsies. 300. Donnie Darko. Eternal Sunshine of the SpotlessMind. My Best Friend’s Wedding.Mean Girls. Hairspray. Moulin Rouge. Fight Club. Rocky. Pulp Fiction. What A Girl Wants. Kill Bill. Thank You For Smoking. Little Miss Sunshine. Requiem for a Dream. The Departed. Dawn of the Dead.Memento. The Lovely Bones. 17 Again. 8 Mile. Office Space. Snakes on a Plane. Boondock Saints. Say Anything. The Silence of the Lambs. Saving Private Ryan.Titanic. Steel Magnolias. Saw. Ace Ventura. She’s the Man. Because I Said So. Catch and Release. Music and Lyrics. Spanglish. Casablanca. Stick It. Step Up. The Fast and the Furious. Pineapple Express. Joyride. Halloween. The Italian Job. Crash. Marley & Me. Must Love Dogs. The Last Kiss. Chicago. Harry Potter. Rush Hour. Breakfast at Tiffany’s. Clerks. Shooter. The Bourne Identity. Meet the Parents. Dirty Dancing. A Christmas Story. Rudy. National Treasure. Sleepless in Seattle. Miss Congeniality. The Science of Sleep. The Matrix. Everything is Illuminated. Good Will Hunting. 500 Days of Summer. Bill and Ted’s Excellent Adventure. Empire Records. Phantom of the Opera. Lord of the Rings. Click. Scarface. District 9. The Notebook.

2010-04-13T23:37:00.000+03:00

2010-04-13T20:52:00.000+03:00

2010-04-13T08:36:00.001+03:00

2010-04-11T23:11:00.004+03:00

имам още половин страница. какво да напиша?
ето това: хубаво е човек да има на кого да разказва и кого да изслушва. сега всеки е така зает със себе си, днешните хора живеят така напрегнато и - струва ми се - до известна степен, егоистично - че е цяло богатство да имаш такъв близък, много близък човек. и каквото и да ти каже той, каквото и да му кажеш ти, щом го приемаш за най-близък, приемаш го изцяло, такъв, какъвто е, обикваш всичките му черти - хубави и лоши - и се опитваш да станеш по-добър заради себе си и заради него.

защото всъщност какво е любовта? нима само духовно и физическо влечение? та нали и двете заедно можеш да изпитваш към много хора едновременно. а нима може да се обича повече от един човек?
какво е тогава тя?
не трябва ли да се прибави към всичко това тази сигурност, че никога няма да измениш на този човек, никога няма да го пренебрегнеш заради други хора и заради себе си. защото целият свят е разделен на две половини: Той и неТой и втората половина не те интересува.
ако потърсиш това у себе си и разбереш имало ли го е или не, може би ще откриеш истината.

недялко йорданов
до М.

2010-04-10T14:57:00.003+03:00

2010-04-10T12:14:00.001+03:00

If you are going to fall in love with me, it’s only fair that you know what you are falling in love with. You are falling in love with my insecurities, and my obsession with trying to figure out what everyone thinks of me. You are falling in love with my immaturity, my constant need to feel loved and appreciated, my overactive tear ducts, my internet obsession, my tendency to be too clingy. You fall in love with my troubled past, and my hopes and dreams, and how I’m a hopeless romantic at heart. If you fall in love with me, you fall in love with my self-hate and all my imperfections and my perception that nobody could ever love me. But, you are also falling in love with the way my eyes will smile when I’m with you, the way I’ll text you in the mornings just telling you I hope you have a great day. You’re falling in love with the occasionally humourous and/or thought-provoking things I say, and the way I blush when people ask me about you. But to me, the most important thing will be that you are falling in love with me, despite my thinking that it is impossible.

2010-04-09T21:22:00.001+03:00

- приятно ми е, дани ;p

2010-04-09T12:41:00.001+03:00

2010-04-07T12:04:00.002+03:00

...

-не мога да разбера защо, но имам чувството, че съм те познавал много, много години.
-защото ми харесваш - каза тя - и защото не искам нищо от тебе. и защото се разбираме.

....

-казват, че съм била необщителна. а това е толкова странно. аз всъщност съм много общителна. но всичко зависи от това какво разбираш под общуване, нали? според мен общуване е да мога да ти говоря за ей такива неща. - тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. - или пък да приказваме за това колко странен е светът. приятно е да бъдеш сред хора. но, знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси; просто ти набиват отговорите един след друг - фрас, фрас, фрас.
според мен това не е общуване. това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е.

451 градуса по фаренхайт - рей бредбъри

2010-04-05T11:39:00.000+03:00

2010-04-04T21:44:00.006+03:00

и тъй като съм в една ужасяваща емоционална дупка от близо година и почти всеки ден успявам да изненадам себе си с нещо.. някакви неочаквани неща осъзнавам, че съм готова да направя. неща, които преди щях да погледна и да кажа: съжалявам, аз не съм такава. и тъй като имам чувството, че съм като някакъв крайпътен знак и хора и случки постоянно минават покрай мен, а аз стоя безжизнено и просто наблюдавам и си мисля за Живота, Вселената и всичко останало.. такъв е животът всъщност, трябва да ти се случи нещо гадно и преобръщащо, за да започнеш да оценяваш нещата и да си вадиш поуки и да намериш себе си.. само дето тая част с намирането още не съм я стигнала. ама.. wait a minute.. някак през последните 2-3 години ми се случиха толкова фрапиращи неща, ей така, като метеорити падаха, без да ме предупредят преди това с някакъв субтитър примерно: внимание, дани.. съжаляваме, че ще трябва да ти нарушим спокойствието, но е на път да се случи нещо, което може би, само може би, ще ти изцеди силите. нее. никакви предупреждения. ей така от нищото БАМ. голям червен знак, в който си удриш главата. бам. събуждаш се и осъзнаваш, че даден човек вече го няма. просто го няма. бам. от нищото.
та толкова такива неща ми се случиха.. не, те май всъщност не са чак толкова много. само дето аз не съм свикнала.. или по-точно не бях свикнала, вече май каквото и да ми пуснете няма да ме изненада. не бях свикнала нещата да се появяват изневиделица иззад ъгъла. аз си бях сигурната, която винаги знае какво става и изведнъж от мен се иска да взимам важни решения.. и май пораснах преждевременно. 17? моля? имам чувството, че имам насъбрана горчилка за 117.
та.. сетих се за оная вечер у фифи, когато бях леко опиянена и уморена и полу-заспала върху фифиното легло и отчасти сънувах, отчасти чувах какво се говори около мен и снежи каза наистина хубави думи. едни от най-истинските и верни думи, които някога съм чувала.
и осъзнаваш, че не си единственият човек с проблеми. и че хората, които виждаш всеки ден също се борят. и те имат емоционални дупки. и на тях им се случват ужасни неща. и тези хора се усмихват. и те прегръщат. и продължават да бъдат добрите хора, които винаги си познавал. и дори още по-добри след тези неща.
и животът наистина е хубав.
независимо от всичките гадости. независимо от това, че една сутрин се събуждаш и още преди никой да ти е казал и думичка, осъзнаваш, че баба я няма. че всеки ден виждаш как дядо е тъжен.. много тъжен. по-тъжен човек никога не си виждал. аз не мисля, че бих могла да се събудя без дългогодишното си другарче. ей така.. да си легна вечер и да знам, че него го няма. да се събудя сутринта и пак да го няма.
хората са толкова силни, а дори не го осъзнават.
независимо от здравословните проблеми, с които може би никога няма да се пребориш.
независимо от това, че имаш съсед, болен от рак. независимо от това, че всичко, всичко е временно. за секунди може да ви бъде отнето всичко.

така че.. едно малко уроче от мен.. защото през последните години научих м н о г о.
направо не мога да си представя, че до края на живота си ще мога да науча повече, отколкото от 2007 насам.

живейте сега. в момента. не говоря за 'захвърлете всичко и се отдайте на безцелно пиене'. пък ако това ще ви направи щастливи, направете го. какво толкова.
не искайте никакви гаранции. както казва бредбъри 'такива същества никога не е имало на тоя свят'. усмихнете се.
преодолейте го. каквото и да се е случило.
разбито сърце? face it. преди разбитото сърце е имало и хубави моменти. иначе нямаше да бъде разбито. ами помислете за хубавите моменти преди това и просто се радвайте, че сте имали щастието да ги изпитате, защото някои хора никога нямат този шанс.
обичайте колкото можете. когато можете. където можете.
давайте шанс на хората. всички имат добри черти. прекрасни черти.
от всеки може да научиш много. или поне едно нещо. но е достатъчно.
радвайте се на това, което имате.
слушайте музика, много музика.
правете спонтанни неща. и снежни човеци.
четете книги. подчертавайте цитати.
пишете по стените на стаята си. рисувайте по тях.
рискувайте. някои неща.. повечето неща почти никога не идват втори път. грабнете ги, за бога, и поне един път не мислете за последствията.
спете под звездите. гледайте залеза. тичайте по широки поляни.
събуйте неудобните обувки и ходете боси.

хора, моля ви. престанете излишно да драматизирате и да преувеличавате всичко. живейте простичко и се ограничавайте с драмите.
обичайте, радвайте се, правете това, което ви прави щастливи и, обещавам [а това е много от моята уста] - всичко ще бъде наред.

няма време. а после има толкова време.
и кой знае кога аз ще тръгна към тебе..
във онази посока, във пространството прашно.
но щом ти си прекрачил - не е толкова страшно.

недялко йорданов

п.п. вратата ми е с черно-бели снимки от едно време. с текстове на песни и стихотворения. love.
и теб те има (: asaisb.

2010-04-04T21:41:00.001+03:00

2010-04-01T22:34:00.006+03:00

реших да отворя дневника от лятото, да почета малко..
е, освен обичайното, че съм била голяма глупачка ;d.. попаднах на описанията на яна, пешко и денис относно какво знаят за мен или още 'какво бихте казали за мен, ако трябваше да ме описвате на непознат човек' ;d

яна: имаш мъж, който преди ми беше любовник. пишеш прекрасно. обичаш люляци. слушаш нездравословно много тейлър суифт. мм.. леле, това било сложно. обичаш 'малки жени' почти колкото мен. ужасно си слаба. с пешко.. сте толкова в синхрон.. имам предвид сякаш имате едно и също съзнание или нещо от тоя род. правиш хубави снимки. боже.. нямам никаква идея. о, много си организирана.

пешко: ти си ми любимата поетеса след робърт бърнс. обичаш хубави спортове. общо взето еднакви спортове харесваме. и си от малкото красиви умни момичета.

денис: щях да му кажа: 'човече, и от малкото, което видиш у нея, дори да е за кратко време.. запомни чувството, надали ще срещнеш човек с такова излъчване.' не знам дали се усмихваш постоянно, но аз така си мисля (: забавна си. но това не е всичко, защото си и много дълбока и чувствителна. но все пак си естествена. не се съгласяваш с нещо, просто защото се харесва. мечтателка си, сигурен съм в това. би направила нещо безумно, но ако е с точния човек. уникална си по свой собствен начин и макар това да звучи като изтъркана фраза, понякога не бива да пропускаме точно тези изтъркани фрази, а да се замислим над значението им. имам чувството, че би се радвала повече, ако можеш да си с любимото си същество сред невероятна поляна и да усещаш просто вятъра и всичко около теб.. повече от това примерно.. да имаш ферари. ти цениш емоционалното и за теб не са толкова важни тези неща. това харесвам у теб. как да го обобщя това.. ти умееш да чувстваш.

трябва да накарам още някого да ми напише такова ;d

2010-03-30T22:16:00.001+03:00

'никой никога не знае какво да отговори, когато го питаш най - простото ... какво иска.' - мими http://shemettt.blogspot.com/

аз знам.

искам декември. от оня, най-снежния. бяло бяло бяло, докато ослепееш от белота.
и август - от най-щурчовия.
искам зелената полянка и с ради да лежим на нея в последния ден от лятото, точно по залез, да гледаме облаците в небето и да слушаме щурците около нас.
искам сладолед посред зимата, и сериали и розов захарен памук посреднощ.
искам книги, много книги, рафтове, отрупани с книги.
искам коледа с ия и рая и бате.
искам много много много жълти гари. изпращането на жълтите гари никога не е толкова тъжно, колкото на тези с други цветове. жълтото обещава нови срещи.
искам музика. постоянно летящи нотички около мен. нещата винаги са още по-прекрасни с малко музика на фона им. и много по-простички, когато ти се струват прекалено заплетени.
музиката ме е спасявала n-пъти.
искам поезия. оттук до 'втората звезда отдясно и после праааво до сутринта'.
искам снимки и кутии със спомени, които щом отвориш, няма как да затвориш без да си пролял една-две сълзи по отминалите дни.
искам лято, пълно с басейни и тренировки по плуване и много гошо, защото той ме накара да обичам лятото. и морето. иначе мразя море. само с гошо е хубаво.
и искам ядене на китайско с гошо до пръсване от манджа и смях.
искам дъждовни дни, в които тичам с ради под дъжда с книги и сладолед в ръце.
искам небе със звезди. мноооого звезди. обичам звезди.
искам стари дънки и широки тениски.
искам детски книжки за кораби и пирати.
искам все такива хора в живота си, каквито имам сега. които ти се обаждат в 00:00, за да ти честитят рождения ден; които идват от *някакво голямо число* километри, за да те видят, които ти правят оригами птичета; които ти подаряват книжки с усмивки ^^, които ти пращат лилави тефтери от германия, защото обичаш лилаво и обичаш тефтери, само германия не обичаш особено, но германците са красиви ;d. хора, които ти подаряват мартенички в червени пликове и ти честитят имен ден 48283 пъти в годината ;d

искам хората да се научат да казват какво искат. и да престанат да драматизират. писнало ми е от театър извън театрите.
искам да се научат да се радват на това, което имат сега. в момента. не какво са имали някога или може би ще имат.
да се научат да се откъсват от нещата. ако нещо си е тръгнало - тръгнало си е. точка. така е трябвало да стане. винаги, винаги нещо си тръгва, за да дойде друго на негово място. и не противоречете. мразя да ми се противоречи ;d

искам да ти чета приказки, да ти правя сладкиши, да ти оставям бележки с хубави думи навсякъде, така че случайно да попадаш на тях. обичаме случайните усмивки, нали? (:
искам камина и боцкаща брада ^^ искам да ти пиша стихотворения и да ти правя чай.
искам да споделя тишината си с теб.

2010-03-29T00:21:00.002+03:00

хихи ,3